Най-готините артефакти в Клубът на изследователя

Седалището на Клубът на изследователя на улица Ийст 70 може би е най-популярната тайна в Ню Йорк. По дух и предназначение това е мястото за срещи и физическият център на една международна асоциация на учени и изследователи. В естетически план тя прилича на кръстоска между имение и природонаучен музей, със стени, облицовани с дървени плоскости, детайлни корнизи и тераса с колонада от манастир във Франция.

Клубът се събира за първи път през 1904 г. като неофициална среща на мъже съмишленици (жените са допуснати едва през 1981 г.). През годините той се подвизава първо в Долен Ийст Сайд, а след това в Колумбийския университет – преди да се озове на сегашния си адрес през 1965 г. Първоначално къщата е построена през 1910 г. за Стивън Кларк, наследник на компанията за шевни машини „Сингер“, с намерението да се имитира исторически стил. Кларк живее там със семейството си до своята кончина през 1960 г. Пет години по-късно цялата многоетажна градска къща е закупена за клуба с помощта на един от членовете му – Лоуел Томас.

В наши дни Клубът събира задруга, която отпуска безвъзмездни средства и осигурява социална и професионална мрежа за поколения изследователи. Влизането в тази мрежа, която включва десетки клонове по целия свят, изисква да имаш зад гърба си много пътувания и редица препоръки от настоящи членове. Къщата запазва някои свои собствени функции: Членовете изнасят лекции за своите изследвания и пътувания, прожектират се тематични филми, а независими организации – от благотворителни до създатели на документални филми – използват зашеметяващата обстановка за работата си. Клубът кани минувачите, които изглеждат заинтригувани от тежките железни врати или знамето, да влязат и да се запознаят с мястото. Но тези, които искат да разгледат по-отблизо някой от споменатите тук предмети или огромната изследователска колекция от документи за проучвания, трябва да си уговорят среща с уредника на клуба.

Ето някои от най-интересните предмети на Клуба.

Маса от кораба Експлорър

Разкошната дневна е съсредоточена около тежка дървена маса за кафе с богата история. Тя е изработена от капака на люка на Експлорър – невъоръжен изследователски кораб, който е един от само седемте, оцелели след нападението над Пърл Харбър през 1941 г. По време на бомбардировката той е бил в открито море – всъщност това е бил най-близкият американски кораб до японския флот, отговорен за нападението – и така се разминава.

Столът на императрица Ванджун

В същата стая се намира и един стол с кралски произход. За сложно издълбаната дървена мебел не се знае много, но се говори, че е принадлежала на императрица Ванджун, съпругата на Пу И, последния император на Китай.

Ръкавиците на Матю Хенсън

Матю А. Хенсън, който става първият чернокож, приет в клуба през 1937 г., е бил асистент на Робърт Едуин Пиъри в редица от арктическите му експедиции, включително тази, за която те твърдят, че е първата, достигнала географския Северен полюс през 1909 г. В клуба са изложени ръкавиците от тюленова кожа с маншети от кожа на полярна мечка, изработени за Хенсън от инуитска жена, която ги придружава по време на пътуването. Върху тях е изписано името на собственика им и датата 5 май 1934 г. Има и посвещение: За Клуба на изследователите Носени от мен от нос Шеридан до Северния полюс, 6 април 1909 г.

Глобусът Кон-Тики на Тур Хейердал

Кон-Тики

През 1947 г. членът на клуба Тор Хейердал иска да покаже, че ранните южноамериканци може да са заселили островите в южната част на Тихия океан още през 500 г. от н. е. Норвежкият мореплавател тръгва от Перу с петчленен екипаж на борда на лодка, наречена Кон-Тики, изработена от балсови трупи и други материали и техники, съответстващи на това, което би било на разположение на местните мореплаватели по онова време. 101 дни и 7000 километра по-късно екипът стига в Полинезия. (По-късно изследванията опровергават теорията на Хейедал, а сега антрополозите смятат, че всъщност полинезийските мореплаватели са заселили островите.) Експедицията му е предложена и частично планирана с помощта на този глобус.

Знаме от Марианската падина и връх Еверест

Флагът на Клуба

Знамето на клуба е емблематична част от неговата традиция. На всяко произведено знаме се присвоява номер и членовете трябва да кандидатстват за честта да го носят по време на експедициите си, като представят доклад в стил дипломна работа, който се включва в досието на знамето след завръщането им. База данни проследява всички пътувания на знамената. Често изследователите, които са получили тази привилегия, се стремят да носят флаг, който е бил на подобни места или е бил носен от някой от техните идоли. След някое особено възхитително пътуване или поради претърпени щети знамената се пенсионират, за да станат част от колекцията, изложена в клуба. Стаята с флаговете дава представа за широкия обхват на клуба в света на изследванията и забележителните исторически събития – флагът на „Аполо 13“ е върнат неотворен в незапалимия пластмасов корпус, в който е бил поставен, с бележка, която обяснява, че тъй като „плановете са били нарушени“, той никога не е бил забит на повърхността на Луната.

Не всички изследователи избират знамена, които са били на подобни места – всъщност в един точно обратен случай е създаден уникален артефакт. Флаг 161 придружава 19 пътувания по време на активния си период от 1955 до 2012 г. Сред тях е пътуване до върха на Еверест, а последното е спускане с Джеймс Камерън до дъното на Марианската падина в кораба Дийпсий Чалънджър. Наред с редица други постижения това означава, че Флаг 161 е единственият обект в света, който е пътувал както до най-високата, така и до най-ниската точка на планетата.

„Скалпът на Йети“

Хималайски серау

Разказите за страшното създание Йети вдъхновяват членовете на Клуба сър Едмънд Хилари и Марлин Пъркинс да пътуват до Непал през 1960 г. Сред доказателствата за това митично чудовище, посочени от местните жители, е предполагаем скалп, който се е съхранявал в храм в Кхумджунг повече от 200 години. За съжаление на всички фенове на чудовището, Пъркинс, който е зоолог, стига до заключението, че „скалпът“ е от кожата на хималайски серау – козеподобен копитен бозайник.

Препариран пенис на кит

Този фамозен артефакт е подарен на клуба през 1977 г. от г-н и г-жа Шауфлер. За него не се знае много, но той е любим на посетителите. Заслужава си да се разгледа, дори само за да се добие по-добра представа за мащаба на животното.