Тайните на древноегипетския култ към крокодилите
Животът на крокодилите в Древен Египет е бил безумен. Като най-емблематичния хищник на Нил, люспестите зверове са в центъра на странен култ, в който са почитани, обгрижвани и принасяни в жертва, въпреки че на изследователите са били необходими хиляди години, за да разберат как въобще са примамени от естествената им среда.
Мистерията на тази древна религиозна практика най-накрая е разгадана благодарение на нов анализ на мумифициран египетски крокодил от музей във Великобритания. Поредица от сканирания разкрива наличието на рибарска кука заедно с неразградена риба в корема на създанието, което показва, че крокодилът е бил уловен в дивата природа и убит почти веднага след това.
„Древните египтяни са почитали крокодилите като аватари на Собек, повелителя на Нил и на първичното блато, от което според тях е създадена Земята“, пишат авторите на новото изследване, в което се описва мумифицираното животно. По-нататък те обясняват, че в цял Египет са открити „центрове на свещенодействие, посветени на крокодила“, за което свидетелства наличието на огромен брой мумифицирани крокодили, някои от които с дължина до 6 метра.
Въпреки това, макар че безброй екземпляри изглежда са били принасяни в жертва, някои от тях изглежда са били и глезени като „свещени животни“ и им е било позволявано да умрат от естествена смърт. Най-известният от тях се е казвал Сухус и е живеел в центъра Крокодилополис.
„Вярвайки, че е животинското въплъщение на Собек, Сухус е имал специално езеро в храмовия комплекс, където е получавал богата диета от хляб, месо и вино, доставяни от жреците, и украшения от скъпоценни метали и бижута“, пишат авторите на изследването. „Като култово животно Сухус е получавал грижи, каквито подобават на бог на земята“, допълват те.
Това, което озадачава изследователите, обаче, е как древните египтяни са успявали да се сдобият с толкова много гигантски крокодили за своите религиозни практики. Въз основа на откриването на древна люпилня в археологическия обект Мединет Мади някои предполагат, че животните може да са били отглеждани в плен, въпреки че не е ясно как тези свирепи същества са били държани и обгрижвани, след като са достигнали възрастните си размери.
Други източници – включително трудовете на гръцкия историк Херодот – посочват, че крокодилите са били уловени от дивата природа, след като са били примамени на брега на Нил от жалните звуци на бито прасе.
За да разберат какво наистина се е случвало, авторите на изследването сканират мумифициран крокодил с дължина 2,2 м от Музея и художествената галерия в Бирмингам и за тяхна изненада откриват бронзова кука за риба в стомаха на животното. Това подсказва, че то не е било отглеждано в плен, а е било „диво, уловено с цел мумифициране“.
В храносмилателния тракт изследователите откриват и малка рибка, която все още не е била разградена от стомашните сокове на крокодила. Тя пък показва, че съществото е изяло последната си храна много кратко време преди да умре, което означава, че трябва да е било убито и мумифицирано почти веднага след като е било уловено.
Взети заедно, тези открития насочват към факта, че крокодилът е „уловен и мумифициран от древните египтяни като жертвоприношение на бог Собек“, заключават те.
