Премиерът на Словакия ще се изправи срещу милионер на втория тур на президентските избори

Премиерът на Словакия Роберт Фицо и милионерът Андрей Кишка водят на първия тур на президентските избори, който се състоя в събота, предаде AFP.

Частичните резултати сочат, че двамата ще се изправят един срещу друг на балотажа на 29 март.
Фицо е събрал 28.2% от гласовете, а Кишка – 27%, показват резултатите след преброяването на 70% от бюлетините, оповестени от Централната избирателна комисия.

Кои са двамата кандидати? Един обзор на кореспондента на Франс Прес в Братислава Татяна Янчарикова.

Роберт Фицо – социалдемократическият фаворит на президентските избори в Словакия

Социалдемократическият премиер на Словакия Роберт Фицо, който се стреми към президентския пост, е известен с упоритостта и откритото си говорене. 49-годишният бивш адвокат, любител на футбола и на спортните автомобили, влезе в политиката чрез комунистическата партия малко преди свалянето на тоталитарния режим от „Нежната революция“ през 1989 г.

Роден на 15 септември 1964 г. близо до Тополчани, малък град на 100 км североизточно от Братислава, този специалист по наказателно право с диплома от юридическия факултет в Братислава се присъединява към Партията на демократичната левица (ПДЛ, бившите комунисти) след разделянето на бивша Чехословакия през 1993 г.

Добър оратор, понякога определян като популист и демагог, говорещ гладко английски и много грижлив към опазването на личния си живот, премиерът изгражда име най-напред като представител на Словакия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Но след като беше пренебрегнат от ПДЛ при раздаването на министерски постове през 1998 г., година по-късно той реши да основе собствена социалдемократическа партия – „Смер – Социална демокрация“ и впоследствие успя да привлече и словашката левица. Той се яви на парламентарните избори през 2006 г. срещу управляващата десноцентристка коалиция и незабавно се изстреля на поста министър-председател.

Фицо бързо се превърна в най-популярния политик в страната, обещавайки да защити бедните и избягвайки да наложи прекалено сурови бюджетни икономии въпреки икономическата криза.

Той твърди, че „силните и богатите“ трябва да поемат бремето на консолидацията на публичните финанси и се впусна в безмилостна критика срещу реформите – някои от които мъчителни, но приети добре от бизнес средите, извършени от предишното правителство на християндемократа Микулаш Дзуринда.

Първият мандат на Роберт Фицо начело на правителството (2006 – 2010 г.) достигна връхната си точка с влизането на Словакия в еврозоната през 2009 г. През 2012 г. той спечели категорично предсрочните парламентарни избори срещу фатално отслабената заради обвинения в корупция десница.

Разполагайки с 83 от 150-те места в еднокамарния парламент, партията „Смер – Социална демокрация“ доминира на националната политическа сцена. Откъдето произтичат и опасенията от евентуално монополизиране на властта.

„Роберт Фицо е млад и амбициозен. Той може да опита да действа така, че парламентарната демокрация да се превърне в президентска система чрез трикове при промяната на законодателството и на конституцията“, смята анализаторът Мариан Лешко.

Фицо, който е фаворитът в сегашните президентски избори, смята, че съжителството на президент и парламент с различна политическа принадлежност би било „опасно“ за неговата страна с 5,4 милиона жители.

„Не можем да си позволим да имаме президент, който би търсил конфликт с правителството и парламента“, настоява той. След началото на втория си мандат като премиер през април 2012 г. той отмени плоския данък от 19 процента, смятан за важен двигател на икономическия успех на неговата страна и привлякъл чуждестранни инвеститори.

Парламентът определи 22 процента корпоративен данък и 25 процента подоходен данък за лицата, печелещи над 39 000 евро годишно. Министерството на икономиката разчита на растеж от 2,3 процента през 2014 г. най-вече благодарение на износа на автомобили и електронни продукти.

Роберт Фицо е женен. Съпругата му Светлана е преподавател в юридическия факултет в Братислава. Двойката има един син, Михал.

Андрей Кишка – филантроп, който мечтае за президентския пост в Словакия

Словашкият милионер филантроп Андрей Кишка залага на имиджа си на новак в политиката, който никога не е бил опетняван от скандали, за да предизвика премиера от левицата Роберт Фицо в надпреварата на президентските избори.

Изследванията на общественото мнение дават солидни шансове на този самоук 51-годишен мъж, кредитен магнат, превърнал се в професионален благодетел, на президентските избори.

„Сърце, мозък и характер“ – се чете на плакатите във възхвала на качествата на този мъж, женен два пъти и баща на четири деца, разлепени по улиците на бившата комунистическа централноевропейска страна с 5,4-милионно население.

Ако постигне успех, центристът ще стане първият президент, който не е комунист и не принадлежи на никоя политическа партия, откакто през 1993 г. страната стана независима след доброволното разделяне на бивша Чехословакия.

Кишка запазва самообладание пред атаките на критиците, които го обвиняват в липса на опит. Представя се като кандидат, който не витае в облаците, готов е да защитава избирателите, разочаровани от корупционните скандали, опетнили словашката десница в края на 2011 г.

„Традиционните политици не се занимават с истинските проблеми на хората. Ето защо реших да се устремя към президентския пост, за да опитам да променя всичко това“, каза той за АФП.

Кишка залага на кампания, насочена към тези избиратели, които „търсят някой, който още не ги е разочаровал“, смята Павол Хаулик от братиславския институт за социологически проучвания „MVK“.

Роден е в Попрад, бедно градче, разположено във Високите Татри в северната част на страната. Самоизтъква се като по-добър закрилник на обикновените хора от политиците в богатата и отдалечена столица Братислава.

Историята на този постигнал всичко сам човек и финансовият му успех също му гарантират силна позиция сред избирателите, смятат анализатори.

Малко след падането на желязната завеса след „Нежната революция“ от 1989 г. той напуска родната земя и заживява в Съединените щати.

Работи здраво в строителството и търговията, за да свърже двата края, което му дава „ценен урок в живота“. Той ще определи по-късно американската си авантюра като „отиване и връщане от ада“.

Връща се в Словакия през 1992 г. и създава успешно две фирми за микрокредити, „Триангел“ и „Куатро“, възползвайки се от консуматорския бум в процъфтяващия свободен пазар в своята страна. През 2005 г. продава дяловете си на словашката банка VUB, държана от италианеца Интеза Санпаоло, и използва благосъстоянието си, за да създаде „Добри Анжел“ (Добър ангел), благотворително дружество в помощ на болни деца в терминална фаза.

Обявен е за „мениджър на годината“ в Словакия през 2006 г., а през 2011 г. получава друга голяма награда за филантропската си дейност.

Използвайки добрата си репутация, той обявява през 2012 година, далеч преди конкурентите си, кандидатурата си за изборите. Андрей Кишка твърди, че богатият му опит в бизнеса и благотворителната дейност вземат връх над статута му на новак на политическата сцена.

Подобряването на държавните услуги в здравеопазването и социалната защита са сред целите на Кишка, който обещава да се откаже от президентската си заплата за целия петгодишен мандат и да я дари за благотворителност.

Ако бъде избран, този евроентусиаст уверява, че ще бъде противотежест като президент центрист на лявото правителство на Роберт Фицо, лидер на социалдемократическата партия „Смер – социална демокрация“, която контролира еднокамарния словашки парламент.

„Мисля, че този, на когото животът е дал много, е длъжен да даде на свой ред“, подчертава той.