Франсис Форд Копола трябваше да унищожи Мартин Шийн за „Апокалипсис сега“
Филмът „Апокалипсис сега“ се смята за един от най-добрите военни филми, успява да завладее редица критици и по стечение на обстоятелствата, особено след като се смята за една добра пропаганда, достига и до родните кина. Всеки един филм, превърнал се в критика за запада, бързо получава правото да се върти по кината, но малцина са подозирали какъв ефект ще има. Франсис Форд Копола идва като заместник на Джордж Лукас, който трябва да заснеме лентата, но се оказва зает с друг филм.
Копола пристига като заместник и се подготвя да създаде един от вечните шедьоври на киното. Малцина знаят, но докато снимките на филма се правят, Елинор – съпругата на Копола – прави документален филм, който трябва да разкаже за всички неуспешни и дори трудни моменти на снимачната площадка.
Филмът се снима във Филипините, а реквизитът многократно се унищожава от лошото време. Елинор не се чувства готова за заснемането на документален филм и няколко пъти казва на своя съпруг, че може би е време да намери професионалисти. Семейството пристига с малката си дъщеря София, която е записана в китайско училище и там няма нито един човек, който говори английски. Баща ѝ е категоричен, че това е най-доброто решение.
Ситуацията не е розова, Марлон Брандо е готов за снимки, но е с наднормено тегло и не е страховитият антигонист, Мартин Шийн има здравословни проблеми и преминава един инфаркт на снимачната площадка, а самият Копола смята, че протагонистът трябва да промени много поведението си и да започне да вади демоните от душата си, за да създаде перфектната роля, онази, която ще го остави във вечността на киното.
На снимачната площадка идва военен съветник – зелена барета, която отказва да сподели името си и да спечели кредит за съветите си. Когато тримата говорят за промените в настроението и реалните ефекти от войната, ветеранът е категоричен, че Шийн трябва да извади повече злоба, повече мрак от сърцето си и да извика онази страна, която дори не познава, просто никога не се е налагало да я търси.
Снимка: IMDB
Шийн просто не може да изиграе Уилърд по този начин, както се случва на дневните снимки – в него няма онази злоба, която се изисква. Елинор го описва като г-н Ливингстън на морала. Копола не е доволен и няколко пъти обяснява следното:
„Това е пътешествие за търсене на отговора. Трябва да е митично за всеки човек, който копнее за себе си. Това е въпросът, който искам да се вижда във филма, но не трябва да има отговор, защото не знам как би могло да се отговори, опитвам се да кажа, че отговорът си ти, ти сега, ти си цялото решение, което търсиш.“
Трудно е да се открият скритите нива на мрак в душата, особено ако актьорът никога не се е сблъсквал с подобна роля. Съществува един особен сблъсък между две личности – едната илюзорна, а другата реална и дишаща. Проблемът на Мартин Шийн е, че обикновеният зрител ще види, че той играе роля, сякаш е в театър, не е потънал в сценария, не е успял да даде воля на героя и дори слепият ще усети фалша.
Мартин се съпротивлява на идеята, но Франсис е сигурен, че няма да сменя актьора, а ще се опита да направи всичко възможно, за да превърне героя Уилърд в нещо незабравимо. Копола и кинематографът Виторио Стораро дори ще решат да дадат опиум на Шийн, за да може да „пре*бат съзнанието му“, това ще сломи и последната верига на разума в съзнанието му.
Снимка: IMDB
Мартин сякаш има няколко светли слоя в душата си и е очевидно, че двамата разбойници трябва да копаят много навътре, за да стигнат до демоните, сякаш душата на актьора е дълъг красив път до ада. Уилърд е зелената барета, която трябва да бъде заснета в началото на филма, е сцена, която се случва на 36-я рожден ден на Мартин Шийн – 3 август 1976 г.
Избира се малка хотелска стая, в която се натъпква целият екип, жегата е непоносима, поставят се най-различни прожектори и Шийн трябва да застане в огледалото и да се изгуби в образа си. На шкафче до банята, Копола сяда и започва да наблюдава играта на актьора. По сценарий, Уилърд трябва да бъде побъркан лунатик, да изглежда отчаян, бесен, изгубен, дори малко изплашен. Алкохолът за Шийн е разрешен и е необходимо да изпие една цяла бутилка, за да се смаже и да влезе в този образ.
Уилърд трябва да е прекарал цял ден в стаята, докато неговият развод се завършва, той се е опитвал няколко пъти да се свърже с вече бившата си съпруга и не успява. Всичко на сцената показва, че Уилърд живее един самотен живот.
С пускането на камерите, Шийн е пил цял ден. Това е било условието, за да се стигне до онази лудост, подхождаща най-точно на ситуацията. За някои актьори е лесно да извикат черната си страна, а за други е невъзможно, особено ако слънцето ги е следвало през целия им живот. В този горещ ден във Филипините, никой нямал дори представа какво ще се случи.
Снимка: IMDB
Бавно и методично, с насоките на Копола, маските на Шийн падат една след друга, точно като потните капки по лицето му. Първо си отива праведната маска, след нея пада и католическата, маската на артиста също избледнява, докато камерите въртят своята лента:
„Марти, отиди да се погледнеш в огледалото, искам да видиш колко си красив. Искам да погледнеш своята уста, устата и косата си…“
Шийн изпълнява командата. Наистина е красив за времето си, стои гол пред огледалото, някога е тренирал джудо и това си личи по фигурата му, изглежда силен:
„Изглеждаш като филмова звезда.“
През цялото време Копола е напрегнат. Страхува се, че това, което вижда и това, което може да каже на актьора, като директор и като човек, може да развали цялата сцена:
„Сега искам да си изплашен от себе си, Марти…“
Нищо не е по-бързо от собственото отражение, спомня си Мартин от уроците по джудо.
В този момент актьорът се свива, засрамен от преструвките. Не е ясно дали е знаел или просто е криел счупеното в себе си, това, което неговите колеги са искали да видят. Шийн осъзнава, че е изгубил истината, че е разочаровал братята си – двамата са ветерани от Виетнам. Отвратен е, че е трябвало да пие толкова много, колкото Уилърд във филма. За разлика от героя, Шийн не е обичал толкова много алкохолът. По сценарий, Шийн трябва да удари огледалото, да се нареже и да продължи да гледа със своя празен поглед.
Снимка: IMDB
Малко след като сцената приключва, Копола продължава да държи камерите включени, иска да улови повече емоции от настроенията на Шийн.
Актьорът гледа своята нарязана ръка, камерите продължават да го снимат и накрая Франсис ще поиска да спре снимките, Шийн обаче настоява да продължат.
Актьорът се движи хаотично, размазва кръвта по чаршафите, гледа като побеснял, сякаш някой е пуснал духа от бутилката и сега не може да го прибере.
Шийн ще разказва много по-късно, че в този момент не е играл роля, а е бил себе си. Почувствал се е, че е предал братята си, почувствал се е предаден от църквата, не се чувствал извисен, както му е обещавано. По някаква тъжна ирония на съдбата, Копола успява да извади личните разочарования на Марти и да ги превърне в лични на Уилърд. Когато Шийн пада на земята и започва да крещи и плаче, снимачният екип е в шок. Никой не си е давал сметка, че актьорът се е провалил като баща, като съпруг, че личният му живот е серия от несгоди.
Човек от екипа си спомня, че Копола казва на Мартин:
„Кажи на това задавено от вина ирландско-католическо копеле, че няма никакъв шанс.“
Тази сцена не е нормална, никой не чупи едно човешко същество нарочно. Хората, които гледат трансформацията на Шийн са в шок, те са го познавали като чувствителна и много по-нежна натура. Тихото съмнение, че Копола е успял да промие мозъка на човек, започва да се усеща във въздуха. Още по-страшното е, че режисьорът не спира, а продължава да хвърля още бензин в огъня – страхът, че с прекъсването ще заличи постигнатото, го кара да продължи да снима.
Шийн ще признае, че този момент го променя и успява да научи нещо за себе си.
„Колкото повече гребеш нагоре по реката, имаш избор от всяка страна. Започнах да осъзнавам, че не правя филм за Виетнам или за войната, аз правех филм за позицията, в която всички се намираме и имаме право да избираме правилното от грешното, доброто от злото – всеки човек се намира в тази позиция.“
След края на снимките, медицинската сестра влиза и превързва Шийн, който още лежи на земята в сълзи. Елинор ще запише с малката си камера всички образи на напускащите хора, които са реализирали тази сцена. Лицата им са различни, всеки е променен и дори стреснат от видяното. В стаята остават Франсис и Мартин.
Снимка: IMDB
Шийн е пиян и лежи на леглото, говорейки за Бог, любовта и пеещ песен от детството си, която е изпълнявал в църквата. Между хлипанията ще помоли двойката да пее с него. Актьорът не спира да стиска ръката си и накрая сваля превръзката си, сестрата е извикана отново, за да направи нова. Докато държи ръката на медицинската сестра, започва да се моли, всички в стаята правят същото, докато медицинската сестра му обещава, че Бог го обича.
Денят е петък, в събота Мартин получава ролята, а в неделя чете целия скрипт. Джо Шийн ще сподели, че Мартин ще продължи своята трансформация до края на филма и никога няма да бъде същият. Уилърд е успял да намери онова, което Мартин е потискал – самотата и страхът, които винаги е криел зад усмивката си.
