Джорджия Тан – американският торбалан и кражбата на деца
Джорджия Тан може да се похвали с един от най-големите и активни кръгове за трафик на хора. Това определение не е особено точно, но нека приемем, че жената успява да мести хора и да променя живота на стотици семейства. За периода от 20-те години на миналия век до 50-те години, тя е отговорна за отвличането и разпределянето на хиляди бебета.
Техниката ѝ на работа е следната: Джорджия взима децата от бедни родители или самотни майки и ги предоставя на по-богати родители. Не е ясно дали е направила услуга на повечето деца, но и до днес се твърди, че е почти невъзможно да се проследи цялата линия на измами и объркване на родословия.
Джорджия се ражда през далечната 1891 г. и е дъщеря на съдия и учителка. Учи право и успява да завърши колежа в Мисисипи. Решава, че правото не е толкова вълнуващо, следователно избира социални грижи, където иска да е в помощ на семейства. И така през 1916 г. стига до социалните грижи и настаняване на Мисисипи.
Нейният баща, като един от активните и действащи съдии в града, често изпраща деца и малолетни престъпни в нейния дом, докато намери осиновители. След като има деца за осиновяване, Джорджи често се ориентира в друга посока, да дава бедните деца на богати родители, но в замяна иска някакво възнаграждение.
Богатите родители могат да платят за осиновяване по бързата процедура, очаквано е да видим и как самите семейства ще възпитат едно по-добро поколение. Интересното е, че много от децата, които би трябвало да се радват на по-добър живот, в един момент се озовават в полицията или подават жалби за сексуален тормоз.
Трудно е да се приеме, че този живот наистина е бил по-розов, колкото се очаква. Оказва се, че Джорджия дори изпраща деца при педофили, което е смущаващо и тази практика продължава цели 30 години.
Домът, който започва да управлява, никога не е бил съгласен с методите ѝ, но малцина могат да се противят. Всеки един от служителите с опит да повдигне въпроса или да се оплаче, бързо е уволнен и заменен с предпочитан човек на директорката. Тан се мести в Мемфис, започва да работи в друг детски дом и установява същите практики, но дори успява и да се развихри.
Именно там се изгражда цяла система от възможности, включително на лекари, адвокати и съдии, които помагат за заличаването на картони и всякакви документи на деца. Мрежата работи толкова добре, че дори и дете да загине, домът не носи отговорност и всичко се покрива. За един определен период ще стане ясно, че Тан е рекордьор по висока смъртност. Няма личност, която да не се занимава с тази система и дори не разследва. Интересът към бързо осиновяване или придобиване на дете е толкова висок, че са достатъчни няколко въпроса и Джорджия ще удовлетвори желанието на всеки.
Колкото и лоши да са американските родители, по-неприятната новина е, че скоро ще свършат изоставените деца, които биха могли по някакъв начин да запълнят исканията на клиентите. Следователно започва събирането на деца чрез отвличане. Представете си тази жена като някаква модерна форма на баба Яга.
Джорджи обикаля града и така открива хора като Алма Сипле, която търси помощ за дъщеря си Ирма. Майката е бедна и е на седмото небе, когато Джорджи обещава да намери безплатна медицинска помощ. Малко след това взима детето ѝ след седмица заявява, че Ирма е починала. Така става разпределянето на деца във всяка една възможна точка. Едва през 1989 г. се установява, че майката ще открие своята дъщеря.
Директорката на сиропиталището ще изгради цяла мрежа от клиенти, те получават деца, а в замяна трябва да плащат много свиреп абонамент. Звезди като Джоан Крауфорд и Джун Алисън ще осиновят деца именно от нейния дом. Губернаторът на Ню Йорк осиновява две деца и дори говори за промени в закона за осиновяване, копиран по модела на Мемфис. Благодарение на тази промяна има само два щата, които позволяват на сираците да открият своите биологични родители с доста по-сериозна лекота – Аляска и Канзас.
Въпреки чудовищните нарушения, Джорджи е защитена от властите и до края на живота си няма повдигнати обвинения. Всички нейни приятели са съдии, полицаи, инспектори, губернатори, кметове и най-различни други кадри. Джорджи е практически неуязвима и никой повече не я докосва. Някои бедни семейства оставят децата си и по-късно започват да изнудват богатите родители, печелийки още повече. Никой не се опитва да помогне на децата, докато са били отвлечени, изоставени, тормозени от новите си родители и понякога дори са били причина за убийство.
След като Джорджия Тен умира, властите успяват да разкрият нейните пестъпления и за някои деца се твърди, че са се върнали обратно при биологичните си родители, но това не е чак толкова сигурно. Нейните регулации са били създадени с идеята, че така няма да може да се излагат онези хора, които са решили да изоставят децата си, но истината е, че е искала да заличи следите на своите престъпления.
Мрежата ѝ работила по един много ефикасен начин без задаване на излишни въпроси. Нещо по-лошо, когато идвали болни деца, които трябвало да се лекуват, Тен предпочитала да ги остави да умрат, изкарвайки ги на слънце или на студ, понякога дори ги оставяла да гладуват, за да умрат по-бързо.
Гаврата с деца не е била нещо непознато, някои са били изнасилвани, а други са били бити до смърт. Разкритието на схемата започва да се разкрива от Тенеси. Персоналът ще открие погребано тяло на дете. През 1946 г. съдия Сам Бейтс ще напише писмо до властите в Мемфис и ще ги накара да започнат да разследват нейните практики. Неговите молби няма да спрат, но винаги ще висят някъде във въздуха и ще се губят.
Повече от 30-40 деца в дома на Тан са умрели от диария, което е повече от абсурдно. Не се е направило щателно почистване на дома, както се изисква при подобни заболявания, да не говорим за смъртност. Отговорът идва след една година чакане и се твърди, че няма никакви притеснения относно работата на директорката, както и на останалите служители.
През лятото на 1950 г. идва време за посещение губернатор Гордън Браунинг. Няколко разследващи журналисти, както и действащия американски прокурор ще искат да разберат какво наистина се случва.
Преди да започнат да излагат фактите, губернаторът ще признае, че е бил изнудван от Тан да прикрива престъпления. Директорката обещавала, че ще каже истината и ще посочи точно кои деца са осиновени и ще ги върне на оригиналните им родители. Никой не иска това, следователно и мрежата продължава да работи. През септември 1950 г. започва разследване. Домът изпраща деца в Калифорния и Ню Йорк – около 80% от тях заминават в тази посока, гарантирайки, че никога няма да се засекат със своите биологични родители. Най-важното е, че парите не могат да се проследят толкова лесно.
Разследването се провежда от друг щат, но това не означава, че властите в Мемфис и Тенеси ще се постараят да спират и да забавят всички действия. В Тенеси има високи шансове да бъдат избрани демократи, което автоматично спира разследването, докато самите хора не открият какво наистина се случва от другата страна. Всичко започва отначало след изборите, Тейлър има достатъчно информация, за да започне да повдига обвинения, но последната карта се държи от Тан, тя просто умира на 15 септември 1950 г. През следващите месеци ще стане ясно, че всички документи, които могат да докажат порочната практика, са унищожени.
След нейната смърт, домовете в Тенеси и Мемфис са затворени. Единият е получил около 100 хиляди долара за нелегални осиновявания, докато другият е натрупал близо милион. Повече от 5000 деца са взети от непознати родители.
Интересно е, че дори кечистът Рик Флеър ще заяви, че е бил откраднат от биологичните си родители и е бил даден на друго семейство. Мнозина никога не откриват истинските си семейства и тайната продължава да вирее. Тази жена успява да промени живота на едно малко градче и го прави толкова добре, че няма нито една следа, за която човек може да се хване.
