40% от хората доброволно избират да са невежи

Според ново проучване 40% от хората предпочитат да не знаят последствията от действията си – активно избирайки невежеството – за да имат оправдание да действат егоистично.

„Примерите за подобно съзнателно невежество изобилстват в ежедневието, например когато клиентите пренебрегват информацията за проблемния произход на продуктите, които купуват“, казва в изявление водещият автор Линх Ву, магистър по медицина, докторант в Амстердамския университет в Нидерландия. „Искахме да разберем колко разпространено и вредно е умишленото невежество, както и защо хората опират до него.“

Ву и колегите му провеждат метаанализ на 22 публикувани по-рано проучвания (абстракта на който можете да прочетете накрая), в които са участвали общо 6531 души. Всяко изследване е проведено или в изследователска лаборатория, или онлайн, и всичките са включвали някакъв вид уговорка, при която някои участници са научавали последствията от действията си, докато други са могли да откажат тази информация, ако желаят.

Например в едно проучване участниците могли да изберат между това да получат 6 долара за себе си и 1 долар за друг човек; или да изберат те да получат 5 долара и същата сума да бъде дадена на друг човек. Очевидно е, че първият вариант е много по-малко алтруистичен от втория.

В контролното условие, при което участниците са знаели последствията от решението си, 74% действали алтруистично и избирали втората възможност, която осигурява по-големи ползи за друг получател за сметка на 1 долар за себе си. Но в ситуация, в която участниците не са знаели как техният избор ще се отрази на другите – когато само разбирали, че има 50% вероятност решението им да се отрази негативно на другия човек – нещата били различни.

В тази ситуация участниците могли тайно да изберат да научат резултата от избора на първия или втория вариант. Проучването установява, че около 44% от вземащите решения са избрали да не знаят. Така става ясно, че някои хора активно избягват информация, особено ако тази информация е свързана пряко с техния избор.

Това, според авторите, позволява на тези участници да продължат да действат егоистично, като същевременно поддържат усещането за себе си като алтруистични личности.

Новият мета-анализ потвърждава това тълкуване. Според Шаул Шалви, съавтор и професор по поведенческа етика в Амстердамския университет, вероятността тези, които са избрали да научат последствията от действията си, да бъдат алтруистични е със 7 процентни пункта по-голяма в сравнение с участниците, на които информацията е била предоставена по подразбиране. Това предполага, че истински щедрите хора избират да научат за последиците от своя избор.

„Констатациите са очарователни, тъй като предполагат, че голяма част от алтруистичните поведения, които наблюдаваме, са продиктувани от желанието да се държим така, както другите очакват от нас“, обяснява Шалви.

„Макар че повечето хора са склонни да постъпват правилно, когато са напълно информирани за последиците от действията си, това желание невинаги се дължи на грижата за другите. Част от причините, поради които хората постъпват алтруистично, са заради обществения натиск, както и на желанието им да видят себе си в добра светлина. Тъй като да бъдеш праведен често е струва скъпо, изисквайки от хората да се откажат от времето, парите и усилията си, невежеството предлага лесен изход.“

Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се проучи как се проявява умишленото невежество в други условия и култури и как евентуално може да бъде намалено или премахнато.

____________

Абстракт на изследването (PDF):

„Понякога хората избягват да се информират за последствията от действията си, за да оправдаят своята егоистичност. Такова „умишлено невежество“ намалява алтруистичното поведение и има вредни последици в много ситуации. Това е първият метаанализ на умишленото невежество, като проверяваме последствията от него върху алтруистичното поведение и изследваме основните му мотиви. Анализираме 33 603 решения, взети от 6531 участници в 56 различни ситуации, като при всички тях са използвани варианти на експериментална парадигма за оценяване на умишленото невежество. Метааналитичните резултати разкриват, че 40% от участниците избягват леснодостъпна информация за последиците от действията си върху другите, което води до намаляване с 15,6 процентни пункта на алтруистично поведение в сравнение със случаите, когато информацията им е предоставена. Обсъждаме мотивите, които стоят зад умишленото незнание и предоставяме доказателства, които съответстват на поведението на търсене на извинение с цел поддържане на положителна представа за себе си. Изследваме модераторите на умишленото невежество и разглеждаме теоретичните, методологичните и практическите последици от нашите констатации за това кой, кога и защо проявява умишлено невежество.“