Въпреки напредъка в лечението на депресията и други терапии за психично здраве, все още има много пациенти, които не реагират добре на конвенционалните опции. Всъщност т. нар. резистентна на лечение депресия засяга над 30 % от пациентите с депресивни разстройства. Ето защо съществува спешна необходимост от алтернативни нови подходи – и има едно съединение, което е особено обещаващо.
Псилоцибинът
Псилоцибинът е естествено съединение, отговорно за халюциногенния ефект на някои видове гъби. Но макар че тази функция има лоша репутация след контракултурните движения през 70-те години на миналия век, учените и обществото като цяло все повече виждат потенциала ѝ като средство за лечение на тежка депресия, както и на разстройства на настроението, обсесивно-компулсивни разстройства и такива, свързани с употребата на алкохол и тютюн.
„През последните години бяха публикувани множество проучвания, които демонстрират дълбокия антидепресивен ефект на псилоцибина в рандомизирани, плацебо-контролирани клинични изпитвания – златният стандарт за определяне на ефикасността на дадено лекарство“, казват авторите на новото обзорно проучване.
Изследванията по този въпрос са достигнали етап, в който си струва да се направи официален преглед на доказателствата, за да се види какво е състоянието на областта в момента.
Извършеният от екипа метаанализ – подход, при който систематично се разглеждат и обединяват резултатите от множество сходни изследвания, за да се извлекат нови знания – е пресял хиляди публикации, свързани с псилоцибина и психотерапията. Екипът се фокусира върху проучвания, които включват участници, диагностицирани с „голямо депресивно разстройство“ или „мъчителни депресивни симптоми“, свързани с животозастрашаващ рак. Освен това диагнозата е трябвало да бъде потвърдена и да се основава на „стандартни клинични оценки или структурирани интервюта“, като тези, включени в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (ДСН-5). Така се стигна до извадка от 686 участници от 13 рандомизирани контролирани проучвания, които отговарят на тези критерии.
Анализът им установяват, че пациентите, подложени на терапия с псилоцибин, демонстрират по-голямо подобрение на депресивните симптоми от тези, които не са я получавали. Това се е случило при всички подгрупи, включително тези, които изпитват депресивни разстройства, и тези с депресия, свързана с животозастрашаващ рак.
Интересно е, че резултатите показват, че както процентът на ремисиите, така и процентът на реакциите – броят на пациентите, при които се наблюдава значително намаляване на симптомите на депресия – са най-високи сред групата с псилоцибин, отколкото в контролните групи.
Данните сочат също, че това действие на веществото се проявява много по-бързо в сравнение с много по-бавния ефект на настоящите лечения. А ползите продължават и няколко месеца.
В повечето случаи пациентите приемат добре лечението, но несериозни нежелани реакции са често срещани във всички проучвания. Сред тях са главоболие, гадене, умора, тревожност, сухота в устата, сърцебиене и краткотрайно високо кръвно налягане. В повечето случаи тези симптоми са овладяеми в клинична среда и сериозните нежелани реакции са били редки.
Имало е отделни случаи на по-тежки ефекти, като влошаване на симптомите на депресия или суицидни мисли, особено сред хора с анамнеза за тези проблеми.
Това, пишат авторите, предполага „неясна връзка между псилоцибина и риска от самоубийство“. Те добавят, че „от друга страна, проучване на пожизнени потребители на псилоцибин показва, че употребата му е свързана със значително намалени шансове за скорошно суицидно поведение“.
По този начин „безопасността на псилоцибина при психиатрични пациенти трябва да се следи внимателно в бъдещи проучвания, а за да се осигурят обобщаващи резултати, трябва да се включат и лица с анамнеза за суицидно поведение през целия живот“.
Важно е да се отбележи, че в почти всички проучвания, включени в изследването, псилоцибинът е използван в комбинация с интегративна психотерапия.
„Средностатистическият човек трябва да подходи към резултатите от нашата статия с предпазлив оптимизъм, особено по отношение на това как псилоцибинът трябва да се използва както в клинични, така и в неклинични условия“, казват авторите.
„Въпреки че размерът на ефекта му е умерен, проучванията имат няколко ограничения. Трудно е да се намери плацебо лекарство, което може да имитира очевидните психологически ефекти на псилоцибина, като същевременно няма депресивно действие. Всъщност такова лекарство все още не съществува.“
Затова е много възможно участниците в проучването да не са били заслепени, добавят авторите, което означава, че са знаели какви варианти на лечение получават. Екипът също така подчертава, че въпреки че резултатите са окуражаващи, „псилоцибинът трябва да се предписва само в клинична обстановка“. Те не препоръчват и не одобряват самолечението с това съединение.
„Това е особено важно да се подчертае, като се има предвид нарастващото присъствие на незаконно, но открито продаван псилоцибин в големите градове.“