Ужасната история на трансплантациите на зъби

Трансплантациите са невероятно постижение на медицинската наука. От бъбреци до ръце и очни ябълки – различни части на тялото могат да бъдат трансплантирани от донор на нуждаещ се пациент – но чудили ли сте се някога защо никога не чувате за трансплантация на зъби? Оказва се, че историята на тази процедура е доста ужасна.

Кога за първи път се появява трансплантацията на зъби?

„Трудно е да се каже кога за първи път са се появили трансплантациите на зъби. Но трансплантациите като цяло са една от най-старите хирургически интервенции в света и всъщност произлизат от градинарството“, казва д-р Пол Крадок, историк на културата и автор на книгата „Резервни части: Неочакваната история на трансплантационната хирургия“. „Най-малко от 6 век пр. н. е. под формата на присаждане на кожа, но почти сигурно е, че е ставало и много по-рано.“

Реплантацията на зъби, при която изгубен зъб се поставя на мястото, където е бил първоначално, е описана от лекаря Абу ал-Касим ал-Захрауи, известен още като Абулкасис, около XI в. от н. е. Хирургът Амброаз Паре също пише за благородна жена, която през XVI в. получава зъб, взет от нейна прислужница.

Въпреки това „изглежда, че до XVIII в. не са регистрирани много трансплантации на зъби“, обяснява Крадок, „И доколкото ми е известно, това е единственият период, за който се твърди, че те са били често срещани.“

Но как са ставали тези процедури?

В „Резервни части“ Крадок разказва за метода, предложен от Чарлз Алън, който включва донор животно, например павиан, а не човек: и двамата са обездвижвани, донорският зъб се изрязва с малко венец, зъбът на реципиента се изважда и донорският зъб се слага на негово място с надеждата, че в крайна сметка ще се срасне.

Хирургът Джон Хънтър, привърженик на трансплантацията на зъби, провежда експеримент, за да докаже жизнеспособността на операцията, при който отстранява зъб на човек, след което прави разрез в гребена на петел, притиска зъба в разреза и го закрепва с конец.

Няколко месеца по-късно петелът е убит и Хънтър твърди, че е забелязал „съдовете на зъба добре вкоренени, а външната повърхност на зъба – прилепнала навсякъде към гребена, подобно на съединяването на зъба с венеца“. Вероятно обаче случаят не е бил такъв – освен това Хънтър е отбелязал, че „този експеримент обикновено не се увенчава с успех. Аз успях само веднъж от голям брой опити.“

Това обаче не накърнява увереността на Хънтър и той продължава, като описва как коприна и водорасли могат да се използват за закрепване на донорския зъб, който се вкарва в гнездото, докато двете се съединят.

Докато днес – ако се действа бързо и внимателно – собственият ви избит зъб може да бъде присаден обратно, след като зъболекар го постави в дупката му и го шинира, по времето на Хънтър подобни опити често са били отхвърляни.

„Един зъб може да ви стигне за няколко месеца или най-много за няколко години, но когато той падне, неизменно ще ви трябва друг (а ако донорът и реципиентът не са съвместими, той изобщо няма да се хване)“, казва Крадок.

Как са се набавяли донорски зъби?

„Предполагам, че нямаше да е възможна търговия с трансплантации на зъби, ако нямаше богати и бедни и без цялостното усещане, че една група хора са по-нисши от друга. Тя е зависела от богати хора, загрижени за външния си вид, и от бедни, които отчаяно са се нуждаели от пари“, обяснява Крадок.

Тази експлоататорска динамика е предмет на карикатурата на Томас Роуландсън от 1787 г. по-горе.

Крадок изтъква цитат от „Оператор за зъби“ на Алън, 1685 г., първият известен англоезичен труд по стоматология: „Не харесвам този метод да се вадят зъби от главите на едни хора, за да се поставят в главите на други, тъй като е твърде нехуманен и е свързан с много трудности; и в такъв случай това не може да се нарече и възстановяване на зъби, тъй като възстановяването на един е разрушаване на друг: това е само ограбване на Петър, за да се плати на Павел.“

Крадок отбелязва, че в немския учебник „Архив за хирургия 4“ от 1865 г. „трансплантациите на зъби се разглеждат като специфично английско явление, наричайки го „английска търговия със зъби на живи хора“. […] Когато германските хирурзи започват сами да трансплантират зъби, те заемат по-моралната позиция, като използват само зъбите на „млади и здрави субекти, които са умрели от насилие“

Как трансплантацията на зъби спира?

„Трябва да кажа, че до началото на XX век думите „напредък“ и „трансплантации“ не би трябвало да се съчетават“, заявява Крадок. „В продължение на векове те са били брутални и прости, а трансплантацията на зъб в частност е станала популярна поради много специфичен набор от социални обстоятелства, включително, че зъболекарите (нов вид учени за XVIII век) ги популяризират като разкрасителна процедура. Но те не са били регулирани, а при липсата на регулация „безопасността“ е на второ място след рентабилността!“

„От медицинска гледна точка е имало пренасяне на болести – главно сифилис“, отбелязва Крадок. В един от разказите се описва жена от Саутхемптън, която получила зъб, смятан за „много безопасен“ от „някои изтъкнати хирурзи“, но „скоро била засегната от венерическа болест, която унищожила цялата страна на лицето ѝ и тя много скоро починала“.

„Разбира се, най-очевидното усложнение е, че процедурите не са се получавали“, обяснява Крадок.

Затова изработените от порцелан зъбни протези започват да стават все по-популярни.

Правят ли се трансплантации на зъби в днешно време?

Все пак съществуват съвременни сведения за подобни случаи. Според ретроспективно проучване от 1987 г. на 73 такива операции, извършени между 1956 и 1980 г., средното време на функциониране на тези зъби е 6,8 години – въпреки че един от тях функционира и след 28,5 години! „При нито една присадка не са открити признаци на преживяемост на пулпата. Кореновата резорбция е установена при 91,6 % от трансплантатите в рамките на средно 8,8 месеца след трансплантацията, което води до висока честота на загуба на трансплантата през първите 2 години (34,1 %)“, пишат авторите.

В една статия от 1977 г. се съдържа доклад за младо момиче с вродени липси на зъби, на което са трансплантирани зъбите на брат ѝ (на него пък му се е наложило да извади някои от зъбите си преди ортодонтско лечение, „безумно случайно стечение на обстоятелствата“). Процедурата е извършена през май 1973 г., като трансплантираният зъб трябва да бъде изваден през ноември, но вторият опит през декември 1974 г. е успешен. Въпреки това в статията се отбелязва: „Като цяло настоящата стоматологична литература отразява подчертано песимистично отношение към зъбните трансплантации“.

Все пак процедурата не е задължително да е приключила завинаги – при подходящи обстоятелства пациентът може просто да бъде свой собствен донор. Автотрансплантацията на зъби е процедура, за която се съобщава за първи път през 50-те години на миналия век, при която зъб (например мъдрец) се изважда и се имплантира на друго място в същата уста.