Как една книгата стана бестселър 2000 години след публикуването ѝ

„The Lives of the Caesars“ („Животът на цезарите“), книга, пълна с клюкарски разказ за живота на римските императори, официално се превърна в бестселър 2000 години след написването си благодарение на новия превод на Том Холанд, съводещ на подкаста „The Rest Is History“ („Останалото е история“).

Първоначално книгата е написана от учения Светоний и описва драматичния живот на първите римски императори. Общо 12 биографии обхващат управлението на Юлий Цезар и 11-те императори, които го наследяват. Холанд описва текста като „Попската книга на древния Рим“.

„Тя е пълна със скандали и изключителни подробности, но също така е много психологически проницателна“, казва той пред The Guardian. „Има качеството на много интелектуална клюкарска рубрика.“

Забележително е, че това е и първата нехудожествена книга с твърди корици на Penguin Classics, която се появява в списъка на бестселърите на Sunday Times, което е голямо постижение за издателството. По отношение на поставянето на книгата в класацията на вестника Холанд заявява, че е „възхитен как Светоний е успял способно да влезе в списъка на бестселърите след две хилядолетия“.

Нека разгледаме сега цялата ситуация по-обстойно.

Защо една римска книга с клюки стана бестселър

Може да изглежда странно, че текст от II век преди Христа се настанява в днешните класации за бестселъри, но има няколко причини, поради които хората през 2025 г. все още са очаровани от Древен Рим.

„Виждаме как цезарите ядат, пият, женят се, развеждат се, ядосват се, шегуват се, тренират, ходят до тоалетна, слушат как хората пръцкат, връзват си сандалите“, пише Холанд в Times. „Толкова скандални са подробностите от сексуалния им живот, че във викторианските издания цели абзаци можеха да са цензурирани. Това, което се е случвало на масата на императора или в спалнята му, се опитва да докаже Светоний, със сигурност е дало информация за това, което се е случвало в цялата огромна територия на империята.“

Том Холанд, автор и водещ на подкаст, който стои зад новия превод.

„Той не просто е запечатал завинаги начина, по който потомците ще запомнят Калигула или Нерон – продължава Холанд, – той е изиграва ключова роля, за да гарантира, че потомците изобщо ще ги запомнят.“

Статията на Холанд в The Times прави много паралели между скандалния живот и управлението на римските императори и съвременната политика. Авторът дори предполага, че описанието на президента Доналд Тръмп от Светоний не би било съвсем различно от начина, по който той своеобразно обрисува цезарите.

„Всеки инстинктивно знае какво се предизвиква: власт, харизма, заплаха“, пише той. „В общественото въображение цезарите са фигури не толкова от историята, колкото от златосветния, обгърнат от сенки мит. Един ден може би същото ще се каже и за Тръмп.“

Портрет на президента Доналд Тръмп при встъпването му в длъжност, 2025 г.

Не само сегашната администрация обаче предизвиква това сравнение. Системите на управление на Съединените щати и на голяма част от западния свят са силно заимствани от Древен Рим и това ехо отеква силно дори днес.

Паралели

„Чувстваме се по-близки до римляните, отколкото до египтяните или асирийците“, отбелязва Том Холанд, когато описва защо хората продължават да се интересуват от Древен Рим.

Американското правителство е република с избрани служители, които трябва да представляват желанията на своите избиратели – система, която напомня за древен Рим и Гърция. Преди националният девиз на Съединените щати да се превърне в „На Бога се уповаваме“, той е бил на латински: „E pluribus unum“ („От многото – един“).

Могат да се направят безброй сравнения между двете нации, които също биха могли да играят роля в някои от тревогите, изпитвани от съвременните американци.

Бюст на Юлий Цезар.

Американската републиканска система „е създадена по модела на древен Рим, но [Римската] република в крайна сметка се превръща в автокрация“, казва Холанд, „и затова в Америка винаги е имало тревога, че републиканската система на управление може да се превърне в автокрация, и предполагам, че в момента тази тревога е особено актуална“.

Дори и извън политическата сфера обаче творчеството на Светоний остава доста популярно. Хората винаги са били привличани от сензационни клюки и скандали – това е причината таблоидите да продължават да съществуват. Този нов превод на творбата му може и да е продал най-много копия, но това не омаловажава колко широко е била четена в миналото.

„Ако през II век в Рим имаше списъци с бестселъри, „Животът на цезарите“ несъмнено щеше да присъстват в тях“, казва Стюарт Профит от издателството.