Самотен делфин в Балтийско море бе засечен да си говори сам

Единственият делфин в Балтийско море не позволява липсата на компания да го пребори, точно обратното – той си приказва сам, издавайки звуци от типа на тези, които представителите на неговия вид използват за общуване, а не за да ловят храна, но с по-голямо разнообразие. Наблюденията дават представа за психологията на едно обикновено социално същество, когато то се окаже само. И тази представа звучи доста познато.

Знаем, че хората имат стремеж към общуване, който не изчезва само защото се случва да сме сами. Успехът на филма „Корабокрушенецът“ (с Том Ханкс и волейболната топка) може отчасти да се дължи на факта, че повечето от нас могат да си представят, че ако останат на остров достатъчно дълго без компания, може да започнат да разговарят и с предмети.

Когато животните образуват по-големи социални групи, комуникацията им става по-комплексна. Балтийският делфин предоставя необичайна възможност да се провери дали едно от животните, чиято интелигентност най-много прилича на нашата, е също така подтикнато да общува, дори когато няма кой да го чуе.

Наречен Деле от местните жители в протока Свендборгсунд между два датски острова, животинката е единственият бутилконос делфин в Балтийско море вече 4 години – първите 3 в Свендборгсунд, а останалите край германския бряг. Дори далекобойните подводни звуци на неговия вид не биха могли да достигнат до най-близките му съседи, отдалечени на стотици километри, и съответно той не би могъл да ги чуе.

Много социални животни не могат да оцелеят дълго време сами в дивата природа. Проучването на това колко разговорливи са животните в плен може да бъде изкривено от факта, че животните могат да започнат да разговарят с хората, сякаш те са членове на собствения им вид – което прави Деле необичайна възможност.

Екипът, ръководен от д-р Олга Филатова от Университета на Южна Дания, в продължение на два месеца е слушал Деле с помощта на подводно записващо устройство Soundtrap ST-500, поставено на любимо място на делфина, въпреки че е близо до оживен фериботен терминал.

„Очаквахме, че той ще издава малко, ако изобщо някакви комуникативни звуци в отсъствието на потенциални слушатели“, пишат авторите. „Но противно на това очакване установихме, че делфинът е силно вокален.“

Звуците обаче не съответстват точно на тези, които би издавал делфин в стадо. По принцип се смята, че повечето имат собствена отличителна свирка, по която другите могат да ги разпознаят, но Деле имал цели три – което повдига въпроса дали не си е измислил двама невидими приятели, с които да разговаря. Като алтернатива обаче авторите предлагат правилото „един делфин, една свирка“ да бъде преразгледано, тъй като то често се приема в случаите, когато делфините са толкова много, че разграничаването на звуците им е трудно.

Деле също така произвежда три редовни сигнала, които комбинират два звука заедно, като например две свирки или свирка в нискочестотен тон. Поне един от тях не прилича на нито един от известните досега звуци на делфини.

Това поведение може да е „страничен продукт на присъщата на делфините нужда от социално взаимодействие“, предполагат авторите. Ние смятаме, че това вероятно е научен начин да се каже, че Деле може да си измисля други делфини, с които да води разговори.

Ако това ви се струва прекалено антропоморфно, авторите посочват още възможности. Едната е по-тъжна: възможно е звуците да се „издават непреднамерено като емоционални сигнали“. Някой да даде на делфина волейболна топка…

А другата е делфинският говор да има и друга функция освен пряката комуникация.

Понякога компания на Деле прави плувец (човек), а в канала живеят морски свине, но не изглежда повечето от звуците да са насочени към тях.

Колкото и полезен да е този естествен експеримент, винаги е трудно да се каже колко представителен може да бъде един индивид при странни обстоятелства. Дали Деле е бил сам, защото просто се е изгубил и не е могъл да намери пътя обратно, или е бил изгонен, защото делфин с три отделни свирки е изплашил останалите? А може би някаква ексцентричност го е накарала да предпочете да бъде сам.

Историята има и един последен обрат. Характерните белези по гръбната перка на балтийския делфин карат изследователите да го идентифицират като индивид № 1022 от добре проучено стадо край Шотландия, роден през 2007 г. Преди голямата си миграция #1022 е носил друго име – Йода. Изведнъж неговата изолация и необичайният характер на звуците му придобиват смисъл: Свендборгсунд е делфинският еквивалент на Дегоба (планета от вселената на Междузвездни войни, където Йода отива в доброволно изгнание), а номинативният детерминизъм важи и за делфините, поне когато става дума за странно говорене.