Само една нощ будуване може да намали чувството на депресия за няколко дни

Случвало ли ви се е да изкарате будни цяла нощ и после всъщност да се чувствате фокусирани, приповдигнати, дори малко като пияни? Е, учените се опитват да използват това усещане, за да видят дали то може да помогне на хората, страдащи от депресия, и ново проучване върху мишки разкри промените в мозъка на недоспалите хора, които изглежда го причиняват.

За повечето от нас мисълта, че трябва да се откажем от сън, не е никак радостна. Но когато са принудени да се събудят заради нощна смяна, дълго пътуване или учене в последната минута, много хора откриват, че всъщност се чувстват изненадващо бодри. Можете да опишете усещането като фокусирано, макар и малко замаяно или дори като в делириум (но в добрия смисъл на думата).

Учените смятат, че ако само една нощ будуване може да има такъв ефект, това може да ни помогне да разберем по-добре как мозъкът се променя, за да повлияе на настроението ни, и как някои антидепресанти, като кетамин, могат да действат толкова бързо.

„Интересно е, че промените в настроението ни след остра загуба на сън се усещат толкова реално, дори при здрави хора, както ми се е случвало на мен и на много други“, казва в изявление Мингженг Ву, постдокторант в Северозападния университет в Илинойс, САЩ, и първи автор на новото изследване на лишаването от сън. „Но точните механизми в мозъка, които водят до тези ефекти, остават слабо проучени.“

За да научат повече, Ву и екипът провеждат експерименти със здрави възрастни мишки. Те разработват система за поддържане на животните будни, като същевременно свеждат до минимум количеството стрес, на който са подложени, като правят клетка с платформа с бавно въртяща се хоризонтална греда. Мишките могат да се движат свободно, но трябва да се движат задължително, за да избегнат гредата. Авторите тестват клетката и установяват, че когато мишките са настанени в нея, те спят значително по-малко.

След една нощ лишаване от сън авторите наблюдават, че мишките се държат по-агресивно и хиперсексуално. Защо? Заради допамина: невротрансмитерът на мотивацията.

Авторите виждат, че допаминовите сигнали са се увеличили в мозъка на животните, но не са сигурни дали става въпрос само за определени региони или за целия мозък. Те се вглеждат по-отблизо в четири области – префронталната кора, прилежащото ядро, хипоталамуса и дорзалния стриатум – като следят освобождаването на допамин в тях и след това ги заглушават една по една.

„Антидепресивният ефект се запази, освен когато заглушихме допаминовите входове в префронталния кортекс“, обясни старшият автор Евгения Козоровицкая. „Това означава, че префронталният кортекс е клинично значима област за създаването на терапевтични методи. Но това също така подсилва идеята, която се изгражда в областта напоследък: Допаминовите неврони играят много важни, но много различни роли в мозъка; те не са просто тази хормон, който предсказва кога ни очаква награда при извършено действие.“

Този въпрос за терапевтичните цели е ключов. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (САЩ) депресията засяга 16 милиона възрастни американци всяка година, а антидепресантите се използват широко. Но въпреки че много хора ги намират за извънредно полезни, те не действат при всички и могат да имат значителни странични ефекти. Проучванията изследват потенциала на нови подходи, като например психеделиците, за най-трудните за лечение случаи, но винаги има нужда от по-добро разбиране на механиките в организма ни, което може да доведе до нови терапии.

Това обаче не означава, че Козоровицкая би препоръчала да се будува цяла нощ. Организмите може и да проявяват това състояние на повишен фокус за моменти, когато отлагането на съня и повишената бдителност могат да ги предпазят от хищници и други заплахи – но с течение на времето проблемите на хроничното безсъние бързо ще започнат да надвишават тези ползи.

Това обаче е важен нов път, който изследователите трябва да продължат да проучват.

„Установихме, че загубата на сън предизвиква силен антидепресивен ефект и пренастройва мозъка“, казва Козоровицки. „Това е важно напомняне как нашите случайни действия, като например една будна нощ, могат да променят из основи мозъка само за няколко часа.“