Александър Суворов: Военният лидер, който заличи успехите на Наполеон

Александър Суворов е генерал от руската армия през XVIII в., който предвожда хората си към невероятни победи. Революционният му подход към бойната стратегия се оказва изключително успешен по време на битка и го превръща в последния генералисимус на Руската империя.

„Руските войски превземат крепостта Колберг 1761 г. през Седемгодишната война“

Александър Суворов е роден на 24 ноември 1729 г. в Москва, Русия, в дворянско семейство. Като се има предвид известността на родителите му, той получава отлично образование, което включва артилерия, фортификация и военна история. Въпреки че е болнаво дете, той успява да преодолее физическите си недостатъци и през 1748 г. постъпва в Семьоновския лейбгвардейски полк като редови войник.

Първият му опит в битка идва по време на Седемгодишната война, когато служи в руската императорска армия. Бързо доказва своята ефективност на бойното поле, което води до повишаването му в полковник през 1762 г., само година преди края на конфликта. Следва успешна битка по време на Първата руско-турска война, в резултат на която е повишен в чин генерал-лейтенант.

През годините Суворов служи на редица различни места, включително в Крим и Кавказ. Връща се в Санкт Петербург, след като е призован да участва във Втората руско-турска война, където се сражава до 1791 г.

През това време той успешно защитава руската територия при Кинбурн (два пъти), при Очаков и при Фокшани, както и по поречието на река Римник. Въпреки че числеността му е драстично по-малка от тази на Османската империя по време на последната битка (25 000 срещу 100 000), той осуетява действията на врага със загуба на само 500 души.

Ръководството на Суворов по време на тези битки му спечелва титлите граф от Екатерина Велика и граф на Свещената римска империя от император Йосиф II.

През 1794 г. е призован да спре националистическото революционно движение, което се надига в Полша. На 4 ноември 1794 г. хората му предприемат изненадваща атака в източното варшавско предградие Прага, като пробиват отбранителните линии и разгромяват полско-литовските сили.

След битката войските на Суворов започват да плячкосват Варшава и да избиват жителите ѝ, противно на заповедта на командира си. Общият брой на жертвите е неизвестен, но според много историци те са близо 20 000. Руснаците смятат резултата за свой успех, тъй като клането обезкуражава революционерите и напълно прекратява тяхната съпротива.

За усилията си Суворов получава награда от 7000 крепостни селяни и е повишен във фелдмаршал.

”Пражкото клане”. Поглед върху събитията от полска гледна точка

Когато Александър Суворов се завръща в Русия обаче, той не е посрещнат с добро. След смъртта на Екатерина Велика на престола се е възкачил император Павел I, който отново налага стария пруски стил на военна тактика. Суворов не се притеснява да изрази несъгласието си и затова е уволнен.

Но през 1799 г., след успеха на френските сили по време на Революционните войни, Суворов е отзован да командва Руско-австрийската армия в кампания в Северна Италия. Натоварен със задачата да прогони войските на Наполеон от региона, той постига победа след победа, заличавайки успехите на френския военен лидер. Кулминацията на кампанията е превземането на Милано, което го превръща във фар за всички, които се противопоставят на Френската революция.

В едно от най-забележителните постижения в летописа на военната история, алпийската кампания на Александър Суворов му носи неизмерим успех. Той получава заповед да отиде в региона, за да подкрепи Александър Римски-Корсаков и войските му, но когато пристига, вижда, че руснаците са победени при Цюрих.

За пореден път войските му са значително превъзхождани по численост, а запасите и боеприпасите им са недостатъчни. Той решава, че оттеглянето е най-добрият ход, и повежда контингента си от 18 000 руски редовни войници и 5000 казаци, много от които гладуват и са в безнадеждност, към Гларус. Въпреки че са обкръжени от 80 000 френски войници, те успяват да се измъкнат, губейки само 1/4 от числеността си.

След Алпийската кампания Суворов е повишен в чин генералисимус – едва четвъртият в руската история. За жалост, когато се завръща в Санкт Петербург, той е много болен и умира няколко месеца по-късно, през май 1800 г. Въпреки че рангът му сигнализира за нуждата от специални погребални почести, е погребан като обикновен фелдмаршал, благодарение, разбира се, на Павел I. Двамата така и не успяват да изгладят различията си…

Фелдмаршал Суворов чете императорската заповед да поведе руските войски срещу Наполеон. Художник Петер Гелер

Александър Суворов не е привърженик на пруския параден стил на военна стратегия и изразява чувствата си с готовност. Той смята, че тактиката е остаряла и неефективна, и затова създава свой собствен подход, който подробно описва в книгата си „Науката за победата“.

Той се грижи за хората си и се отнася добре с тях, поради което те следват инструкциите му с възхищение. „Да изненадаш врага означава да го победиш, казваше той… Преценката на окото, скоростта и атаката са в основата на победата… Бързината и ударът са душата на истинската война. Доброто решение сега е по-добро от съвършеното решение утре“.

Суворов е истински военен и от 60-те битки, в които командва войници, не губи нито една.