Какво ни става след мощна доза THC

Проучванията редовно установяват, че канабисът е най-малко рисковият наркотик за развлечение и никога не е бил свързван с фатална свръхдоза. Сега, след като уточнихме това, нека разгледаме момента, в който учени от Медицинското училище към университета „Джон Хопкинс“ умишлено дават на участници в свое изследване „остра“ доза тетрахидроканабинол (THC), за да проучат ефектите му.

„Канабисът в миналото е бил класифициран като халюциноген. Субективните му ефекти обаче обикновено не включват подобни преживявания“, обяснява екипът в своето изследване.

Те също така отбелязват, че халюциногеноподобни ефекти обикновено се появяват при доброволци, на които е даден пречистен THC, а не сушено растение в цигара, а съобщенията за случаи, включващи халюцинации, обикновено се появяват при пациенти с анамнеза за психоза.

В двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване изследователите разглеждат ефектите на големи дози изпарен THC върху доброволци и ги сравняват с ефектите от прием на канабис, псилоцибин и други халюциногени. В частта на изследването, посветена на канабиса, доброволците пушат доза, която съдържа 0, 10 или 25 милиграма THC, консумирани в рамките на 10 минути.

При един от доброволците (на когото е и посветена статията) ефектите от тази част на експеримента са били минимални и са включвали сърдечносъдови аномалии, както и известно влошаване на когнитивните способности. Когато обаче той участва в четвъртата фаза на експеримента – вдишване на изпарен канабис, който съдържал 25 милиграма THC, ефектите са много по-силни и се влошават прогресивно през първите 20 минути след вдишването.

„Той трудно отговаряше на запитванията от персонала, не беше в състояние да попълни въпросниците за самооценка, трудно държеше главата си изправена и изглеждаше, че периодично заспива или губи съзнание въпреки насърчаването от страна на персонала да остане буден и да продължи“, пише екипът и добавя (вероятно ненужно), че „не беше в състояние да поддържа балансирана, стабилна походка, когато вървеше“.

Доброволецът, 30-годишен мъж, наречен в статията Х. К., има проблеми да остане в съзнание, въпреки че жизнените му показатели са в норма. През следващите няколко часа той остава в състояние, не особено идеално за експериментаторите, като се има предвид, че не е в състояние да извършва когнитивни тестове, а когато все пак успява да проговори, в голяма степен казва, че му се гади и изпитва болка и изтръпване в крайниците и врата.

Когато се пооправя, цели три часа след първоначалната доза, Х. К. съобщава, че е изпитал редица странни халюциногенни ефекти.

„Той описа визуални изкривявания под формата на потъване на околната среда и пода и появата на движещи се шарки по килима и столовете в стаята“, пише екипът.

„Освен това съобщава за преживяване „извън тялото“, характеризиращо се с усещането, че съществува над тялото си в пространството и има чувството, че заобикалящата го среда потъва далеч от него, което е придружено и от усещане за парализа“, допълва статията.

След още няколко часа и малко храна тези усещания за гадене и дисоциация изчезват и мъжът е вече в състояние да попълни експерименталните въпросници и когнитивните тестове. Въпреки че съобщава за големи промени в подскалите „Интензивност“, „Соместезия“, „Възприятие“ и „Воля“ на скалата за оценка на халюциногените (СОХ), преживяването му се различава от това на употребяващите други халюциногенни наркотици по отношение на познанието и афекта.

„Като се има предвид, че промените в афекта и познанието са основни характеристики на преживяването с класически халюциногени, трудно е докладваният случай да се отнесе като преживяване, подобно на това с истински класически халюциноген“, пише екипът, като отбелязва, че е „любопитно“, че той не изпитва същите ефекти при пушене на канабис със същата доза THC. Екипът смята, че това отчасти може да се дължи на други компоненти в канабиса, пушени или приети едновременно с THC.

„Това различие заслужава да се отбележи, тъй като насочва към екзогенния агонизъм на СВ1 рецепторите като потенциален механизъм за предизвикване на халюцинации“, пише екипът, „а също и защото се постулира, че фитоканабиноидите като канабидиол (CBD) или терпеноидите, които присъстват в растението канабис, могат да смекчат някои от вредните ефекти на THC.“