Какво българите си мислят за Турция и турците (част 2)

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем втората част от предрасъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Първата можете да видите тук, ако сте я пропуснали, а трета част очаквайте в петък)

• 8. Турция е нова икономическа сила

Така изглежда сега, но според мен е много рано да се каже. Да, произвеждат автомобили, но чертежите са японски, корейски, американски или френски. В Истанбул има много ново строителство, строят се небостъргачи, хората взимат кредити, за да купят нов апартамент, с цел да го препродадат по-късно да го отдават под наем… Цените растат главоломно. Изобщо, позната картинка 🙂 Даже знам как свършва всичко това … 🙂 Едновременно с това има само два моста през Босфора и само две, несвързани една с друга, линии на метрото. За 12-15 милионен град… И не ми хвалете метро-буса – той е палиативно решение в пакистански стил.

Цялата индустрия на Турция е съсредоточена до и около Истанбул, близо до Проливите и по брега на Мраморно море – т.е. на едно от най-добрите от географска гледна точка места в света. На изток от Анкара започва силно неиндустриализирана територия. Турция има мегдан накъде да се развива, но засега не бих казал, че това е стабилен растеж. Иначе е прекрасна производствена площадка за всичко, от което Европа се „гнуси“. Знаете ли как мирише галваничен цех? 🙂 Без него обаче ще се чудите къде ви е стопанския растеж. А другия път мислете, когато ходите на протест заедно със Зелените…

• 9. Османската империя жестоко потиска поданиците си

Това, при цялата ми семейна история и багаж, не мога да потвърдя. Даже това твърдение днес ми изглежда абсолютно невероятно. Просто не отговаря на сетивата ми – вече споменах, че турците в огромната си маса са изключително деликатни, разбрани и добри хора. Имат някои „дефекти“, като пълното им пренебрежение към процедурите или писаните правила, но точно това в случай на „потисничество“ просто дава дефект в „потискащата“ държавна система. Обратен пример е хитлерова Германия, където процедурите се спазват даже и на 7 май 1945 г. Както и социалистическата ГДР: за охрана на Берлинска стена ви трябват именно германски милиционери и граничари. Сталиновият СССР пък се крепи върху анти-подбора на хората от потискащия апарат – т.е. без много процедура голяма част от жестокостите са оставени на инициативата на изпълнителите. Шефовете просто са търсели инициативни изпълнители-садисти. А в Османската империя просто няма начин да се организира нещо наистина потискащо – с неебателни изпълнители и пълна липса на процедури, просто няма как да организираш нещо наистина жестоко.

Добавка от Гери: 🙂 Тук също щеше да е интересно, ако можех да дам извадка от техен учебник по история от основното или средното образование, но за съжаление не мога. Както не мога да потвърдя на 100% и факта, че управлението на административните единици из Османската империя първоначално е било дадено на представители, живущи в тях, като едва след възникването на проблем са били изпращани управители централизирано.

Османската империя изобщо нямаше да издеяни 500 години, ако потискаше поданиците си. Просто към втората половина на XIX тя губи състезанието по модернизация в сравнение с другите налични тогава империи, които пък в историята си имат достойно много жестокости към населението си. Точно това изоставане в модернизационния процес се опитват да преодолеят както българските възрожденци, така и Ататюрк. Правилно прочетохте – Ататюрк и всичките му сподвижници се възприемат като борци срещу Османската империя. Затова например днешните турци нямат лоши чувства към нас – те разбират, че ние също сме се борили срещу империята, просто нашето Освобождение е дошло преди тяхното. Единственото, от което днешна Република Турция не се разграничава от Османската империя, е културното наследство. Но в политически план – днешна Турция се отнася към Османската империя по същия начин, както и днешна България.

• 10. Българите са робско племе

Поредното твърдение, с което да се снимате и … знаете какво да правите после. Това всъщност е част от собствената ни митология, създадена през Възраждането. Целта на нашите възрожденци е била да ни откачат от закъсняващата с модернизацията си Османска империя, за да можем поне ние да тръгнем по новия път. Обаче в Османската империя, както и във всяка империя, се живее по-лесно и по-евтино, отколкото в една модернизираща се национална държава. Как да кажеш на един бизнесмен, че ще премахнеш 4%-ния му данък (ЧЕТИРИ процента!), а така също, че ще го лишиш от общия пазар, простиращ се от Белград до Триполи, Йемен и Багдад (там някъде, не съм сигурен дали Багдад е бил част от империята, (Гери: По едно време е бил 🙂 ) – и вместо това ще му предложиш мижав национален пазар с няколко милиона потребители, и данъци, многократно надвишаващи 4-те османски процента? Ами вероятно можеш и да го убедиш, но трябва да преди това да му обясниш, че 4-те % и безкрайният пазар са робство, и че той е от робско племе, щом не иска да се откаже от тях. (Междудругото, в днешно време подобна пропаганда тече в Гърция по отношение на Европейския съюз – много ще се опарят гърците с тия глупости, помнете ми думата).

И не само на ниво бизнес-лидери (чорбаджии и еснафи), ами и на нормално, човешко ниво също се е живеело приемливо – прочетете отново класиците ни – и ще видите, че на битово ниво, властта не се е бъркала много-много в живота на хората. Само си спомнете изречението „Черкова пусна“ от Под игото, помните ли го? Замисляли ли сте се в какъв ден от седмицата се случва това? В неделя! А кой е почивният ден на мохамеданите и османците? Петък! Което значи, че империята е изисквала някакво почитание на основните правила, но в никой случай не се е месила в живота и душите на поданиците си, така както има навика да прави националната държава.

Гери добавя: Самата истина. По това време в Истанбул е имало доста големи общности от различен етнически и религиозен произход и всички са живяли с взаимно уважение и зачитане на правата. Е, може би гяурите (т.е. тези с различната религия) са имали малко по-малко привилегии, но като цяло не е имало етническо напрежение на верска основа!

Не са робско племе българите. Българите са разумно и черногледо практично племе, но робско – в никой случай. Да ги накараш да изберат система с много правила (националната държава) вместо система с малко правила (империята) се е изисквало доста работа и на пропагандно ниво, вкл. и черен PR. Тази лъжа, можем да я наречем благородна, заради целта, която е преследвала в средата на XIX век, но нека през XXI век да спрем да я ползваме. В днешно време тази лъжа е безсмислена, следователно – вредна.

• 11. Ердоган е велик политик

Турците го харесват. Факт. Не всички, разбира се, но достатъчно много, за да бъде премиер вече толкова години. Проблемът е, че го харесват заради същото, което руснаците харесват Путин (и донякъде Бойко Борисов при нас) – „страната се изправи от коленете си“ можете да чуете както в Русия, така и в Турция. „Всички ни уважават“ – също. Само че и двете страни (и Турция, и Русия) страдат от заслепението на националните държави – да гледа много ограничено на себе си. Особено що се отнася до гредите в собственото око. Има две наистина добри неща от негово време – постигна висок стопански растеж, както и постигна известно освобождаване на словото, вкл. и за кюрдите. За стопанския растеж май вече споменах, но свободата се използва по-скоро от мацките с късите поли да си сложат и забрадки. Вместо да я използват тази свобода, за да вървят напред, те тръгват доброволно назад.

Ако си говорим за политика с турски колеги, това винаги става насаме – т.е. с всеки от колегите можем да си говорим за политика, но само когато няма други турци наоколо. Даже Кюрдистан и Великден сме обсъждали, но винаги само с по един от турците – никога не се отпускат на политически теми в присъствие на друг турски колега.

Отметка от Гери: Аз лично смятам, че свободата на словото е доста пострадала последните години, но поради липса на база за сравнение с това, което е било преди, трябва да си замълча. Но като цяло, в общочовешки и ако щеш американски смисъл, „свобода на словото” в Турция не съществува. Постоянна практика са арестите на журналисти, анализатори и писатели, дръзнали да изказват нелицеприятни истини по наболели въпроси.

За да стане велик политик, Ердоган трябва да направи нещо много просто – да направи страната си годна за влизане в ЕС. Още му е рано. А задачата не е трудна – щом ние се справихме, и те могат. И при нас изглеждаше невъзможно, но се оказа, че не е. И не бъркайте стопанската с политическата, менталната и душевната готовност. Стопанската готовност е вторична. Важна е политическата и ментална готовност. Или с други думи: Ердоган още не може да бъде наречен нов Ататюрк. И даже вече няма и за кога при толкова време на власт

• 12. Турция не бива да влиза в ЕС

Снимате се, отпечатвате и т.н. в тоалетната, по канален ред. Не просто „бива“, ами направо си „трябва“ да влезе. Защо ли? Защото от външна ние ставаме вътрешна граница на Съюза (т.е.разходите ни намаляват), защото изведнъж към Северен Рейн-Вестфалия добавяме и района на Проливите като производствен капацитет, защото свободният ни пазар ще стигне Иран, Грузия и Армения, защото получаваме летище Ататюрк като вътрешно летище, а съответно и Проливите, защото вече ще имаме спокойни със себе си съседи. Неспокойните съседи не са добри съседи. Точно по същата причина трябва да направим всички възможно Иран да НЯМА ядрени оръжия – познайте какво ще стане с Турция, ако получи за съсед ядрена държава с безотговорно ръководство? Неприятностите на Турция неизбежно ще се пренесат и върху нас. Иран трябва да бъде спрян, а Турция трябва да влезе в ЕС.

Естествено, Турция трябва да извърви своя път и да се откаже вкл. и на човешко ниво от мераците си за национална държава. То Германия се отказа, в името на дългосрочното благо, та Турция ли няма да го направи?

• 13. Ако не беше Русия, нямаше да се освободим от турско робство

Това е доста силно изказване, но – едва ли. В историята няма условно наклонение, но Първата световна война щеше да свърши същото с Османската империя, което и с Австро-Унгария и Германия. И което свърши Втората световна с Великобритания. Просто им изтече времето на този вид империи. Войните само подпечатаха резултата.

• 14. Мръсно е по улиците, защото сме го наследили от империята.

Не, деца, мръсно е по улиците, защото от 134 години не ги чистим и не ги пазим. Мръсотията по улиците е краткосрочен проблем – няма да намерите нито един фас, по-стар от една седмица…

• 15. Българките са красиви, туркините – не

Почти вярно, но не съвсем 🙂 Сега ще ме набиете – знам. Българките са красиви – ако не си ги харесвахме, и те – нас, просто нямаше да сме една нация, нали? 🙂 Туркините обаче съвсем не са грозни. И да са грозни – са нагласени. С грим, парфюм и там каквото още правят жените със себе си. И което е по-важно – имат поведение. Поведение на улицата, поведение на работа, поведение в заведение, поведение на боулинг. Миньончета. Може да са с къси поли или с дълги до под глезените. А може да са тесни дънки или клин, та им се вижда дупето. Могат да са със забрадки, могат да са със свободно падащи коси. Леко начупени и почти винаги до кръста. Могат да се усмихват. Не се страхуват да те гледат в очите. Никога не се крият, когато те заглеждат на улицата. Ако се почувстват загледани, то и заглеждащият започва да се чувства загледан. 🙂 И усмивките никога не остават без отговор. Което не е лошо, защото като ходиш по улицата имаш чувството, че си сред хора, а не сред ледени дървета. Българките има какво да научат от туркините. Боже, какви усмивки имат тия жени!…