Първата суперземя, която има постоянна тъмна страна

Синхронното въртене е изненадващо често срещано явление във Вселената. Нашият собствен спътник дори ни показва само близката си страна, тъй като въртенето около оста му и въртенето около Земята са в синхрон. Планетите също могат да следват това поведение, ако обикалят твърде близко около своята звезда – и сега изследователите смятат, че са потвърдили първата свръхземя, която се върти синхронно около своята звезда.

Планетата е известна като LHS 3844b, но се нарича още Куа’куа – думата за пеперуда на езика на народа брибри, коренното население на Коста Рика. В проекта NameExoWorld – кампания за наименуване на звездите и планетите, които изучава телескопът Джеймс Уеб – звездата е наречена Батсу, а Куа’куа обикаля около нея за малко по-малко от 12 часа.

За разлика от Луната, чиято далечна страна получава слънчева светлина всеки месец, за планетата се смята, че на едното ѝ полукълбо винаги е ден, а на другото – винаги е нощ. Но да се докаже, че е така е трудно.

Една от възможностите, които учените разглеждат, е нагряването на повърхността. Ако планетата се върти, силите, упражнявани от звезда в такава близост, биха предизвикали горещина. Вместо това наблюденията от телескопа Спицър показват, че повърхността на планетата е хладна.

Телескопът Спицър

Куа’куа би била много по-гореща, ако обикаляше като Меркурий, в резонанс 3:2 между въртенето и орбитата – тоест, на всеки 2 обиколки на Меркурий около Слънцето той се завърта около оста си 3 пъти. Макар че изследователите не са 100% сигурни, че тя е синхронна, най-вероятната хипотеза е, че е.

„Такова нещо досега беше само теоретично, но вече го усещаме като реално. Всъщност тези планети изглеждат точно така“, казва Николас Коуан, астроном от Университета Макгил в Монреал, Канада, и съавтор на изследването.

Важно предположение е, че този свят, който е около 2,3 пъти по-голям по обем от Земята, няма атмосфера – което не е сигурно, тъй като може да има много тънка атмосфера. Наблюдения може да сочат също, че има друга планета, която създава слабо приливно нагряване, обгаряйки повърхността, или цветът на планетата е предизвикан от космическо изветряне, както се случва с някои тела в Слънчевата система.

„По този начин нашите резултати показват, че LHS 3844b е потенциална екзопланета, аналог на Луната и Меркурий в нашата Слънчева система, с подобно потъмняла и изветряла от космоса повърхност. Бъдещите наблюдения ще могат да проверят и прецизират това тълкуване по редица начини“, пишат авторите в статията.

Планетата вече е цел на телескопи като Джеймс Уеб и други, които биха предоставили повече инфо.