Изчезналите видове II

Николай Крижитски но разказа много подробно Какво унищожихме на планетата за последните 50 години, сега е отново на линия с още факти.

Неотдавна зоолози откриха във водите на Индийския и Тихия океан група ракообразни, които до този момент бяха считани за безвъзвратно изчезнали. Единствената информация за преоткритата група бе по фосили залепени по дълбоководните скали. Всъщност, изследванията на тези отдавна изчезнали членестоноги показват, че са обитавали същите аквариуми и то в Еоцена, тоест преди около 34-36 милиона години. Фактически това означава, че в зоологията са се появили още няколко „живи изкопаеми“.

Нека да разгледаме какви „нови“ индивиди са се върнали от миналото:

Целакант

Вид: Latimeria chalumnae, Latimeria menadoensis
Време на предполагаемотоо изчезване: преди 145 милиона години
Дата на възкресяването: 1937 г. (забелязана и през 1997 година)

Декември месец 1938 година, куратор Марджъри Куртене-Латимерв музея в Ийст-Лондон в ЮАР вдига звънящия телефон в кабинета си. От другата страна е капитан на риболовен кораб, който разказва за необикновена синя риба, уловена от екипажа му. Куртене-Латимер отива към доковете и наистина вижда най-красивата на цвят риба, която е виждала досега. Преливащо синьо, с металически оттенъци и странни месести плавници, които приличат на лапи. Марджъри не открива някаква информация в нито един справочник. Не открива и най-малко съвпадение измежду другите енциклопедични книги за уловения екземпляр. За да се съхрани обаче рядкото откритие – трябва спешната намеса на ихтиолога Джеймс Смит, който в този момент е бил в годишния си отпуск.

В музея не са разполагали с хладилни камери, а в градската морга отказват да приемат „пациента“. В крайна сметка от загадъчната синя риба се наложило да се направи обикновен препариран модел. Когато ихтиолога Смит се връща на работа в музея, веднага разпознава в изсушената риба представител на Целакантите, известен до момента само и единствено по остатъци в намерените вкаменелости. Ученият нарича индивида Latimeria chalumnae (препарираната от Марджъри Latimeria и до ден днешен се пази в музея).

Целакантите са се обособили като група костни риби преди около 400 милиона години. Съгласно една от хипотезите: именно тези екземпляри, разполагащи с нещо като полу-китки или полу-перки – са били първите водни гръбначни, успяли да излезат на сушата.

Открит е още един вид Целаканте от рода Latimeria – През 1997 година, също е случайна находка.

Марк Ердман, биолог от Калифорния бидейки на медения си месец на остров Сулавеси в Индонезия, забелязва много странна риба да лежи в рибната сергия на пазарчето в град Манадо. Ердман помислил, че това е същата тази Latimeria chalumnae, открита и класифицирана от южно-африканския куратор. Само, че вместо синя – рибата е била кафява на цвят. Находката така и щяла да си остане незабелязана, ако Ердман не е качил снимките в интернет. Тогава друг учен – Юджийн Белън (Eugine K. Balon) разпознава и класифицира рибата като подобен вид, наречен Latimeria menadoensis (в чест на града, в който била открита).

През 2013 година учените разгадават гена на Latimeria chalumnae, и забелязват, че нейното ДНК за всичките изминали милиони години почти не се е изменило.

Към днешна дата – Latimeria chalumnae и Latimeria menadoensis се намират под заплаха от изчезване, засега са забелязани и преброени около 309 екземпляра. Това е страшно малко, но е така, защото преди време някой местен е пуснал мълвата, че уловиш ли и изядеш тази синя риба – ставаш безсмъртен.

Лаоска скална мишка

Вид: Laonastes aenigmamus
Време на предполагаемото изчезване: преди 11 миллиона години
Дата на възкресяването: 1996 година

Отново откритие в Азия е открито отдавна считано за изчезнали животинче: скална мишка от Лаос. Laonastes aenigmamus е забелязан през 1996 година на пазара за прясно месо в град Тхакхек.

Приличащия на катеричка мишок е разгледан внимателно, а по-късно класифициран от американския палеонтолог Мери Доусън (Mary Dawson). Тя и нейните колеги описват гризача, който принадлежи към семейството Diatomyidae, чиито представители са считани за измряли още в късната Миоцена. Тоест, преди около 11 милиона години.

Сега лаоската скална мишка обитава само определени варовикови планини в Централен Лаос.

В наши дни се среща все по-рядко и подобно на синята Латимерия – се счита за изчезващ вид.

Тайфунник

Вид: Pterodroma magentae
Време на предполагаемото изчезване 1867 година
Дата на възкресяването: 1978 година

Понякога за да се открие нов вид птица е достатъчно да се отиде до животинския пазар. Това е правилото на орнитолога Дейвид Кръкет (David Crockett), който девет години разхождайки се по новозеландския остров Чатъм е открил (Pterodroma magentae) – чайката, считана за отдавна изчезнала.

Чатъмския тайфунник (вид чайка) в отличие от латимерията и лаоската мишка, не е живо изкопаемо и неговите предци не са намирани само в скални вкаменени фосили. през 1867 година, учени от италиански изследователски кораб са плували покрай новозеландските брегове и са намерили и препарирали птицата. Съхранявана е в Туринския университет повече от сто години. След откриването на живата птица и сравнението точно с този препариран експонат, Кръкет я идентифицира като „Чатъмския тайфунник“. На орнитолога са му трябвали още десет години за да открие и гнездо на тайфуник, тъй като тази чайка е плашлива и гнезди в най-гъстите и отдалечени гори, които са на най-южните острови. Днес тези гори са строго охраняеми, защото през 2012 година популацията на чайката е наброявала едва 150-200 екземпляра.

Каспийския кон

Вид: Equus ferus caballus
Време на предполагаемото изчезване: ок. 700 година от новата ера
Дата на възкресяването: 1965 година

Макар домашните и питомните животни по-трудно може да изчезнат отколкото дивите – точно това се случило именно с Каспийските кончета. Тази порода се смята за една от най-древните в света, по време на Персийската Империя е отглеждана е на територията на днешен Северен Иран. Сведенията за породата дребни коне датират от 3400 преди нашата ера. Високи са около метър (в най-горната им точка),и са използвани предимно от куриери и ловци. Съхранени са изображения им на барелефите в Персеполис – столицата на цар Дарий I Велики.

Има ги и върху златните колесници и някои запазени стенописи.

Арабските и монголските завоеватели изместват дребната порода със своите по-едри и издържливи коне. Но, не само това: те унищожават дори стенописите и изгарят библиотеките със свидетелства за тези питомни коне. В резултат на което, след 700 г. до нашата ера тези животни не са споменавани никъде, забравени са и дори са смятани за измряли. Впоследствие, породата практически изчезва от книгите, летописите и спомените.

Каспийските коне обаче са намерени през 1965 година от американката Луиз Фируз (Louise Firouz). Тя се е занимавала с развъждане на расови коне в Иран, но по-специално е търсила порода подобна на пони за своята детска конна школа. Един ден високо в планината в северен Иран открива тези дребни кончета – с размери са на обичайното пони, но с абсолютно идентичните пропорции на истински кон. Изучаването на анатомията им показало, че точно това са потомците на древните персийски дребни коне. Породата е наречена по местото на откриването им: „Каспийска“.

Днес, каспийските коне се развъждат не само в Иран, но и в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Тази порода се използва основно за детски конни школи- като характер тези кончета имат доста по-уравновесен и търпелив отколкото на понито.

Equus ferus caballus