Лошите момичета на историята: Ливия – Желязната дама на Рим
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
Историята на Древен Рим често напомня на сюжет на успешен сериал – кървав, изпълнен с разврат, предателства и политически интриги. Този образ до голяма степен се основава на запазените и достигнали до нас текстове на римските автори, писали най-вече в края на старата и началото на новата ера. Изпълнени с анекдоти, слухове и фабрикации, техните писания рисуват един пъстър свят, чиято златна фасада крие мрачно задкулисие. В онази епоха на превратности и възможности, във висшите кръгове на обществото оцелявали само най-силните, безскрупулните и пресметливите. Сред неколцината велики мъже на късната Република и Ранната империя обаче изпъква името на една дама – целеустремена, смъртоносна и неустрашима, която успява да надиграе всички опоненти и да остане и до днес обгърната от славата на кукловод и политик, достойно вдъхновение за Макиавели. Тацит я нарича „най-страшното бедствие, сполетяло Римската империя“, но съвременните историци отдавна рисуват един по-смислен и реалистичен образ на единствената жена, покорила сърцето на Божествения Октавиан – Ливия Друсила.
Ливия Друсила се ражда през 59 г. пр. Хр. в Рим. Баща й Марк Ливий Друс Клавдиан е наследник на две древни богати фамилии. По кръвна линия той произхожда от Пухерите – стар сенаторски род, чийто най-известен предшественик е Апий Клавдий Цеций, на когото е кръстен прочутият Виа Апия, свързващ Рим и Неапол. Като дете, Марк е осиновен в редиците на плебейския род на Ливиите, от който също произлизат мнозина консули и политици, а също и прочутият римски писател и историк Тит Ливий. Майка й Алфидия е от обикновен плебейски род, вероятно по-заможни търговци или дребни магистрати.
Малко се знае за детството на Ливия, но то преминава под сянката на Гражданските войни в Рим, издигането на Първия триумвират и възходът на Цезар. Както повечето млади римски момичета, Ливия несъмнено получава ограничено образование от частни учители у дома, но то надали я подготвя за важната роля, която ще изиграе в бъдеще, тъй като в класическото римско общество, жените не били смятани за активни социални играчи – от тях се очаквало да ръководят домакинството и да са верни опори в политическото издигане на своите съпрузи. Важно е да се отбележи, че Марк Ливий Друс бил поддръжник на Републиката и враг на Цезар, което поставя семейството му в неудобно положение през 40-те години на I в. пр. Хр. За да укрепи политическите си позиции, през 43 г. пр. Хр. Друс жени своята дъщеря Ливия за Тиберий Клавдий Нерон – доскорошен съюзник на убития през 44 г. Цезар. Този съюз дава временно спокойствие на семейството, но през 42 г. Друс умира по време на битката при Филипи, след като се съюзява с Брут и Касий по време на поредния дял от Гражданската война. След като баща й загива, Ливия и съпругът й се присъединяват към пиратската армия на Секст Помпей – син на Помпей Велики.
Ренегат и бунтовник, Секст започва война с Втория триумвират, която продължава до 39 г. пр. Хр. След обявената амнистия, Тиберий Нерон и Ливия се връщат обратно в Рим, търсейки милостта на Октавиан. Тиберий Нерон се надява, че ще успее да омилостиви цезаровия наследник, като се оправдае, че трябва да се грижи за жена си и за своя невръстен син. Вместо това, виждайки Ливия за първи път, Октавиан се влюбва в нея страстно и неконтролируемо. Той налага на Тиберий Нерон да се разведе със съпругата си, която тъкмо е родила второто им дете – Друс. Октавиан изглежда е поставил бъдещето на Тиберий Нерон на карта, защото унизеният съпруг се съгласява и на всичко отгоре завежда лично Ливия до брачния олтар, предавайки я на своя съперник. Така, през 39 г. пр. Хр. Октавиан се жени за Ливия, поставяйки началото на един особен брак, който ще продължи цели 51 години.
Бракът на Ливия за Октавиан има своите политически измерения. От една страна, той му донася родство с важните и богати фамилии на Клавдиите и Ливиите, а от друга страна – спасява рода на Нероните от политическо преследване, след като са заели грешната страна във войната на Втория триумвират с помпеанците. Въпреки това Ливия бързо доказва, че не е безгласна буква или красиво украшение, което просто да преминава от едни ръце в други. За това свидетелства и фактът, че първата й и единствена бременност след брака й с Август завършва с аборт, след който остава бездетна. Въпреки това, Октавиан не се разделя със съпругата си и не я заменя с друга, а напротив, съгласява се да осинови синовете й Тиберий и Друс Млади и да ги приеме за свои наследници, успоредно с децата на своята дъщеря от първия брак – Юлия.
С Тиберий
Животът на Ливия претърпява кардинална промяна в края на 30-те години на I в. пр. Хр. През 31 г. Октавиан печели битката при Акциум и се завръща триумфално в Рим. Ливия става съпруга на първия човек в империята. Позицията става официална през 27 г. пр. Хр., когато Октавиан е признат за принцепс, а Ливия се превръща в първата императрица на Рим. Успоредно с почестите върви и развитието на личния им живот. Още през 35 г. пр. Хр. Октавиан прави дръзка и необичайна за епохата стъпка – разрешава на жена си да има своя частна собственост и отделни семейни доходи. Приходите на Ливия идват от няколко различни места – плантации за папирус, лозя и ниви в различни части на империята. Същевременно на Ливия е поверена грижата за семейния дом на Юлиите на хълма Палатин. В желанието си да запази образа на скромен и праведен гражданин, Октавиан не разширява дома си и запазва умерен начин на живот. Ливия се придържа към този образ, играейки ролята на строга, консервативна матрона – никога не се облича разточително, не носи излишен грим или бижута и често сама шие дрехите на своя съпруг. Зад тази фасада на умереност и римски традиционализъм се крие сърцевината на реалната власт в империята. Нито един автор – древен или съвременен, не се съмнява, че Ливия се издига като най-верния и сигурен съветник на Октавиан за всичките му военни и политически ходове. Макар и заобиколен от сенатори, магистрати и военни, Август се доверява преди всичко на съпругата си, чиято дума винаги се чува последна. Същевременно Ливия изгражда своя собствена политическа мрежа от клиенти и протежета, която финансира чрез личните си доходи. Сенатори, генерали и чиновници се оказват ловко манипулирани от първата дама на империята.
Лошата слава на Ливия като манипулатор и убиец на мнозина от роднините на съпруга й се изгражда в периода 25 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр., когато значителна част от наследниците на Август по линия на дъщеря му Юлия и съпругът й Марк Випсаний Агрипа умират, нерядко при доста съмнителни обстоятелства. Древните автори Тацит и Дион Касий са склонни да приписват на Ливия ключова роля в пренареждането на линията за унаследяване на Август. Техните текстове, включващи доста от клюките и слуховете, които се носят в Рим, се превръщат в основата, върху която британският писател Робърт Грейвс изгражда екранния и литературен образ на Ливия в „Аз, Клавдий“. Именно на този художествен персонаж, а не толкова на реалната личност се гради масовата съвременна представа за първата императрица на Рим.
До каква степен фикцията и истината си кореспондират е трудно да се каже. Ливия несъмнено е била опитен политически стратег и манипулатор, но някои от нещастните семейни трагедии е много вероятно да са следствие на болести или хранителни натравяния, които днес се лекуват лесно, но тогава са причинявали почти сигурна смърт. Същевременно в борбите за власт играят роля и други политически фракции и не на последно място личните амбиции на Тиберий – първородният син на Ливия. Няма съмнение обаче, че майката помага за издигането на сина и прави каквото е нужно когато е нужно, за да подсигури трона му.
В крайна сметка, когато Октавиан умира през 14 г., наследството му е поделено като две-трети отиват при Тиберий, заедно с политическите титли и почести, а една трета остава в лично владение на Ливия – огромна за времето си сума, която й дава възможност да запази ключовата си позиция в Рим. Това личи и в множеството политически машинации, в които тя се впуска през първото десетилетие от управлението на сина си. Древните слухове и истории раздухват ролята й на кукловод зад трона на Тиберий, но несъмнено вдовстващата императрица умее да дърпа лостовете на властта. Именно тази й склонност постепенно я противопоставя на Тиберий, който се бори да се еманципира от влиянието на своята майка и все по-често взема решения, които противоречат на нейните политически интереси.
Според историята на Дион Касий, Тиберий, страхувайки се от влиянието на майка си, избягал на о. Капри, където се установил и от където управлявал империята до смъртта си. Оттеглянето на императора несъмнено оставя столицата в краката на неговата всевластна майка. Именно в позицията на фактически иконом на столицата, Ливия прекарва последните седем години от живота си. Разболява се тежко през 29 г. и умира. Тиберий отказва да се върне за погребението й и изпраща там своя племенник и наследник Калигула, който прочита надгробното слово. Омразата на Тиберий явно е била доста сериозна, тъй като налага вето върху всички опити на Сената да гласува посмъртни почести за Ливия и дори забранява да се изпълнява изричното й завещание.
Паметта на Ливия е почетена едва 13 години по-късно от нейният внук Клавдий. Когато поема престола през 42 г. сл. Хр., Клавдий възстановява всички почести, които се полагат на покойната му баба, в това число нейното обожествяване като Божествената Августа и „Майка на Отечеството“.
Жена позволила си да е властна, решителна и непреклонна в един суров, мъжки свят, Ливия несъмнено е респектирала своите съвременници. Единствената жена, която истински успява да покори Август – господар на целия Древен свят, тя се оказва талантлив финансист, опитен управител, безскрупулен политик и ловък манипулатор на римските социални страсти. В едно общество, свикнало да третира жените като втора ръка граждани, Ливия се издига до самия връх на властовата пирамида и получава почести, уважение и възпоменание, на което малко жени в древността се радват. Вдъхновение за безброй слухове, анекдоти и мрачни истории, Ливия продължава вече 2000 години да занимава въображението на историци, писатели, драматурзи и творци. Желязната дама на Древен Рим е майка, баба и прабаба на четирима императори, съпруга на първия принцепс и самата тя първа императрица на Рим – титла, към която ще се стремят следващите поколения жени в Европа.
