Растението с най-дълголетните листа в света може да оцелее над 1000 години

В хиперсухата пустиня между Ангола и Намибия, живее растение, известно на африкаанс като туийбларканидуд, което означава „две листа, които не могат да умрат“. Това е подходящо име за Welwitschia mirabilis, екзотично растение, чиято удивителна биология и изключително дълголетие са обект на задълбочени изследвания. Максималната възраст може да стигне до 3000 години, което не е никак лошо за растение, което списание Kew Magazine нарече „най-уродливото в света“ през 90-те години.

Кръстено е на австрийския ботаник Фридрих Велвиц през 1859 г., който, когато го вижда за първи път, казва Kew, „не може да направи нищо друго, освен да коленичи и да го гледа, наполовина уплашен да не би едно докосване да докаже, че е плод на въображението му“. Звучи като да е станало много отдавна, но всички разсади, които са били наблизо, когато Велвиц е бил на колене, днес биха били смятани за млади. Поне по стандартите на Welwitschia.

Според университета в Индиана, Блумингтън, тези растения са единственият жив род от семейство Welwitschiaceae, поради което някои ги смятат за „жива вкаменелост“. Екземпляри са въглеродно датирани и е установено, че са на възраст от около 500 до 600 години, но се смята, че продължителността на живота им е между 400 и 1500 години, а някои от най-големите екземпляри могат да достигнат и до близо 3000 години.

В проучване от 2021 г. е изследван генетичният механизъм, който е в основата на изключителното дълголетие на Welwitschia, и е установено, че преди 86 милиона години е извършено дублиране, което е осигурило допълнителен генетичен материал, който спомага за адаптирането ѝ към пустинните условия. Нейните вечни листа са резултат от гените KNOX1, ARP3 и ARP4, които поддържат неограничен растеж на базалната меристема (тъканта, която произвежда корени), а също така има множество копия на гени, които предпазват от топлина и суша.

Адаптиране към живота в пустинята

Всъщност средата, в която расте Welwitschia, е толкова суха, че за да оцелее, тя е развила т.нар. CAM-фотосинтеза (Crassulacean acid metabolism). Това е начин за усвояване на въглерода, който се е развил при няколко растения в сухи условия, и е полезна адаптация, тъй като при него растението преминава от фотосинтеза през деня към обмен на газове през нощта. Известно време никой не беше сигурен дали Welwitschia наистина е CAM растение, но след 20 години изследвания учените успяха да потвърдят, че наистина използва този метод.

Малкото вода, която получава, обикновено се разнася под формата на мъгла и именно тук са полезни неговите озадачаващо дълги листа, които действат като влагоуловители (Welwitschia има и дълги корени, които търсят вода под земята).

Тези листа са спечелили рекорд на Гинес за най-дълго живеещите листа от всички растения, а средната им обща площ е 1 квадратен метър. Те никога не падат и продължават да растат, дори когато върховете им увяхват от условията в пустинята. Цялото растение може да стане огромно – като някои от най-древните екземпляри са с обиколка над 10 метра.

Да бъдеш толкова голям и едър си има своите предимства, тъй като Welwitschia е „капан за боклук“, който улавя органичните вещества, разнасяни из пустинята, обогатявайки почвата, която иначе би била неплодородна. Размерите им са полезни и за животните, които ги използват за убежище, като скакалците, змиите, гущерите, скорпионите, паяците и насекомите. По-големи животни като орикс и спрингбок пък дъвчат листата му заради влагата им.

Спрингбок 

Изглежда че „най-грозното растение на света“ е доста привлекателно за една жадна антилопа.