Страховете на бившите съветски републики

Москва твърди, че е отговорна за защитата на всички руснаци, независимо къде живеят те. Това оправдание за руската намеса в Крим безпокои хората в бившите съветски републики. Те следят с тревога развитието в Украйна, предава Дойче веле.

По оградата пред украинското посолство в Рига са поставени цветя и букети. Те са донесени от латвийските демонстранти, които по този начин изразяват протеста си срещу руската интервенция в Крим. Много от латвийците следят с тревога развитието на нещата.

„През 1991 и ние бяхме застрашени от съветските танкове“, разказва една жителка на Рига, припомняйки си опитите на Москва да попречи на стремежа на Латвия към независимост след разпада на Съветския съюз. В исторически и в етнически план ситуацията в Латвия отчасти е сравнима с тази в Украйна. И в Латвия живее голямо руско малцинство: 27 процента от населението са руснаци, а в Рига са дори 50 на сто. Повечето са дошли по време на съветската ера.

Латвийските страхове

„Днешното латвийско общество на практика е разделено“, казва социологът Арнис Кактинс. В страната има латвийски и руски училища, отделни театри и отделни медии, които представят своята версия за кримската криза. И докато финансираните от Москва рускоезични медии приветстват намесата в Крим, латвийските издания пишат за протестите срещу руския президент Владимир Путин в Рига.

„Руснаците в страната се възхищават от Путин и обичат Русия. А латвийците се боят от Москва заради историческите травми“, обяснява Кактинс. „Спомените за политиката на Съветския съюз от 1940 нататък са живи и особено за по-възрастните хора аналогията със сегашната руска политика в Крим е очевидна“, потвърждава и Норберт Бекман-Дикерс, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Рига. „От друга страна членството в НАТО и в Европейския съюз дава сигурност и увереност на латвийците, че могат да разчитат на помощ“, добавя той.

Положението в балтийските страни обаче е по-различно от това в Крим, твърди Бекман-Дикерс. „Рускоговорящото население заявява ясно: ние сме за Москва, но искаме да останем в Латвия, нямаме желание да се връщаме в Русия“, посочва той и добавя, че и руското население не би искало да се откаже от предимствата, които носи членството на Латвия в ЕС.

Сабине Фишер от германската фондация „Наука и политика“ не смята, че балтийските държави могат да се опасяват от развитие, наподобяващо случващото се в Крим. „Причината за това е, че тези страни са членки на НАТО още от 1999-та, а от 2004-та година и членки на ЕС“, казва тя. Според нея обаче ситуацията в Молдова например изглежда другояче.

Идва ли ред и на Приднестровието?

През 1992 година, след краткотрайна война, руските сепаратисти обявяват на молдовска територия създаването на независимата република Приднестровие (или Приднестровска молдовска република), която не е международно призната. И до днес там се намира руската 14-та армия, която официално се представя като мироопазваща част. Областта, която е с дължина 200 км и широчина 6 км, е зависима от Москва и в икономически план.

„Конфликтът в Украйна и особено кримската криза със сигурност ще се отрази отрицателно на ситуацията в Молдова и на конфликта в Приднестровието“, прогнозира Сабине Фишер. „Може да се очаква, че в следващите месеци Москва ще се опита да се възползва за пореден път от този конфликт, което е свързано с факта, че република Молдова планира да подпише през август споразумение за асоцииране с Европейския съюз.“

Тази прогноза се споделя и от председателя на Комисията по разузнаването към американския Конгрес Майк Роджърс. Той е убеден, че Владимир Путин възнамерява да укрепи и разшири защитената зона около Русия. „Неговата следваща цел ще е Молдова, която ще бъде последвана и от други региони“, заяви Роджърс в телевизионно интервю.

Новите страхове на Молдова

От гледна точка на развитието в Украйна, в молдовската столица Кишинев опасенията от нова руска интервенция растат – включително и заради събитията в автономната област на гагаузите в южната част на Молдова. Там на референдум в началото на февруари 98,5 процента от хората гласуваха за влизането в митнически съюз с Русия – резултат като от някогашните съветски времена. Тук обаче, според наблюдателите, може да е замесена и Москва. Но какво би станало, ако и гагаузите поискат от Москва да им осигури защитата на руската армия? Кримската криза би могла да се превърне в модел за нова руска експанзионистична политика.

Това, че правителството в Москва обмисля закон, който да облекчи достъпа на всички жители на бившите съветски републики до руско гражданство, се възприема в тези държави като предупредителен сигнал. „Световната общност не би трябвало да наблюдава безучастно руските действия в Крим“, призовава в тази връзка латвийският политолог Андрис Спрудс. „Това би могло да подтикне Русия да се ангажира със „защитата“ на рускоговорящото население във всяка една от тези държави в съответствие с мотото „Щом никой не реагира, ще окупираме и следващи страни““, казва той.