Черешов пай и чаша кафе. Прозрачна зелена маска за азотен оксид. Син ключ. Има толкова много удивително изразителни образи, които ни идват наум, когато си мислим за филмите на Дейвид Линч. Американският майстор на сюрреализма е творец, който весело посочва гнилотата в дъбовете по крайградските улици.
Освен това той е много повече от режисьор. Човекът, който стои зад филмите „Гумена глава“ (1977), „Мълхоланд драйв“ (2001), „Туин Пийкс“ и др., е също така художник, музикант, дизайнер на мебели и голям почитател на трансценденталната медитация.
Нека сега всички заедно се разходим из тук изложените факти за Дейвид Линч.
Той смята училището за „престъпление срещу младите хора“
Линч идеално се вписва в образа на артист, който се бунтува срещу статуквото – особено срещу училището, което според него притъпява вроденото любопитство на човек към света. „За мен училището беше престъпление срещу младите хора“, казва той в официалната си биография. „То унищожаваше семената на свободата. Учителите не поощряваха знанията или положителната нагласа“.
Първият му филм показва група хора, които повръщат
И е бил анимиран. „Six Men Getting Sick (Six Times)“ от 1967 г. е първият опит на Линч в киното като студент в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания. Лентата прилича повече на движеща се картина, отколкото на традиционен късометражен филм. Ето да го видите:
Линч отказва възможността да режисира „Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите“
Можем да погледнем към „Дюн“ (1984) на Линч, за да си изградим някаква макар и бегла представа какви „Междузвездни войни“ би режисирал. Има все пак голяма разлика между това да стартираш трудоемка поредица космически саги, базирана на свръхплътни романи, и да снимаш лесен блокбъстър от вече развит франчайз за космически магьосници със светещи мечове. Въпреки че „Завръщането на джедаите“ (1983 г.) е мечта за много режисьори по онова време, Линч има проста причина да откаже: не му е интересно.
Той е получавал номинации за множество награди, но е печелил малко
Линч е рядко срещан режисьор – той хем прави изключително странно и характерно изкуство, хем е до голяма степен приветстван от масовата публика. Но това не довежда до много реални награди от телевизионната и филмовата индустрия. От близо 30-те си номинации за „Оскар“, БАФТА, „Еми“, „Златен глобус“, „Независим дух“ и филмовия фестивал в Кан Линч е печелил само 4. Филмът „Диво сърце“ (1990 г.) печели „Златна палма“, а Линч получава наградата за най-добър режисьор за „Мълхоланд драйв“ (която си поделя с братя Коен за „Човекът, който не беше там“) – и двете от Кан. През 2007 г. печели специалната награда „Независим дух“ (заедно с една от любимите си актриси – Лора Дърн), а през 2019 г. е удостоен с почетен Оскар.
Той твърди, че големите маси предизвикват „неприятна умствена дейност“
Изработването на мебели не е просто хоби за Линч. Той изработва малка масичка и шкаф за видеокасетофон за филма „Изгубената магистрала“ (1997 г.), но това не е еднократно. Известният режисьор е истински професионалист в областта на мебелите, като през 1997 г. дори представя пълна колекция на престижното изложение Salone del Mobile в Милано и е продавал мебели по целия свят. „Според мен повечето маси са твърде големи и твърде високи. Те намаляват размерите на стаята, изяждат пространството и предизвикват неприятна мисловна дейност“.
Той знае, че вие знаете за какво става дума в „Мълхоланд драйв“
Мълхоланд драйв – може би най-великият пъзел от режисьор, който всъщност не се смята за създател на пъзели – разказва историята (най-вероятно) на млада актриса, която идва в Холивуд, мислейки го за безгрижен пейзаж от мечти, но остава отхвърлена, разочарование, с разбито сърце и се превръща в наемен убиец. Много фенове се опитват да изтръгнат конкретен „правилен отговор“ от криволичещия сюжет на филма – но Линч твърди, че всички предположения са правилни. „Мисля, че хората знаят какво е за тях Мълхоланд драйв, но не си се доверяват“, казва той пред Criterion. „Искат някой друг да им го каже. Обичам хората да го анализират, но те нямат нужда от мен да им помагам. Това е прекрасното – да разбереш нещата като детектив. Да им кажа, ги лишава от насладата да обмислят, да почувстват и сами да стигнат до заключение.“