Как гласуват хората по света

Демокрацията не е идентична навсякъде, както и нейният основен механизъм – свободните и честни избори.

Тук можете да научите повече за това как гласуват хората по света – и как гласуват някои хора, които в момента не са на този свят – когато настъпи изборният ден.

На повечето места изборите се провеждат в неделя.

Интересно е, че страните, в които основният език е английският, обикновено са изключение от това правило: в Канада гласуват в понеделник, британците – в четвъртък, а австралийците и новозеландците – в събота.

САЩ пък гласуват във вторник още от XIX в., когато на фермерите често се е налагало да пътуват на дълги разстояния до избирателните си секции и са се нуждаели от достатъчно време, за да се приберат у дома за пазарния ден в сряда.

Индия е толкова голяма, че изборите могат да отнемат седмици.

Индия е дом на близо 100 милиона избиратели, което я прави най-голямата демокрация в света. За да се съобрази с толкова голям електорат, правителството провежда избори в продължение на седмици и дори месеци. Последните големи общи избори през 2019 г., на които индийците гласуваха за 543 членове на своя парламент, се проведоха на седем етапа в продължение на пет седмици.

Гласуването в Австралия е задължително.

Всеки австралиец, навършил 18 години, е задължен по закон да се регистрира за гласуване и да участва във федералните избори. Всеки, който не се яви в деня на изборите, се глобява с 20 австралийски долара (23 лева). Неплащането на тази глоба води до още по-строги санкции и може да се стигне до съд.

В Бразилия могат да гласуват деца на 16-годишна възраст.

От 1988 г. бразилските граждани имат право да гласуват на 16-годишна възраст. (Гласуването е задължително за почти всички на възраст между 18 и 69 години, а всеки, който не гласува, подлежи на глоба). Лицата, които са на 16 и 17 години, имат право да гласуват и в Австрия, Никарагуа и Аржентина, а 17-годишните могат да гласуват в Индонезия и Судан. Избрани провинции в Германия са дали право на 16-годишните да гласуват на местни и общодържавни избори, а през 2014 г. за първи път в историята шотландските тийнейджъри на 16 и 17 получиха право на глас на референдум (сега 16-годишните могат да гласуват на всички избори за шотландски парламент).

Проучванията на избори, в които лицата под 18 могат да участват, показват, че предоставянето на такава възможност на младите може да ги превърне в по-ангажирани граждани, когато пораснат. Нещо повече, тийнейджърите, които участват в избори, често са също толкова добре информирани за кандидатите и проблемите, колкото и по-възрастните.

В Естония можете да гласувате онлайн.

От 2005 г. насам естонците имат възможност да гласуват онлайн, вместо да чакат на опашка в избирателните секции. Въпреки че личното гласуване все още е по-популярно, на парламентарните избори през 2023 г. повече от половината от гласувалите се възползват от онлайн системата. В страната всеки гражданин получава сканираща се лична карта и ПИН код, които може да използва за изпълнение на редица граждански задължения – от подаване на данъчни декларации до плащане на глоби в библиотеките. (Въпреки че личната карта и ПИН кодът се използват за потвърждаване на самоличността на естонеца в деня на изборите, самият вот е криптиран, което го прави анонимен).

Избирателната активност в САЩ се е увеличила, но е по-ниска от тази в други развити страни.

Според изследователския център „Пю“ 62,8% от имащите право на глас (и 94,1 % от регистрираните гласоподаватели) са изпълнили гражданския си дълг по време на изборния цикъл в Съединените щати през 2020 г. Това е подобрение в сравнение с 57,2 % от имащите право на глас на изборите през 2012 г., но скорошната избирателна активност все още е по-ниска от тази в други развити страни, включително Швеция (80,3 %), Южна Корея (76,7 %) и Исландия (75,8 %).

В Чили до 2012 г. мъжете и жените гласуват поотделно.

От 1930 г., когато жените получават правото да гласуват на местни избори, мъжете и жените в Чили се отправят към отделни избирателни секции. Същата година е създаден отделен регистър за новорегистрираните жени, на които все още е било забранено да гласуват на национални избори. Обичаят да се разделят мъжете и жените в деня на изборите се запазва дори след като през 1949 г. е предоставено избирателно право на национални избори (и избирателните списъци в страната са обединени). 63 години по-късно правителството решава, че не е необходимо гласуването да бъде разделено по пол – и въпреки това разделното гласуване все още е широко практикувано.

В Северна Корея също се провеждат избори.

Но те са далеч от демократичните. Въпреки че 99,7 % от избирателите участват в местните избори през 2015 г., те нямат голям избор кого да подкрепят. Всички в бюлетината бяха предварително отбелязани от управляващата партия на Северна Корея и за да гласуват, севернокорейците просто трябваше да пуснат хартията в урната. На местата за гласуване има и отделна кутия, която избирателите могат да използват, за да заявят, че отхвърлят дадени кандидати. Въпреки това всички избрани кандидати получават 100% от гласовете – което означава, че или никой не е пожелал да изрази несъгласие, или ако го е направил, гласовете му не са били отчетени…

Когато неграмотността е проблем, правителствата проявяват творчество.

В Гамбия гражданите гласуват, като пускат топчета с определени цветове в метални барабани със снимки на кандидатите и цвят, които отговаря на всеки от тях. Всеки барабан е снабден и с камбанка, която звъни, след като топчето бъде пуснато в него. (Ако камбанката звънне повече от веднъж, служителите знаят, че някой е нарушил правилата.)

Хората в Лихтенщайн гласуват дали човек да им стане съгражданин.

В малката държава Лихтенщайн (с население 40 000 души) гражданите гласуват за политици, референдуми и… за това дали да предоставят гражданство на тези, които са подали молба, след като са пребивавали в княжеството в продължение на 10 или повече години.

Победителите в Еквадор понякога са малко странни.

В дните преди изборите за кметове в Еквадор през 1967 г. една компания пуска реклами на предизборна тематика, в които предлага на потребителите да гласуват за нейната популярна марка пудра за крака, „ако искат благополучие и хигиена“. И в крайна сметка пудрата печели!