Как Сталин уби Беларус завинаги
Във времето, в което Сталин решава да превземе Източна Европа и да извърши един от най-големите геноциди в историята на човечеството, нареждайки се до другият луд диктатор – Хитлер, историята помни едно голямо зверство. Познаваме го като Катинското клане и избиването на хиляди поляци, оглавяващи елита на страната.
Оказва се, че тази практика не е непозната и с практикува много години наред.
Офицерите от НКВД провеждат едно от най-големите кланета в Беларус между 1937 и 1941 г. Локацията на престъплението е горска местност до Минск – Курапати. За период от близо 4 години се носят легенди за извършените престъпления.
Истината излиза едва през 1988 г. с първите разкопки във въпросната местност. Откриването на телата води до завеждането на криминален случай, защото до този момент няма архиви за извършеното престъпление от страна на СССР. До януари 1989 г. става ясно, че НКВД са убили не по-малко от 30 хиляди души.
Голямата изненада е, че няма никакви архиви за случилото се, както в министерството на правосъдието, така и във всяка друга институция на Беларус. През 1994 г. независима комисия се обръща към Президентската администрация, за да поиска извършването на разследване. Немски офицери пристигат на мястото и установяват по следите, че става въпрос за европейски евреи. Ексхумацията е между октомври 1997 и май 1998 г. под контрола на военен трибунал, който следи за спазването на основните правила. И до днес за тази гора се водят най-различни легенди и мнозина дебатират и отричат намесата на СССР, макар и днес да липсва свобода на словото в Беларус, която да не слугува на Лукашенко.
Мнозина смятат, че масовото клане в местността Курапати е част от много по-голям репресионен процес, който се изпълнява по заръка на Сталин. Въпросните гонения са индексирани още от 20-те години на миналия век, когато немските войници от Първата Световна война напускат страната. Малко след Руско-полския конфликт идва времето и на Беларус, където ситуацията излиза извън контрол. Страната приема социализма като основна религия и политическа идеология, започва масова чистка от потенциалните врагове на народа, а вече век по-късно не може да се види никакво спасение.
Опитът за демокрация в Беларус е осуетен в края на 1929 г. с опита на организация, която се бори за демократични права. Веднага се заражда контра-революционно движение, което издърпва посоката на политиката още по-далече от идеята за свобода. През 1933 г. идва и следващата изненада, повечето жертви са хора, които са завършили съветския институт и могат да бъдат опозиция, през 1930 г. са били само членове на старото поколение, които все още имат някакво влияние.
В зората на 30-те години има цяла кампания срещу така наречените вражески социални класи. По време на колективизацията става ясно, че жертвите ще започнат да растат в геометрична прогресия. През 1937 г. Сталин вече е наредил да се премахне всеки, който може да бъде потенциален враг и опозиция на неговото владение. Издава се дори специална заповед в НКВД – 00447, в която се посочва кои хора да бъдат елиминирани или директно изпратени в Гулаг. Разделени на две категории, нещастниците трябва да застанат пред отряда за разстрел или да отидат в трудов лагер – никой не може да е категоричен кое точно е по-доброто.
Другата причина за тази чиста форма на агресия се крие във факта, че Беларус има западна граница и НКВД трябва да направи всичко възможно, за да я затвори. Освен политически лидери, НКВД започва да лови и цели етноси. По заповед 00485 на НКВД се нарежда задържането на 140 хиляди души в цял СССР. Около 111 хиляди са екзекутирани. Мнозина се определят като врагове на народа, като агенти и друга вражеска сила. Около 17 772 души са убити по време на първата чистка в Беларус. В страната са задържани и около 21 258 поляци, следвани от други етноси, които се разглеждат като опоненти на Сталин. През следващите няколко години в Беларус са задържани и осъдени около 18 500 души.
В някои страни се спира тази дейност, тъй като СССР трябва да насочи военни сили в други региони. След нападението на Германия в Полша, СССР използва своя таен анекс, за да окупира Западен Беларус и да го превърне в своя колония, която по-късно също трябва да се радва на официалната чистка. Хората, които изпълняват заръките на Сталин са личности като Лаврентий Берия и Г. Йогода. Берман, който получава ръководството на Беларус, успява да репресира близо 60 хиляди души от началото на 1938 г. През следващата ще осъзнае, че може да стане жертва на своите господари и след това е арестуван и изпратен в затвор.
По данните на историци, един от най-кървавите месеци в периода на прочистване, са между октомври и декември 1937 г. Тъй като затворите вече са пълни, докараните нещастници трябва да бъдат разстреляни през нощта в затвора или да се водят до близките гори. Нощните екзекуции на НКВД се изпълняват със стандартен пистолет. Оръжието се допира в тила, но в някои случаи и в челото на жертвата.
Именно това подсказва и произхода на палача, подобна практика се прила и по време на Катинското клане, за което вече е потвърдено, че става въпрос за НКВД.
Независима комисия открива архиви в СССР, които ясно посочват, че в този период има около 40 члена на въпросната организация, които извършват касапницата в гората Курапати.
Аутопсията разказва и друга история. Повечето задържани не са вървели много от домовете си, не са стояли в затвор и са били бързо избивани. Повечето дори не са преминавали през съд, за да се установи вината им. Малцина са с официално облекло, каквото биха носили в съдебна зала. Онези, които са без лични вещи в джобовете си, най-вероятно са принадлежали от по-високата класа, но има и мнозина, които са пощадени от обира. Допуска се, че в повечето случаи не е имало и толкова време за претърсване на всички. Жертвите са на възраст между 20 и 60 години, като най-често срещаната възраст е между 40 и 49 г. Сред жертвите са открити и деца.
Вярването, че става въпрос за интелигенция може да се направи по модела обувки, които повечето са носили, огромният брой очила, писалки и други по-луксозни артефакти. В един от труповете са открити католически книжки и молитвеник. Зъбната експертиза посочва наличието на метални коронки, качествени протези, кожени дрехи и други.
Площта на масовите гробове е над 30-40 ДКА. В един гроб се хвърлят до 50-60 души и до този момент са ексхумирани около 30 хиляди души. По думите на беларуския историк Зианон Пазняк, броят е много по-голям от посочения. Той продължава да твърди, че в региона са заровени близо 250 хиляди души.
През 70-те години Пазняк и неговият колега Евгений Смигалов не могат дори да повдигнат темата за извършените зверства. След въвеждането на руската прозрачност от Горбачов, историците повдигат въпроса. Тогава се появява и първата статия, която разказва за съдбата на изчезналите. Някои от старите хора си спомнят, че в едно от селата до Минск, с месеци са идвали камиони през нощта и стрелбата не е спирала до зори. Районът е бил отцепен и никой цивилен не е можел да влезе и да види какво се случва. Пътят до въпросната локация и до днес носи „романтичното“ име „Пътят на смъртта“.
По думите на други очевидци, екзекуциите се случвали по 3 пъти на ден. Веднъж в ранни зори, около 2 часа следобед и още един път след залез. По-късно започнали да се изпълняват екзекуции на кръгъл час. Осъдените е трябвало да копаят своите собствени гробове, преди да легнат в тях. Всеки един от очевидците е успял да разпознае униформата на НКВД, след като са показани различни модели. През 1988 г. комисията събира показания на 55 души, които ги водят до зоната на убийствата.
Днес на същото място има издигнат мемориал, който ясно напомня за съдбата на онези, от които Сталин се е страхувал. Психозата на този грузинец е успяла да докара една страна до ръба на изчезването ѝ, да я превърне във вечна руска колония, каквато е и до днес.
Позицията на СССР е, че това е действие на немски войници, но след 1990 г. СССР признава, че е извършител на Катинското клане, но запазва мълчание за Беларус. Опитите на Беларус и Руската федерация след това, продължават да говорят за немска намеса, но през 1998 г. се извършва проверка и балистиката подчертава, че използваното оръжие е било съветски револвер Наган.
Геноцид е думата, която посочва най-добре режима на Сталин и дава началото си именно от Беларус. Пазняк първи повдига темата и посочва, че престъплението отговаря на всички изисквания, за да се маркира по този начин. Различни историци и писатели не спират да използват въпросната дума, за да постигнат поне едно нещо – да има някаква справедливост за онези, които просто не са отговаряли на осакатения комунистически модел. И до днес точно този факт се дебатира особено сериозно.
