„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

„Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета“

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?