Китай стимулира новия модел на урбанизация

Носителят на Нобелова награда за икономика за 2001 Джоузеф Стиглиц прогнозира, че през 21-и век ще има два ключови елемента в процеса на развитието на човечеството: високите технологии в САЩ и урбанизацията в Китай.

Едновременно с това, Китай е изправен пред 3 големи предизвикателства в новия век, сред които урбанизацията заема първо място. Общоказано, урбанизацията е една от най-горещите теми и най-важните посоки за развитие на страната.

На Третият пленум на 18-ия ЦК на ККП и работното съвещание за урбанизацията бе обсъдена и определена стратегията и насоката за развитието на урбанизацията в Китай. Как да се насърчи нейното изграждане е въпрос тясно обвързан със стимулирането на икономическото развитие.

Г-н Ли, на 26 години, е селянин-работник. През 2008 г. пристига в Пекин и работи като оператор на електрокар в строителна площадка. Той обяснява, че работи всеки ден по 8,5 часа на ден „Обикновено нямам почивни дни, защото заплатата ми се изчислява на заработен ден, ако почивам, няма да има заплата.“ Неговата заплата е около 5 хиляди юана, около 588 евро.

Преди време жената на Ли също е работила в Пекин с него. Преди една година, тя ражда, напуска работа и се прибра на селото да отглежда детето. За да може да праща пари на семейство, разходите на Ли са минимални, той харчи около 300 юана на месец. За него е голям проблем да премести жената и детето си в града, защото голям проблем за него е жилището, а наемите са много скъпи.

Ли казва, че харесва живота в големите градове, но е далеч от семейството, няма жилище и социално осигуряване.

През 2011 г, постоянното население в градовете достигна 691 милиона. Процентът на урбанизацията е 51.27%. За първи път градското население надмина селското. Експерти посочват, че от тези 691 милиони, 159 милиона са селяни-работници. Въпреки, че живеят по градовете, те не са включени в системата за социално осигуряване, жилищно настанява и образование. Г-н Ли е един от тях.

Шъ Чан е възпитаник на педагогическия университет в Нанкин. Като всички останали висшисти, той се ориентира към Пекин, Шанхай, Гуанджоу и други подобни големи градове в търсене на работа. Според него, големите градове предлагат повече шансове.

„Идвам от едно малко село Хаймън. Родителите ми се надяват, че ще си намеря работа в град Нанкин. В сравнение с родния ми край, там има повече шансове за работа. Няма бъдеще за мен в Хаймън.“

В Китай добрите медицински услуги, образователни ресурси са концентрирани в големите градове. Например, според данни на Министерството на здравеопазването, в момента 80% от медицинските ресурси се намират в големите градове, а 30% от тях са в големи болници. Това кара много хора да търсят препитание в големите градове и е причина за бързото им разрастване. Според статистика през 2012 г постоянното население в Пекин е достигнало 20.69 милиона. Директорът на института за публично управление при Университета Цинхуа Сюе Лан заяви:

„Ако населението се концентрира прекалено, ще има недостиг на ресурси и това ще повлияе на околната среда. Затова сега зачестяват проблемите в градовете като смога например. Мисля, че средните и малки градове са важни за урбанизацията.“

Въпросните градски проблеми се дължат на прекаленото концентриране на населението в големите градове. Появяват се при разрастването на градовете към покрайнините. При планирането и строителството се окупират много обработваеми земи, все по-сериозно е противоречието между човека и земята. Зачестяват транспортните задръствания, влошава се околната среда, проблемите със заетостта и др. Тези проблеми ограничават по нататъшното развитие на градовете.

Заместник директорът на института за градско планиране в Югоизточния университет Дуан Дзин заяви:

„В процеса на урбанизацията, мисля, че имаше известни отклонения. Ние мислихме, че ако процентът на урбанизация е висок, означава, че градът е развит.“

На работното съвещание за урбанизацията на ЦК на ККП бе решено да се предприеме нов тип урбанизация. На приоритетно място трябва да се поставят интересите на хората в процеса на развитието на икономиката и обществото, да се повиши качеството на урбанизацията, енергийната ефективност, да се намалят въглеродните емисии, да се реализира нисковъглеродно и екологично развитие, да се увеличи процента на озеленяване и други. Само така може да се опази едновременно околната среда и запазят традицията и културата.

В момент в Китай се стимулира активно урбанизацията. Това не означава, че страната се стреми единствено към разширяване на мащаба на градове, а да удовлетвори очакванията на хората за по-хубав живот. За селяните, мечтата им за живот в градовете е обвързана с по-високи доходи, гарантиране на медицинските услуги и по-добро образование на децата. Според експерти, за осъществяване на гореспоменатите цели, трябва да се положат усилия за развитие на средните и малки градове. Това ще намали натиска върху големите градове, мащаба на мигриращото население и е от полза за трудовата заетост. Едновременно с това трябва да се уважават иновационните идеи на различните райони, за да се стимулира урбанизация според реалната ситуация.

Според плана, до 2020 г. процентът на урбанизация в Китай ще надмине 60%. За да достигне от 30% до 60% урбанизация, на Великобритания й отнема 180 години, САЩ – 90 години, Япония – 60 години, а Китай – само 30 години.

В момента, урбанизацията в западните развити страни е над 80%. Китай има много да направи в тази сфера. Изследователят от центъра за развитие на градовете при Китайската комисия за развитие и реформа Ян Ю заяви:

„В Европа, САЩ, развитите страни, урбанизацията е като цяло приключила. В процеса на икономическото развитие и реформата на обществото, степента на зависимост от урбанизацията е почти нулева. В момента урбанизацията в Китай се развива бързо, което ще доведе до дълбоки промени в страната.“

През изминалите 30 години, стотици милиони селяни влязоха в градове, но има още повече, които поглеждат към града. Според доклад на Китайската академия за социални науки, преди 2020 г. и 2030 г. броят на мигриращото население от селата в градове в Китай ще достигне съответно 30 милиона и 39 милиона. Може би това ще бъде най-големият демографски дивидент за развитието на икономиката в Китай.