Как СССР се хвалеше, че е спечелил рали Лондон-Сидни – ако за 20-то място има победа
Благодарение на интернет и факта, че руската хибридна война продължава да се засилва, най-различни славни и не толкова славни кадри се появяват онлайн. След като родното издание от края на Втората Световна война посочва, че британската лира е капитулирала, което е най-тежката и зловеща финансова криза, по думи на родните редактори, но поне сме пазени от СССР, защото нямало да се покорим на долара, британците решават да отвърнат на удара.
Цялата история за трагедията на лирата, през призмата на соц. идеологията в родните издания, може да прочетете тук, но нека се върнем на ответния удар.
След като се сваля стойността на британската лира и англичаните са готови да направят всичко възможно, за да спечелят колкото се може повече средства, при това от външна търговия, сър Макс Атикен от Дейли Експрес предлага на двама от своите главни редактори да създадат събитие, което вестника да спонсорира и така да служи като начин за повдигане на духа. Така се ражда идеята за рали, което ще покаже качеството на британското производство и ще привлече нови инвеститори.
Наградата за първия ще е 10 хиляди британски паунда, но в последствие в-ка дава още 3 награди по 3 хиляди и още 2 по 2 хиляди паунда. Събира се специален комитет от 8 души, който да изгради маршрута и да определи правилата. На разстояние от 7000 мили през 11 страни и товарене на ферибот от Индия до Австралия ще постави официалното разстояние от 9 900 мили. Официално и след леки промени, същото става 10 373 мили или 16 694 километра.
Стартовата дата е 24-25 ноември от Лондон до Париж, като разстоянието трябва да се мине за 12 часа и 32 минути. От Париж, състезателите се отправят към Торино, Белград, Истанбул, Сивас, Ержикан, Техеран, Кабул, Сароби, Делхи, Бомбай и след плаване заминават към Перт, Юанми, Марвел Лок, езерото Кинг, Кедуна, Куорн, Маролана Крийк, Брачина, Мингари и накрая до Сидни.
Пристигат автомобили от Полша, Германия, Австралия и най-изненадващо, поне за мнозина, е фактът, че и братския Съветски съюз изпраща своето чудо в автомобилостроеното – Москвич 408. Ралито се провежда през далечната 1968 г. и подозираме, че отборите на Автоексперт – подвеждащо име, наистина – са искали да покажат, че бъдещето е в руската техника, но не се фокусирали върху военната.
Сергей Тенишев и неговия колега Валентин Кислих заминават за Лондон и са готови да обиколят света. Една още по-приятна идея е, че ще могат да гледат как другите коли ги изпреварват, но подобно удоволствие няма да имат и самите пилоти от чуждите отбори. Причината е, че СССР изпраща три състезателни коли и завършват на 20-то, 22-ро и 33-то място в генералното класиране. Ако вярваме на снимката, пусната смело в обръщение, нека обърнем внимание на 3-мата финалисти:
Rootes Motors Group ечелят с Hillman Hunter, British Leyland Cars печелят 2-ро място с BMC Austin, Ford Motor Company of Australia печелят 3-то място с Ford Falcon XT GT. На 4-то място са поляци, пристигнали с Porsche 911S, има участници с Ford Taunus 20M RS, французите пристигат със Citroen DS 21 – традиция е за Франция да избира най-абсурдните места, където да кара и да се впусне в надпреварата.
Налично е Volvo 144S, DAF 55, Mercedes-Benz 280 S и дори VW костенурка. Относно представянето на Москвич и посочените позиции, победите над останалите отбори са особено лесни за проверка, повечето участници не са официални претенденти и много от тях дори не могат да се смятат за професионалисти, има доста любители, а по самото трасе се срещат и други проблеми.
Великата победа на Москвич 408, в която се твърди, че руската машина е успяла да спечели нещо, практически издиша. Относно победата им над Porsche, 4-тото място е за поляците Собеслав Засада и Марек Вачовски, на 15-то място е отборотъ на Едгар Хърман и Ханс Шулер, също с Porsche 911T, отборът на Captain F Barker с Mercedes-Benz 280S е на 18-то място, докато първият положителен резултат за Автоекспорт на Сергей Тенишев се намира на 20-то място. Следователно е трудно да открием и каква точно е победата на руската машина и техните пилоти, след като се намират на 20-то място и останалите колеги далеч не финишират по-далече.
Ако проследим професионалната кариера на първенеца в руския клас от 3 коли, можем да открием, че бедния Сергей Тенишев има стабилна кариера и винаги успява да позиционира руската машина на около 20-то място в класа си. Освен ако не броим руските състезания, в които е ясно, че няма особена конкуренция и западно влияние. През 1958 г. отива на състезанието във Финландия и доказва превъзходството на Москвич 408 – просто не успява да финишира.
През следващата година заема 33-то място от 81 участника. През 1961 г. взима участие в състезанието за „Мир и приятелство“ организирано от социалистическите държави и тръгващо от Балатон до Дрезден, там финишира на първо място, отново благодарение на съветското автомобилно производство и липсата на конкуренция. В Акрополис е на 24-то място, докато във Финландия финишира на 54-то място през 1963 г. През 1964 г. твърди, че е участвал в рали Монте Карло и се твърди, че е успял да финишира, докато останалите участници твърдят, че дори не е бил допуснат до състезанието, склонни сме да вярваме на второто, след като подобни легенди се носят и за състезанието от 1968 г.
Първият им успех е в рали Етиопия, но забележете, че не се състезава с Москвич, а с Волга, където успява да вземе първо място в класа си и второ място в крайното класиране. През 1970 г. отиват на рали Мексико и финишират на 20-то място от 26 участници. В рали Швейцария влиза с още 4-ма съотборници, въоръжени със спортен Москвич-412 (дори нямаме представа какво означава) и нито един от автомобилите не успява да финишира, като руският могъщ Автоекспорт напуска състезанието. Следвайки тази логика, въпросът остава, какво точно е спечелила руската машина?
