Украинската армия: слаба и зле въоръжена

Състоянието на украинската армия е плачевно, макар че Украйна беше третата по сила ядрена държава в света. Киев обаче се отказа от ядрения си арсенал, а сегашното военно оборудване е още от съветски времена, пише Дойче веле.

Украинската армия се намира в състояние на повишена бойна готовност. Възможностите й обаче се ограничени. Днес тя разполага с 130 000 войници и офицери, докато руската армия наброява над 800 000 души. През 1991 година и украинската армия имаше същата численост. Междувременно обаче тя е значително по-малка, слабо финансирана, лошо обучена и зле оборудвана. От 2014 година насам Украйна има само професионална армия. Последните наборници постъпиха в армията през есента на 2013 година.

Правителството се надяваше чрез намаляване на числения състав и създаването на професионална армия да реши финансовите проблеми на войската. Години наред военните се оплакват от постоянните съкращения на военния бюджет. През 2013 година държавата отпусна 1,3 милиарда евро за военни цели. Някои експерти, като Валентин Бадрак от Киевския център за военни проучвания твърдят, че украинската армия има нужда от двойно и тройно повече финансови средства. Само за сравнение: През 2013 година Русия е отпуснала над 52 милиарда евро за своята армия.

Преди десет години имаше редица инциденти, които се дължаха на плачевното състояние на украинската армия. През 2000-та година по време на учебни стрелби ракета се заби в жилищен блок в Киев. През 2001 година украинските ВВС по грешка обстрелваха руски пътнически самолет над Черно море. По време на авиационно шоу в Западна Украйна през 2002 година боен самолет се разби над зрителските трибуни. „По-голямата част от въоръженията на украинската армия са още от съветско време“, казва военният експерт Бадрак. Според него във военно отношение Украйна е изостанала „с цяло поколение от развитите нации“.

Остаряло и негодно въоръжение

Поради липсата на резервни части, само няколко от старите украински бойни самолети, които тя притежава още от съветско време, са годни за операции. Повечето пилоти са преминали само теоретично обучение. Наличният керосин може да задоволи едва половината от потребностите на ВВС. Картината във флота също не е розова. Русия получи по-голямата част от поделения през 1997 Черноморски флот. Украинската армия разполага само с няколко годни бойни кораба и една дизелова подводница. Разположеният в Севестопол руски Черномерски флот превъзхожда във всяко отношение украинските ВМС.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 и появата на дузина независими републики, ядреният арсенал също беше поделен. Бившият съветски арсенал на украинска територия беше значителен. Така внезапно Украйна се превърна в третата по сила ядрена държава в света след САЩ и Русия. Москва обаче си запази контрола и над украинските ядрени ракети.

Новосъздадената държава Украйна не разполагаше с достатъчно средства за поддръжката на атомния арсенал в техническа изправност и бойна готовност. Под натиска на Москва и на Запада, Украйна предаде своите атомни оръжия. Интерконтиненталните ракети SS-18, от които Западът се страхуваше особено много по времето на Студената война, бяха разрушени, атомните бомбардировачи Туполев-160 бяха нарязани за старо желязо или предадени на Русия.

Ядрени оръжия срещу гаранции за сигурност

В замяна на това Украйна получи икономическа помощ и гаранции за сигурност от четири ядрени сили, сред които и Русия. Затова сегашното преходно правителство в Киев обвинява Москва, че с фактическата окупация на полуостров Крим е нарушила дадените преди гаранции за сигурност.

За разлика от руската армия, украинските военни части не разполагат с голям боен опит, защото досега Украйна не е водила война. Отделни бойни единици участват в умиротворителните мисии на Балканите или в Африка. Почти всяка година украинската армия участва в съвместни учения на НАТО. Страната участва и в програмата „Партньорство за мир“.

Руските войски обаче са водили две войни в Чечения и в бившата съветска република Грузия. Затова сегашното украинско правителство възлага надеждите си най-вече на свикването на запасняци. Особено ценени са ветераните от войната в Афганистан, която бившият Съветски съюз води през 80-те години на миналия век.