Бъдещето на Земята е необитаем пъкъл

Планетата Земя съществува от 4,5 милиарда години и за това време се е променила много. Тя започва като топка разтопена магма, но в крайна сметка се охлажда и създава няколко малки тектонски плочи, а около няколко милиарда години по-късно планетата вече е покрита с различни форми на суперконтиненти и гъмжи от живот.

Но от космологична гледна точка Земята все още е млада. Едва ли сме изминали повече от 1/3 от вероятния ѝ живот, а предстоят още много промени. Които обаче изглежда, че няма да преживеем.

Според проучване, публикувано миналата година, в което са използвани суперкомпютри за моделиране на климата през следващите 250 милиона години, светът на бъдещето отново ще бъде съставен от един суперконтинент – и ще бъде практически необитаем за нито един бозайник.

„Перспективите в далечното бъдеще изглеждат много мрачни“, потвърждава в свое изявление Александър Фарнсуърт, старши научен сътрудник в Института за околната среда „Кабот“ към Бристолския университет и водещ автор на изследването.

„Нивата на въглероден диоксид могат да станат двойно по-високи от сегашните“, обяснява той. „Тъй като се очаква Слънцето да излъчва с около 2,5 % повече радиация, а суперконтинентът да е разположен предимно в горещите и влажни тропици, голяма част от планетата ще търпи температури между 40 и 70°C.“

Новият суперконтинент – известен като Пангея Ултима, във връзка с древния суперконтинент Пангея – ще създаде „троен удар“, казва Фарнсуърт: не само светът ще се справя с около 50 процента повече CO₂ в атмосферата от сегашните нива; не само слънцето ще бъде по-горещо от сегашното – това се случва с всички звезди, когато остаряват, поради развиващото се взаимодействие между гравитацията и термоядрения синтез в ядрото – но и самият размер на суперконтинента ще го направи почти изцяло необитаем. Това се дължи на ефекта на континенталност – фактът, че крайбрежните райони са по-хладни и по-влажни от вътрешните, и причината, поради която летните и зимните температури са много по-екстремни вътре, отколкото по бреговете.

„Резултатът е предимно враждебна среда, лишена от източници на храна и вода за бозайниците“, казва Фарнсуърт. „Широко разпространените температури между 40 и 50 градуса по Целзий и още по-големите дневни екстремности, допълнени от високата влажност, в крайна сметка биха подпечатали съдбата ни. Хората – заедно с много други видове – ще изчезнат поради невъзможността да се охладят чрез потта си.“

И ето какво е най-интересното: това е един от най-добрите сценарии. „Смятаме, че СО₂ може да се повиши от около 400 частици на милион днес до над 600 много милиони години в бъдеще“, обяснява Бенджамин Милс, професор по еволюция на земната система в Университета в Лийдс, който ръководи изчисленията за изследването. „Разбира се, това предполага, че хората ще спрат да изгарят изкопаеми горива, в противен случай ще стигнем тези стойности много, много по-рано.“

И така, макар че изследването рисува малко печална картина на Земята след много милиони години, авторите ни предупреждават да не забравяме проблемите, които са точно зад ъгъла. „Изключително важно е да не изпускаме от поглед настоящата ни климатична криза, която е резултат от човешките емисии парникови газове“, предупреждава Юнис Ло, научен сътрудник по въпросите на изменението на климата и здравето в Бристолския университет и съавтор на статията.

„Вече сме свидетели на екстремни горещини, които са вредни за човешкото здраве“, посочи тя. „Ето защо е от решаващо значение възможно най-скоро да постигнем нулеви нетни емисии.“