Големият Хенри Милър: 13 цитата за сексуалната и личната свобода
„Темата на моите книги не е сексът, а личната свобода.“
Думите са на един велик и противоречив за времето си писател, чийто романи, най-известният от които „Тропик на рака“, все още предизвикват смущения у по-скованите читатели. И това само доказва тяхната вечна актуалност и майсторство.
През 1924 г. Хенри Милър е на 32 години и е олицетворение на сбъднатата американска мечта. Женен с деца шеф на телеграфна компания, където е започнал да работи от най-ниското стъпало. Внезапно обаче решава да стане „скитник“, напуска жена си, децата, оставя кариерата и започва да странства по необятната земя. Започва да води изгнанически живот, избира несигурността, удоволствията и свободната любов.
В книгите му сексуалната разкрепостеност взема централно място. Отвъд разврата обаче, който при първо четене повечето открояват, виждаме, че при този голям автор разкрепостеността е бунт. Първата крачка срещу обществото, което е репресивен апарат. На лицемерните морални устои на обществото този мъж предлага алтернативни ценности. В неговите книги свободната любов е училището към универсалната любов, а протестът е олицетворение на свободата.
На днешната дата честваме 127 години от рождението на Хенри Милър. Затова предлагаме няколко негови цитата, които са отлична загрява преди да вземете „Тропик на рака“ или някоя друга негова книга в ръце.
„Ужасно е да бъде цивилизован, защото, когато стигнеш до края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата. Да бъде цивилизован, означава да имаш сложни нужди. А човек, когато е напълно завършен, нетрябва да има нужда от нищо.“
„Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.“
„Развий интерес към живота, както го виждаш: в хората, нещата, литературата, музиката – светът е толкова богат, преизпълнен със съкровища, красиви души и интересни хора. Забрави за себе си.“
„Всичко, което може да бъде обуздано с интелект и спокойствие, принадлежи на черупката, но устременият към съзидание човек винаги се гмурка под нея, към отворената рана, към гниещия безсрамен ужас.Той прикрепва динамото към най-нежните части. Ако бликнат само кръв и гной, това вече е нещо. Сухият, скапан от ебане кратер е безсрамен. Но по-безсрамно от всичко е бездействието. Парализата е по-неприлична от най-мръсната псувня. Една-едничка зейнала рана да е останала, от нея трябва да шуртят ако ще само жаби, прилепи и хомункулуси.“
„Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои отдавна са извършили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крак, сплотено към затвора на смъртта. Спасение няма. Времето няма да се промени.“
„Жермен схващаше правилно нещата: тя беше ограничена и похотлива, влагаше сърце и душа в работата си. Беше напълно завършена курва – и това бе нейното достойнство.“
„Смисълът на изкуството е в това да стигаш до край. Ако започнеш с барабаните, трябва да завършиш с динамит или тринитротолуол.“
„Да ми позволят да бъда – това е всичко, което исках. Да бъда какъвто съм, без значение как съм.“
„Човекът, който търси сигурност, дори в ума, е като човек, който би отрязал крайниците си и би ги заменил с изкуствени, които ще го предпазят от всякаква болка или нараняване.“
„Въображението е гласът на смелостта. Ако има нещо божествено в Бог, то е това. Той се е осмелил да си представи всичко.“
„Защо сме толкова сдържани? Защо не даваме във всички посоки? Да не е от страх, че ще се загубим? Докато не се загубим, няма никаква надежда да се намерим.“
„Американската мечта е младостта – красива, празна младост.“
