Защо българският бръснар искаше яйца от клиентите си

Тенденцията относно лицевото окосмяване при мъжете се променя или връща обратно към онези класически моменти, когато брадата изразява форма на мъжественост. Една друга версия посочва, че бръсненете вече не е чак толкова актуално, въпреки всички козметични иновации.

Логично е, че козметиката за брада и различните методи за поддържането ѝ са актуални, но една от най-старите професии има своите корени и в България. Историята за старите български барбери е публикувана за първи път в списание „Свят“ от 1949 г. и разказва историята на читател и неговия дядо. Ако се чудите как българският барбер посреща своите клиенти, продължавайте в следващите редове.

Читателят разказва, че повечето майстори не са имали салони, те се раждат малко по-късно, а преди това козметичната процедура се случва в двора на самия барбер. Тарифата за бръснене, най-често е натурална – няколко яйца, малко масло и сиренце. Клиентът пристига и задължително трябва да поговори, приемат се всякакви общи теми, а когато дойде време за бръснене, на двора се изнася малко дървено трикрако столче.

Клиентът сваля своя колан и го захапва от едната страна, докато бръснарят държи другата страна и точи бръснача си. Кутрето на бръснаря винаги е с дълъг нокът, за да се провери остротата на инструмента. Докато трае точенето, едно от децата – читателят разказва, че дядо му, който е стар бръснар, някога имал поне десет деца и поне едно носи вода в кратунка и калъп сапун – най-често собствено производство. Сапунът се размазва с два пръста по лицето на клиента. Следващата процедура е още по-интересна, едно от донесените яйца се озовава в устата на клиента и ще издуе бузата. Това е стартовата процедура, с която се започва цялото бръснене.

Това е началото на тази професия, а после идват и дюканчетата. Този олтар е известен с теникиен тас, който виси пред вратата, а вътре се намира традиционната мандолина. Тъй като тасовете са оборотна стока и имат висока цена, когато влезе клиент, някои от бръснарите го свалят като реклама, за да го използват.

Добрата новина е, че с времето се налагат и промени, водата в таса се сменя, а не носи спомените от 100-те човека преди това. Известен майстор-бръснар е г-н Бричков, който се радва на най-големия бръснарски клон в кооперация „Хигиена“. Локацията е площад „Славейков“ срещу министерството на ОСПБ (тогава).

Организацията се разраства и има около 19 клона, като около 300 души работят именно там. 3-ти клон може да се похвали с цели 28 стола. Бръснарският отдел – самите салони предлагат и подстригване – използва 31 майстора и 4 момчета за фризура.

Особен факт е, че работното време на социалистическия салон за красота е било от 6 часа и половина сутринта до 8 часа вечерта. Капацитетът на въпросния клон е сериозен и всеки, чакащ за бръснар, може да избере номер на стол и майстор, който да го обслужи. Читателят разказва, че ако в миналото не е имала гаранция за живота, то днес (далечната 1946 г.) се предлагат бръснене, стрижене, подстригване, измиване на глава, фрикция и масаж. Само клон 3 е известен с обслужването на дневно 680 души, докато за фризура минават около 140.

Бръснарството в България има своите традиции и в последствие започва да се радва и на други луксове като топла вода. Въпросната кооперация „Хигиена“ е била разработена така, че в последствие да започне да произвежда собствени сапуни, кремове, одеколони и пудри.

Разменната валута остават парите, следователно не се налага да се търсят яйца за по-специфичната операция. Днес този занаят в столицата е ориентиран повече към чуждестранни барбери, макар и българските браснари също да не могат да се оплачат от липса на внимание. Посещението продължава да спазва същите ритуали и дори да предлага същото качество.