Сивота

| от | |

books-text

Иван Шишиев

Имаше един човек, който виждаше всичко в сиво. Сиви къщи; сиви кафенета; сиви дървета; сиви котки; сиви птици; сиви кучета; сиви хора; сиви лампи; сиви деца; сиви играчки; сив път. Сиво небе и сива земя, на която беше стъпил със сиви чорапи в сиви обувки. Всичко беше сиво.

Сивото е просто един, от пасиянса на на цветовете. Но този, който вижда вселената в сиво е празен. Самия човек се наричаше Сивият, и бродеше в търсене на дъгата, загубена малко след детството му. Ходеше покрай сивите блокове, докато сиви коли преминаваха край него.

Единствено имаше цвят в сънищата му, безсмъртни и окрилени, под звуците на Ангелите те се завъртаха около него, като калейдоскоп. А той настръхнал целият викаше в абстркното чувство: „Красиво е, толкова е красиво“. След това се будеше. И отново сивота.

Дните се сипаха като водопад, разпенен със сива пяна. Сивият човек чакал. Какво чакал? И той не знаел. Единствено сивотата била около него. Толкова отчаяние; така реална; така изолирана. Тръгнал пак отчаян и изморен покрай сивите градове да търси цветът. Той не се явявал и все пак една частица викала от бездната на душата на Сивият, че още малко и ще види дъгата, пълна с цветове.

След три днисе намирал пред сграда, с остри кули и прокълната околност. Било настанало зима и сивите дървета били голи, без сивите си листа. Сивият човек, влезнал през сивите порти, преминал сивият двор и влезнал в сивата къща. Почукал и влезнал вътре, преминал през сивият коридор, а в неговия край – цвят; дъга; любов.

Видял зелено, лилаво; жълто; червено; синьо; златисто. Видял цветовете на земята; цветовете на звездите; цветовете на водата; цветовете на огъня. Видял Цветът. Тръгнал си щастлив от разцветялата се къща, а в съзнанието му се отпечатъло, с червен жасмин, центърът на цветовете – една картина. Картина намираща се в края на преди-безцветният коридор.

Една картина. Един преминал живот. Едно бъдеще. Една истина. Една реалност. Една картина с един надпис около едно Същество. Едно Същество с един надпис:“Аз Съм Този, Който Съм“.

 
 
Коментарите са изключени за Сивота