Как един ураган промени социалните отношения между група маймуни

Маймуните от Кайо Сантяго са известни със своята агресивност… поне до урагана Мария през 2017 г. Макар че хората в близкото Пуерто Рико са по-силно засегнати – 3000 жертви – резкият спад в ресурсите, на който са подложени маймуните, ги промени по начин, който продължава и до днес.

Кайо Сантяго е уникален обект, високо ценен от учените. Известен е още като „Островът на маймуните“, защото през 1938 г. са внесени стотици макаци резус (Macaca mulatta) и без хищници те оттогава само се множат. Тази така открила се възможността за сравнително лесно изучаване на големи популации от наши събратя примати в полудива среда не съществува никъде другаде на Земята.

Когато война или природно бедствие направи ресурсите по-оскъдни, хората често стават по-жестоки и агресивни, като държат по-здраво за малкото, което им е останало. Може би си мислим, че и при макаците е така, но уроците от урагана Мария показват, че това невинаги е вярно.

Ураганът унищожава 63% от растителността на острова, но повечето макаци оцеляват. На място, където гъстотата на популацията им е подобна на тази на хората в Ню Йорк, това създава проблем с ресурсите – например, в тропическите горещини макаците се нуждаят от сянка, за да оцелеят, а сега тя е много по-малко.

Вместо обаче да започнат маймунски войни за сянка, както очакваха приматолозите, обитателите се научават да живеят заедно.

„В отговор на драстичните промени, причинени от урагана, макаците трайно повишиха толерантността и намалиха агресията помежду си“, казва д-р Камил Тестард от Университета в Пенсилвания в изявление. „Това позволи на повече от тях да получат достъп до оскъдната сянка.“

Когато Тестард и колегите му анализират десетгодишните наблюдения отпреди и след урагана, те установяват, че вече умението да споделяш е основен фактор за оцеляване.

„Преди урагана толерансът към другите не е имал влияние върху риска от смърт“, казва Тестард. „След това макаците, които са проявявали повече от средната социална толерантност – и следователно са умеели по-добре да споделят сянка – са били с 42% по-малко застрашени от смърт в сравнение с по-малко толерантните.“

Щом веднъж сте споделили с някого мъничко сянка, това създава връзка помежду ви, или поне така изглежда. „Установихме, че тази толерантност се пренася и в други ежедневни взаимодействия“, отбелязва Тестард. „Макаците, които са започнали да споделят сянка, също прекарват време заедно сутрин, преди дневната жега да ги принуди да потърсят заслон.“ Това не е нещо, което е лесно за тези животни.

Това може да показва, че поне в някои отношения макаците и хората не са толкова различни. Предполага се, че е социалната близост може да помогне да се преодолеят враждебни нагласи като фанатизъм, макар че за съжаление не е панацея. Освен това изследователите осигуряват на макаците много храна; може би ако тя беше в недостиг, а не сянката, нещата щяха да са различни.

„При групово живеещите животни социалните взаимоотношения може да им позволят да се справят със затрудненията в околната среда, включително с предизвиканите от човека климатични промени“, казва съавторът професор Лорън Брент от университета в Ексетър. „Бяхме изненадани, че социалното поведение на макаците е толкова гъвкаво, като ги прави устойчиви на тази промяна в околната среда, но някои видове може да не проявяват същата гъвкавост.“