„Ледената двойка” на Слънчевата система

Уран и Нептун все още са пренебрегвани от космическите апарати. Това положение се опита да поправи екип от европейски и американски учени: заявката за двойна мисия „ODINUS” едновременно към двете планети беше внесена за разглеждане от Европейската космическа агенция, като проект от голям клас на програмата „Cosmic Vision”.

Въпреки че, тази идея не получи подкрепа, изучаването на далечните ледени гиганти на нашата Слънчевата система все още е на дневен ред, и авторите, предложили „ODINUS”, обясняват защо.

Документ, озаглавен „Научно дело за мисията към ледените гиганти и техните спътници” беше публикуван в електронния архив от работни статии на 13 февруари. Той описва не толкова мисията „ODINUS”, предложена на конкурса на Европейската космическа агенция за започване през 2028 или 2034 година, колкото въпросите, на които може да се отговори след изучаването на Уран и Нептун едновременно, с помощта на еднакви космически апарати.

Засега ние познаваме Уран и Нептун най-вече от далеч. Единственият космически апарат, посетил околностите на тези планети е „Вояджър 2”, който през 1986 г. прелетя близо до първата, а през 1989 г. – край втората. Останалото – наблюдения с наземни и космически телескопи, разбира се, дава много информация, но не може да даде отговор на това, какво се случва близо до тези планети и какви са техните спътници. А това е ключът към разбирането и на миналото, и на настоящето на Слънчевата система.

За разлика от газовите гиганти Юпитер и Сатурн, Уран и Нептун са по-малки по размери, образували са се, вероятно, малко по-късно и се състоят, предимно, не от водород и хелий, а от ледовете на вода, амоняк и метан с примеси от метали и силикати. Малките детайли от живота там, като например „климатичните” условия, засега не са добре известни, въпреки че, според същия „Вояджър 2”, на тези планети те могат значително да е различават.

Интересът към Уран и Нептун се дължи не само на това, че те не са изследвани. С нарастването на броя на известните ни планетни системи около други звезди, нашата собствена става още по-тайнствена. По-специално, стана ясно, че в хода на формирането на планетните системи голяма роля играе взаимодействието на планетите-гиганти. Съвсем не е сигурно, че те винаги завършват благополучно, как е станало със Слънцето, където планетите се движат в повече или по-малко стабилни орбити за дълго време. И затова е особено интересно да разберем, защо така е провървяло на нашата система, пише Гласът на Русия.