Музикални хроники: Светът тъгува за пънкаря, поет и алкохолик, от когото музиката имаше отчаяна нужда

| от |

Светът на музиката тъгува по един от големите пънк артисти и творци Шейн Макгоуън.

Фронтменът на The Pogues ни напусна в края на ноември на 65-годишна възраст след дълго боледуване – и остава в историята като символ на пънка и майстор на изпятата поезия.

Shane.macgowan.moscow

Макгоуън беше основният композитор, текстописец и певец на фолк пънк групата The Pogues, основана през 80-те и натрупала голяма популярност с хитовия си сингъл Fairytale of New York. 

Обичаният в Ирландия и в цяла Великобритания Макгоуън беше изпратен подобаващо и на погребението му присъстваха не само ирландският президент, но и звезди като Ник Кейв и Джони Деп, който е свързан с Макгоуън от 30-годишно приятелство.

“Когато срещнах за пръв път Шейн, той беше на една билярдна маса с пиене в едната ръка и с китара в другата. Клатушкаше се напред-назад и опитваше да реши на коя страна да падне”, спомня си Джони Деп. „Наблюдавах това му действие около 15 минути, после ни запознаха преди да падне и от онзи момент просто беше ясно… има моменти в живота, когато знаеш, че ще ти се случи само веднъж и получаваш възможността да прекараш време с величие до теб“.

А величието на Шейн Макгоуън идва не просто по призвание, но и по съдба. И днес някои го определят за най-значимия ирландски автор след Джеймс Джойс. Проблемът е, че историята на легендарния пияч Макгоуън засенчва тази на музиканта и текстописеца. Ще прочетете много описания за опетнените му дрехи, липсващите му зъби и за смеха му, който изданието „Мирър“ описва като „смесица между съскане на гърмяща змия и пускане на водата в портативна тоалетна“.

Но докато беше жив, по-рядко се припомняше колко начетен е Макгоуън, колко дълбока е изпятата му поезия и какви теми развива в песните си. Говорим за човек, който на 12 вече чете Достоевски, а на 17 идва първият му престой в рехабилитационна клиника заради зависимост от успокоителни. Но да започнем от самото начало.

Шейн Патрик Лайсот Макгоуън е чистокръвен ирландец, макар че е роден в Кент. Той е дете на ирландски имигранти, които са се преместили да работят в Англия, а детството му преминава между английския югоизток и ирландската провинция, където се научава да свири и пее типично ирландска музика. Талантът му в писането проличава отрано и в началото на 70-те момчето печели стипендия за Уестминстърското училище в Лондон. Още във втората си година обаче Шейн е изключен оттам заради притежание на наркотици.

Все пак няма как влиянията от Джеймс Джойс, Жан-Пол Сартр и Дейвид Хърбърт Лорънс да не се проявят някъде – те излизат наяве, когато Шейн започва да пише песни за групата си The Pogues. В началото името на състава е Pogue Mahone и е взето от реплика от „Одисей“ на Джойс, а ирландският писател се появява и на обложката на третия албум If I Should Fall from Grace with God.

The Pogues смесват своите пънк корени с традиционна ирландска музика и с чувствените и богати на внушения текстове на Макгоуън. След постигнатите успехи обаче, певецът е изхвърлен от групата по време на турнето от 1991 г., защото злоупотребата с вредни субстанции започва да съсипва цялата банда и техните изпълнения на живо.

Впоследствие Макгоуън сформира нова група, Shane MacGowan and The Popes, а по-късно се завръща в The Pogues при обединението на формацията и остава до нейния окончателен край през 2014-та.

През цялата си кариера Шейн е белязан от проблеми с алкохола, а също и с наркотиците. В биографията, написана от съпругата му Виктория, се описва подробно защо пътуването с него е толкова трудно – просто авиокомпаниите често отказват да го пуснат в самолетите като виждат в какво състояние се намира. Самият ирландец няма проблем да допълни своя собствен фолклор с алкохолни истории и разказва как е пропил бира още на 5 г., а на осем вече е пробвал и уиски. Говори се, че преди да бъде изключен от The Pogues, опознава вкуса на сакето на един влак в Япония и така се напива, че пада от вагона и губи съзнание.

Още през 80-те пък вече е толкова зле със здравето, че в един момент му казват, че му остават още около 6 седмици живот. Алкохолизмът обаче не пречи на Шейн Макгоуън да си спечели орди от фенове и множество прочути приятели, сред които са също Боно от U2 и певицата Шинийд О’Конър. Всеки, който го е познавал, има да сподели по някоя култова история с него – затова може би е неизбежно музиката на Макгоуън понякога да остава на заден план.

Но не бива да забравяме, че в ерата на лъскави музикални продукти и полирана визия, диктувана от изгряването на MTV, Шейн и The Pogues са перфектният контрапункт. 80-те години наистина се нуждаят от беззъб, разчорлен и впиянчен пънк поет, който да напомня, че и автентичната, неподправена и поетична музика има своето място в класациите.

Ценителите, които бяха наясно със стойността му още тогава, го помнят и до днес. И за тях той винаги ще бъде легенда.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Светът тъгува за пънкаря, поет и алкохолик, от когото музиката имаше отчаяна нужда