Алис е неприлично млада и неприлично амбициозна. Може би бъдеща журналистка, може би бъдеща съпруга на няколко деца.
Може би. Но открита мъртва.
Началните страници на историята включват мистериозно изчезване, група уплашени студенти и много въпроси.
Предпоставка за поредния скучноват трилър. Т. Р. Ричмънд обаче има други планове за читателите си…
Тръгваме по следите на Алис, вглеждайки се в нейните постове в Туитър. Мейл кореспонденция. Писма. Дневници. Никой не знае нищо за нея, но всички скърбят. У всекиго остава нещо празно.
Нима всички ние не се оглеждаме в романа на Ричмънд? Нима той не е нещо много повече от пъзел на словото?
В смъртта на другия виждаме собствената си смърт.
В смъртта на другия слагаме короните си и разхождаме огромното си его на огромна каишка.
В смъртта на другия винаги умираме по малко.
След изчезването на младата Алис се започва внимателна проверка на кореспонденцията й с всички наоколо.
Започват да прозират литературните й вкусове и интереси. Докато тялото й се носи безжизнено по реката, личността й изплува от блатото на анонимността.
„Коя беше Алис“ е фрагментарно изграден роман, който има силата да потиска и вълнува. Да крещи и да шепне. В един момент Алис спира да интересува читателя. Това, което остава, е въпросът „коя съм Аз“?
Защо всички знаят всичко за мен? Писмата и профилите ми в социалните мрежи разголват ли ме? Оставят ли трупа ми да се влачи по реката на ежедневието?
Алис е книга за разголването на душата. Алис е книга за Аз.