Защо не знаете нищо за този малък, но много важен орган

В областта на шията, където двата й дяла се намират в трахеята, е скрита жлеза, която е само малко по-дълга от кламер, но има огромно влияние върху цялото ви тяло. Това е щитовидната жлеза и има вероятност никога да не сте ѝ обръщали внимание, освен ако не ви е правила проблем. Затова нека ви запознаем с този невзрачен орган, двата хормона, които произвежда, и как те влияят на организма.

На първо време, щитовидната е жлеза – вид орган, който отговаря за производството на вещества, в случая хормони, което я прави част от ендокринната система.

Разположена в предната част на шията под ларинкса, тя е разделена на ляв и десен дял, които се намират от двете страни на трахеята или дихателната тръба, и са свързани с ивица тъкан, наречена тироиден провлак. Обикновено не можете да я видите или усетите.

Тази жлеза реагира на сигнали от хипофизата в основата на мозъка: през целия ден хипофизата отделя тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), който изпраща химическо съобщение до щитовидната жлеза, за да гарантира, че тя от своя страна произвежда правилните нива на два различни хормона, за да отговори на променящите се нужди на организма.

Хормони

Тези хормони са тироксин, често наричан Т4, и трийодтиронин или Т3. Освен тях малка част от клетките ѝ произвеждат и калцитонин.

Т4 е основният хормон, отделян от жлезата, но също така и най-малко активният. Той се придвижва до различни тъкани в тялото, където по-голямата част от него се превръща в Т3. Около 80% от Т3 се произвежда по този начин, а останалите 20 % се отделят директно от жлезата.

Както Т3, така и Т4 са от съществено значение за правилното функциониране на метаболизма ни, а също така играят роля в храносмилането, развитието на мозъка, здравето на костите и мускулите, както и на сърцето.

Калцитонинът помага за регулиране на калция и фосфата в кръвта. Той действа по два различни начина за упражняване на тази регулация: като потиска разграждането на костите от остеокластите (клетки, чиято основна функция е да разтварят и реабсорбират костната тъкан), като по този начин предотвратява освобождаването на допълнителен калций; и като намалява реабсорбцията на калций в бъбреците.

Въпреки това не е напълно ясно колко важна е тази функция – при хора с много високо или много ниско ниво на калцитонин изглежда не се наблюдават никакви неблагоприятни ефекти.

Но какво се случва, когато нещата се объркат?

Поддържането на правилния баланс на Т3 и Т4 е от съществено значение за правилното функциониране на много телесни системи. Но какво се случва, когато нещата се объркат?

Хипотиреоидизмът, или недостатъчно активната щитовидна жлеза, е най-често срещаното нарушение, което засяга органа. Не се счита за предотвратимо – повечето случаи са причинени от автоимунна реакция (болест на Хашимото) или са страничен ефект от лечението на други болести. Понякога състоянието се предава по наследство, но бебетата, родени в много страни (включително САЩ и Обединеното кралство), се изследват скоро след раждането.

Симптомите обикновено настъпват бавно, понякога в продължение на години, така че може да е трудно да се открие проблемът. Основните признаци включват:

• Умора
• Качване на тегло
• Депресия
• Мускулни болки
• Суха кожа и коса
• Повишена чувствителност към студ

Хипотиреоидизмът се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Лечението включва прием на синтетична форма на хормона тироксин, за да се възстановят нивата му, и трябва да продължи цял живот.

Противоположното състояние е хипертиреоидизъм – свръхактивна щитовидна жлеза. Симптомите обикновено включват:

• Повишен апетит
• Отслабване
• Учестен или неправилен сърдечен ритъм
• Раздразнителност
• Изпотяване
• Треперещи ръце
• Чести позиви за тоалетна

При недостатъчна или свръхактивна щитовидна жлеза някои хора развиват и гуша, при която жлезата се подува и става видима на шията. Това не е задължително да причини сериозен проблем, но може да попречи на преглъщането и дишането.

Понякога хипертиреоидизмът може да възникне, когато за лечение на хипотиреоидизъм се предпише твърде много синтетичен тироксин – може да се наложи да се направи опит и грешка, за да се определи точната доза. Други причини са автоимунно заболяване, наречено болест на Грейвс, възпаление на жлезата или прекомерна консумация на йод в храната.

Често срещана възможност за лечение на хипертиреоидизъм е терапията с радиоактивен йод. Тя включва прием на капсула или течност с радиоактивния изотоп йод-131, който селективно унищожава клетките в щитовидната жлеза, които произвеждат тироксин. Това не уврежда други тъкани в организма, но при почти всички води до намаляване на производството на тироксин дотолкова, че по-късно се развива хипотиреоидизъм.

Тъй като хипотиреоидизмът може да се лекува със синтетични хормони и не причинява толкова много дългосрочни здравословни проблеми, се счита, че е за предпочитане хипертиреоидизмът да се лекува по този начин, дори и да се стигне фо хипо-.

Друга възможност, която понякога се използва, е операция за отстраняване на част или дори по-голямата част от щитовидната жлеза, което отново може да доведе до хипотиреоидизъм след това.

В щитовидната жлеза могат да възникнат различни видове рак. Най-често срещаният е папиларен рак на щитовидната жлеза, който обикновено засяга хора на възраст между 30 и 50 години. Повечето папиларни тумори за щастие са малки, развиват се много бавно и реагират добре на лечение.

Често обаче се налага операция за отстраняване на жлеза. Както видяхме, това ще доведе до хипотиреоидизъм, който след това ще трябва да се лекува с лекарства. Може да се използва и лъчетерапия или лечение с радиоактивен йод, но обикновено не се налага химиотерапия, освен ако ракът не се появи отново.

Изследователите все още не са напълно сигурни какво причинява този рак. Един от основните рискови фактори е излагането на радиация, поради което се наблюдава увеличаване на случаите сред населението, изложено на ядрени катастрофи като Чернобил.

Следродилният тиреоидит пък е усложнение, което засяга около 5-10% от бременните – при него имунната система атакува щитовидната жлеза скоро след раждането и причинява възпаление. Той е по-често срещан при хора, които вече имат автоимунно заболяване на жлезата.

Състоянието започва с хипертиреоидна фаза, при която излишъкът от тиреоиден хормон изтича в кръвта, и след това преминава в хипотиреоидна фаза, която може да продължи няколко месеца или дори да стане постоянна. Лечението зависи от тежестта на симптомите и от това дали нивата на хормоните ви в крайна сметка не се нормализират.

Поддържането на безбройните хормони, които човешкото тяло произвежда, в правилния деликатен баланс е работа на пълен работен ден (а и работна нощ). Дори нещата да се разклатят съвсем малко, това може да има последици далеч в бъдещето. А за един толкова малък орган щитовидната жлеза играе огромна роля в това отношение – така че: респект.