Това, което отличава най-добрите военни филми, е способността им никога да не изпускат от поглед реалната цена, която човеците плащат за войната. Истинските шедьоври на жанра могат да ни осигурят забавление, да, но те ни разказват и за нещо по-съществено в основата на всяка епична борба в човешката история; нещо, което обединява всички ни, независимо от коя страна на битката сме.
Имайки предвид това, ето 5 от най-великите военни филми, създавани някога За да стесним списъка, се съсредоточихме предимно върху филми, които пряко засягат бойните аспекти на войната, в сравнение с драми, чието действие се развива по време на война.
„All Quiet on the Western Front“ (1930)
Филмът на Люис Майлстоун за група германски войници, привлечени от национализма и след това разкъсани от опустошителната война, остава произведението, с което се сравняват всички останали епоси за Първата световна война. Той излиза на екран преди повече от 80 години, а изобразените в него ужаси на войната – окървавени мъже, крещящи в окопите, голи ръце, които се държат за бодливата тел… – все още са актуални за съвременния зрител. Това е един от най-великите военни, както и един от най-великите антивоенни филми.
„La Grande Illusion„ (1937)
„Голямата илюзия“ на Жан Реноар успява в немалка степен благодарение на огромната съпричастност, която прозира във всеки кадър. Без значение от коя страна на конфликта е всеки от героите, те са третирани като пешки в рамките на голямата илюзия, че войната ще донесе полза на всеки от тях. Хуманистичният подход на Реноар, в съчетание с блестящия актьорски състав, превръщат този филм в класика на всички времена. Орсън Уелс дори казва, че би го взел със себе си на самотен остров.
„Sergeant York“ (1941)
Има и други филми, в които „отказващият се от служба става военен герой“, но нито един от тях не е достигнал висотата на „Сержант Йорк“ по една проста причина: Гари Купър. В главната роля Купър прави едно от най-добрите си изпълнения в своята богата кариера и дори когато Хауърд Хоукс изпълва филма с чувство за патриотична слава и дълг, той се доверява на Купър да придаде на историята съществената човечност. Сержант Йорк е герой, да, но Купър никога не го превръща в супергерой. През цялото време в очите му се вижда как войната се отразява на живота му и това превръща този филм в класика.
„Twelve O’Clock High“ (1949)
Сред военните драми, посветени на военновъздушните сили, „Twelve O’Clock High“ (откровено казано разбираме какво означава заглавието, но не знаем как се превежда…) заема особено почетно място за много фенове и се нарежда може би сред най-добрите драми за Втората световна война, заснети по времето, когато войната е все още прясна в съзнанието на много американци. Филмът, воден от изключителното изпълнение на Грегъри Пек в ролята на бригаден генерал Франк Савидж, набира сила чак до кулминационната битка и остава един от най-емоционално удовлетворяващите филми в своя жанр.
„The Bridge on the River Kwai“ (1957)
„Мостът на река Куай“ е основополагащият епос на Лийн за ВСВ, в който се разказва за група затворници, за моста, който те построяват и след това се опитват да разрушат, както и за промяната в лоялността, която идва с емоционалните сътресения на войната. Огромното внимание на Лийн към детайлите и актьорският състав, воден от Алек Гинес, създават един вълнуващ, често изненадващо забавен шедьовър.