Боли ли смъртта от гилотината?

Спорът за смъртното наказание съдържа редица морални въпроси. Има ли държавата право да отнема човешки живот? И ако да, как този живот да бъде прекратен по най-хуманен начин? Коктейлите с медикаменти и смъртоносният газ могат да бъдат непредсказуеми; електричеството пък е варварско…

Но смъртта чрез гилотина, напротив, изглежда церемониална и безболезнена – престъпникът се обезглавява с едно бързо падане на острието и край.

Въпреки ужасяващия характер на гилотината, мнозина твърдят, че тя е най-безболезненият метод за екзекуция. Тежкото острие рязко прекъсва нервите, сухожилията и гръбначния мозък и, поне на теория, това би трябвало да означава незабавна смърт. Но дали наистина е така? И как бихме могли въобще да сме сигурни?

Живот след смъртта

Изключително трудно е да се получат данни за това дали и доколко обезглавен човек продължава да изпитва някакъв физически дискомфорт. Но ако приемем, че въпросът се свежда до това дали съзнанието продължава след обезглавяването, имаме малко повече за какво да се хванем.

През вековете са се запазили редица анекдотични сведения за това, че гилотинираните са оставали за кратко в съзнание. Когато през 1536 г. английската кралица Ан Болейн е обезглавена, свидетели се кълнат, че устните ѝ продължават да се движат, сякаш има да каже нещо. През 1905 г. амбициозният френски лекар Жак Борие вика току-що обезглавения мъж Лангил по име – и според него мъжът сякаш вперва поглед в него.

Борие пише:

След това очите на Лангил определено се втренчиха в моите и зениците му ме фокусираха. Не ставаше дума за онзи неопределен тъп поглед без никакво изражение, който може да се наблюдава всеки ден при умиращите хора, с които човек разговаря: Имах работа с безспорно живи очи, които ме гледаха. След няколко секунди клепачите отново се затвориха, бавно и равномерно, и главата придоби същия вид, какъвто имаше преди да извикам.

Критиците обаче обвиняват Борис, че разказът му е несъстоятелен. Въпреки че той настоява, че не е докосвал главата, би било почти невъзможно да осъществи зрителен контакт с Лангил, като се има предвид, че тя пада в кофа.

Учените са се опитвали да предоставят по-обективни данни при животни. През 2013 г. в проучване, проведено в Нова Зеландия, е изследвана мозъчната дейност на обезглавени плъхове с помощта на електроенцефалограф (ЕЕГ). Изработени са малки гилотини с размерите на гризачите, а плъховете са упоени, преди да бъдат обезглавени. Изненадващо, активността на ЕЕГ се запазва в продължение на 10-15 секунди след отрязването на главите им – в този период те, поне на теория, биха могли да са в съзнание и да изпитат болка.

Същото съответно може да се отнася и за хората.

Означава ли това, че разказите за затворници, които правят гримаси след екзекуцията си, са реални? Не задължително. Движенията на мускулите в лицето може да са постмортални потрепвания, които наблюдателите да са приели за съзнателни.