1996: Никой не искаше да помага на Босна

През февруари 1984 година в Сараево се състояха 14-те зимни олимпийски игри. Осем години по-късно започна унищожението на града и неговите жители.

Към 1996 година от многото олимпийски обекти останаха едни руини. Щетите се оценяват на 100 млн. германски марки.

През февруарските дни на 1996 година в предградията на Сараево горяха домове: сърбите напускаха районите си и изгаряха жилищата си, за да не бъдат заграбени от други. Под мюсюлмански контрол премина сараевският район Вогошче. Там изгаряха всичко, което не можеха да вземат със себе си, или да демонтират.

Главният координатор на хуманитарната част на Дейтънския договор Карл Билдт буквално молеше сърбите да останат. Веднага след подписването на Дейтънския мирен договор много известни европейски и американски концерни изразиха желание да инвестират в реконструкцията на промишлените предприятия на Босна и Херцеговина.

Но САЩ, Япония и арабските страни не подкрепиха обещанията си с конкретни финансови инжекции. До 1999 година в Сараево трябваше да бъдат вложени 5 млрд. долара. Но малко бяха желаещите да влагат инвестиции в нестабилен район и главният чек отново трябваше да плаща Европа, която издържаше почти един милион босненски бежанци.

По време на войната и след приключването й, Европа се стараеше да пробута на Балканите продукти с отдавна изтекъл срок на годност. Купуваха на безценица стоки, които били отдавна в складове и за да не се гловоболят с бракуване и унищожение ги изпращаха на гладуващите в Босна и Херцеговина. След приключване на бойните действия в магазините можеше да се купи, например, 15-годишно месо с дълбоко замразяване. Биснесмените не ги вълнуваше ни най-малко здравето на хората, когато можеха да спечелят милиони долари. Така например, в 1996 година в Босна се наблюдаваше истински бум на най-евтини и най-некачествени продукти в Европа.

Тогава в Тузла вече се беше настанила основната част на 20-хилядния контингент на Пентагона. Боклуци и отпадъци имаше в огромни количества и бежанците събираха остатъците от американската маса за да не умрат от глад. Изетбегович и хуманитарните фондове нямаха пари за да нахранят нормално бежанците и нещастните хора бяха принудени да се ровят в боклуците, когато не достигаше „хуманитарната помощ” под формата на кутия консервирано месо, пакет брашно и бутилка олио. Тъжна картина като имаме предвид, че съвсем неотдавна тези хора имаха свои домове, прилични заплати и мир.