Скокът в псевдонауката излага мнозина на риск

Всички знаем, че социалните медии могат да бъдат развъдник на дезинформация, конспиративни теории и псевдонаука. Но колко опасни са тези неща в действителност? Според нова книга на двама психолози разпространението на конкретно псевдонаучни „терапии“ за психично здраве представлява реален проблем, на който трябва да се обърне особено голямо внимание.

Заплахата

Интернет е залят от различни приложения за психично здраве, хранителни добавки за подобряване на настроението, енергийни терапии и всякакви видове тинктури и лекарства, които претендират, че подобряват ума, тялото и духа. Докато някои от тях са безобидни, макар и малко странни, има други, които са по-притеснителни, според психолозите Джонатан Стеа и Стивън Хъп и новата им книга „Investigating Clinical Psychology“.

„В момента сме в епохата на здравната дезинформация“, отбелязват авторите в изявлениедо медиите. „Тя е навсякъде. Тя е в каналите ни в социалните медии, популяризирана е от известни личности и инфлуенсъри и прониква в новинарските емисии. Бомбардирани сме от рекламина терапии и практики, неподкрепени с доказателства. Здравната дезинформация си проправя път и в телевизионни предавания, филми и книги.“

В психотерапията ситуацията е още по-обезпокоителна.

„В света на психичното здраве циркулират около 600 марки психотерапия и броят им расте. Много от тях не са тествани, така че не знаем дали работят; а много от тях са откровенно псевдонаучни и могат да бъдат активно вредни“, казва Стеа. „В по-широк план много псевдонаучни лечения се популяризират и в уелнес индустрията под прикритието на „алтернативна медицина“.

Често срещани примери са натуропатията – събирателен термин, който обхваща хомеопатията, традиционната китайска медицина и акупунктурата. Съществува и пазар на енергийна медицина или енергийно лечение, обяснява Стеа, който включва неща като рейки и така нареченото терапевтично докосване.

„Всички тези методики са недвусмислени примери за псевдонаука, тъй като теоретичните им обосновки са в разрез с по-широката научна литература. Например, според енергийната медицина съществува един вид „човешко енергийно поле“, което може да се манипулира и балансира, за да се постигне по-добро здраве у човека. Но научни доказателства за такова енергийно поле не съществуват.“

Повече от теоретичен въпрос

„Оценката и лечението на психични проблеми е сериозно начинание, при което евентуалните негативни последици могат да предизвикат продължително страдание и в крайни случаи дори смърт“, подчертава Стеа.

„Покойният психолог Скот Лилиенфелд формулира точно защо псевдонауката може да бъде вредна: тя може пряко да причини вреда, може косвено да навреди на имиджа на основаните на доказателства услуги и може допълнително да подкопае научните основи и доверието в здравните професии като цяло.“

Освен това, ако човек има проблем, той може да си постави грешна диагноза на състояние, което не е признато от медицинската общност, но е популярно в социалните медии. Това лесно може да го накара да потърси неправдоподобно или вредно лечение.

Помощ

В книгата си Стеа, Хъп и различни други експерти в областта пишат поредица от задълбочени текстове под ръководството на експерти в света на клиничната психология с цел да развенчаят и разграничат псевдонаучните от научните подходи.

В книгата са разгледани и исторически примери за популярна псевдонаучна психология с цел да се помогне на читателите да се научат как да разпознават фалшивите идеи. Например, те разглеждат терапията с крясъци, разработена през 60-те години на ХХ век и създадена с убеждението, че потиснатата травма от детството може да бъде премахната чрез викане.

Разглеждат също така аспекти на психоаналитичната терапия, като например тълкуването на сънища, както и ограниченията на популярни психологически инструменти, като например тестовете на Роршах с мастилените петна, хипнотерапията и личностните тестове на Майерс-Бригс.

В същността си много от тези псевдонаучни практики разчитат на анекдотични доказателства (и все по-често на подкрепата на известни личности, които или имат финансова изгода, или нещо са се объркали), а не на емпирични изследвания.

Съществува също така тенденция да се предпочита „потвърждаване вместо опровергаване“, добавя Стеа, както и „обяснение на отрицателните резултати“, „избягване на каквито и да е проверки“, „липса на самокорекция“ и тенденция „да се прилагат твърденията към безкраен списък от здравословни състояния“.

За да се противодейства на възхода на псевдонауката, психолозите предлагат да се създадат по-строги правила за психично-здравните услуги и по-качествени научни изследвания на ефикасността на популярните лечения. Авторите подкрепят система, при която леченията да не могат да бъдат предлагани на обществеността, ако не отговарят на строги критерии, включително системни резултати от голям брой изследвания, които показват функционални, положителни и трайни ефекти.

Но важното е, че основната цел е да се подобри способността ни да различаваме легитимните научни идеи от тези, които не отговарят на този стандарт.

„Бих казал като основен извод, че искаме да увеличим вероятността широката общественост да е в състояние да прави разлика между псевдонаучните и основаните на доказателства подходи в клиничната психология; както и да предоставим полезен ресурс за клиницистите, който да им помогне да правят разлика между наука и псевдонаука в своята практика“, заключи Стеа.

„Нашето намерение не е да правим небрежни твърдения какво е и какво не е псевдонаука – по-скоро намерението ни е да образоваме за естеството на науката спрямо това на псевдонауката и да помогнем за стимулиране на критичното мислене по отношение на здравните решения, особено що се отнася за психичното здраве.“