Какво се случва, когато оставим мозъка ни да блуждае

| от |

В ново проучване бе идентифициран характерен модел на мозъчна активност, който се задейства, когато оставим мозъка ни да блуждае. Изследователите откриват, че моделите, наречени „пулсации на остри вълни„, които се зараждат в мозъчните центрове, свързани с паметта, изглежда се появяват по-често, когато мозъкът ни е оставен да си фантазира свободно.

Човешкият ум е много добър в това да създава собствени развлечения. Според някои оценки до 30% от времето мозъкът ни изобщо не се концентрира върху заобикалящата го среда, а се впуска в свои собствени въображаеми полети на фантазията. Но учените знаят сравнително малко за това какво всъщност се случва в него по време на тези „самогенерирани“ състояния.

Една група пациенти е в уникална позиция да помогне да се отговори на някои от тези въпроси. При някои хора с епилепсия медикаментозното лечение не е ефективно за спиране на пристъпите, така че може да се наложи да се обмисли хирургичен вариант. Неврохирурзите може буквално да отстранят частта от мозъка, в която започват пристъпите, която е различна при различните хора, но първо трябва внимателно да се проследи активността на органа, за да се уверят, че са отстранили правилната част.

Изследователи от Япония набират 10 пациенти, които чакат за такава операция, за да участват в тяхното проучване. На всички тях са имплантирани електроди в мозъка, за да се проследява активността на пристъпите, в хипокампуса или парахипокампалната гънка – две области, които са дълбоко свързани с паметта.

В продължение на 10 дни пациентите са наблюдавани и са попълвали почасови въпросници за своите мисли и емоции. „Искахме най-вече да видим дали можем да установим някакви връзки между регистрираната мозъчна активност и това как се чувстват и мислят пациентите в момента“, обяснява водещият автор Такамицу Ивата в изявление.

Засучането на пулсациите на остри вълни се случвало по-често, „когато текущите мисли на участниците били по-ярки, по-малко нарочно предизвикани, имали повече въображаеми свойства и проявявали по-малко корелации с външния свят в момента“, пишат авторите. Моделите също така са били инициирани често през нощта, така че вероятно по време на сън, когато умът задължително не е фокусиран върху дадена задача.

„Забележително е, че въпреки че нашето изследване е проведено изцяло върху хора с епилепсия, ние направихме всичко възможно да премахнем данните, свързани с епилепсията, така че резултатите да са приложими и за здрави хора“, казва старшият автор Такуфуми Янагисава. „Сходствата между много от нашите резултати и тези от предишни проучвания, които използват други видове или методи, показват, че нашият подход е работил добре.“

Авторите заключават, че данните им помагат да се подкрепи хипотезата, че медиалният темпорален лоб на мозъка – където се намират хипокампусът и парахипокампусът – има важна роля в самогенериращите се състояния. Според тях това би могло да има важни последици при изучаването на редица различни състояния и аспекти на човешкия опит, като например интелигентността и щастието.

Надяваме се, че по-нататъшни изследвания, основани на тези методи, ще ни позволят да разкрием повече от тайните на това какво прави човешкият мозък, когато не е пряко фокусиран върху дадена задача.

 
 
Коментарите са изключени за Какво се случва, когато оставим мозъка ни да блуждае

Повече информация Виж всички