Шокиращият разказ за д-р Робъртс Бартолоу и неговите електрически експерименти

Историята на медицината е изпълнена с ужасяващи истории, които прекрачват границата между смелите експерименти и безотговорната жестокост. Но една история не просто прекрачва тази граница, а направо си я задминава. Историята на д-р Робъртс Бартолоу и неговата работа върху човешкия мозък е призната за ужасен пример за неетично поведение, извършено в името на науката.

Кой е д-р Робъртс Бартолоу?

Д-р Робъртс Бартолоу е роден през ноември 1831 г. в Ню Уиндзор, Мериленд. Учи в местния колеж „Калвърт“ свободни изкуства, след което се насочва към Университета на Мериленд, за да следва медицина.

След като получава диплома за лекар през 1852 г., Бартолоу започва следдипломна работа в клиники и болници в Балтимор, а след това става помощник-хирург в американската армия по време на Гражданската война в САЩ. През 1862 г. се жени, а през 1864 г. му се ражда първото дете, поради което напуска армията. След това Бартолоу заема длъжността професор по медицинска химия в Медицинския колеж на Охайо в Синсинати.

Въпреки че е признат за интелигентен и ерудиран, Бартолоу далеч не е особено харесван. Той има рязък характер и е смятан за студен и циничен. Бърз с езика и още по-бърз с перото, той отчуждава много от колегите си чрез саркастична критика.

Изглежда, че агресивното му поведение го кара да постъпи на работа в болница „Добрият самарянин“, където създава собствена лаборатория. Именно тук той започва да експериментира с предполагаемите лечебни сили на електричеството, което според него може да се използва за лечение на различни заболявания и състояния. Колкото и да звучи като твърдение на класически „луд учен“, то всъщност е доста разпространено през XIX век, когато има висок ентусиазмът по отношение на всичко електрическо.

А в лабораторията на Бартолоу то не е просто забавление, а бъдещето.

„Благодарение на интелигентната щедрост на един джентълмен от този град в болница „Добрият самарянин“ вече има електрическа стая, обзаведена с всички уреди, необходими за практическото му използване и научно изследване“, пише той в списанието, което съосновава.

Но за да може да използва това модерно чудо, му трябват желаещи пациенти.

Лоши решения и по-лоши резултати

Болницата „Добрият самарянин“ е мястото, където Бартолоу за първи път се среща с Мери Рафърти, която влиза в лабораторията му през 1874 г.

За Мери не се знае много, освен това, което Бартолоу пише в последващ доклад. Тя e ирландска имигрантка в началото на 30-те си години, която страда от странен проблем: като дете явно пада в огън, който сериозно изгаря главата ѝ. Раната е толкова тежка, че оттогава е принудена да носи перуки, но с течение на времето „парче китова кост“ в перуката причинява нараняване на скалпа ѝ – което с времето става отворена и инфектирана язва.

По времето, когато Мери се среща с д-р Бартолоу, раната е толкова тежка, че плътта и костта на черепа ѝ са изтъркани и се открива „пространство с диаметър 5 см, където ясно се виждат пулсациите на мозъка“.

Откритите части на мозъка ѝ също показват признаци на заболяване, което е изненада за Бартолоу, тъй като Мери не показва никакви признаци на когнитивно увреждане.

Въпреки естеството и сериозността на раната ѝ не е ясно колко време тя се е лекувала, защо се е озовала при Бартолоу или защо се съгласява на експериментите.

“Тъй като части от мозъчната субстанция са били изгубени от нараняване или от ножа на хирурга и тъй като мозъкът е бил дълбоко проникнат от разрези, направени за изтичане на гной, се предполагаше, че тънките игли могат да бъдат въведени без съществено нараняване“, пише Бартолоу.

В продължение на една седмица Бартолоу провежда няколко експеримента върху мозъка на Мери, при които изследва определени области с тези игли, по които тече ток. Преживяванията ѝ варират от кикотене и усещане за изтръпване до припадъци, конвулсии и плач.

Нито един от тестовете няма терапевтична цел, вместо това целта им е да отговорят на въпросите за човешкия мозък, които вълнували доктора. По-специално той искал да разбере как стимулирането на определени части на мозъка може да разкрие как е „устроено“ тялото.

Идеята, че мозъкът може да е съставен от различни центрове, които контролират различни функции е сравнително нова тогава и много от съвременниците на Бартолоу започват да очертават тези центрове чрез експерименти с животни. Никой обаче все още не е пробвал върху хора и Бартолоу, оборудван с най-новите електрически медицински инструменти, е в уникална позиция да бъде първият.

Това не означава, че не предвижда терапевтични ползи в дългосрочен план, а само, че всички ползи, извлечени от това изследване, ще бъдат за бъдещето на науката, а не за Мери.

Скоро след като започва да експериментира върху нея, състоянието ѝ се влошава. Тя се превръща в блед и депресиран индивид, устните ѝ посиняват и постоянно ѝ се гади. Тя едва може да ходи и изпитвала известна парализа на дясната си страна. Бартолоу бил принуден да прекрати експеримента след шест дни. Не след дълго Мери умира.

Той прави характерно студена оценка на експериментите, която публикува три месеца по-късно. Вместо да даде някакви важни изводи за своите открития, представя ги описателно и до голяма степен оставя интерпретацията им да бъде решена от читателите. В крайна сметка Бартолоу заявява, че „ще са необходими допълнителни наблюдения, за да се реши важният въпрос за електрическата възбудимост на мозъчното полукълбо“.

В доклада му липсва каквото и да е чувство на разкаяние за случилото се с Мери, което предизвиква критики от страна на лекари. Всъщност членовете на медицинската общност са толкова разстроени, че Бартолоу е принуден да публикува извинение в „Бритиш медикъл джърнъл“.

„Независимо от оптимистичните ми очаквания, основани на изложените по-горе факти, че малки изолирани игли-електроди могат да бъдат въведени без увреждане в мозъчното вещество, сега знам, че съм сгрешил“, изразява мнението си той.

„Да се повтарят подобни експерименти със знанието, което имаме сега, че ще причинят вреда, би било в най-висока степен престъпно. Сега мога само да изразя съжалението си, че фактите, които се надявах, че ще допринесат в някаква малка степен за напредъка на познанието, бяха получени за сметка на известно увреждане на пациента.“

Въпреки тази критика репутацията и кариерата на Бартолоу остават силни. В крайна сметка той получава престижна длъжност в Медицинския колеж „Джеферсън“ във Филаделфия, където работи до пенсионирането си през 1893 г. Умира през 1904 г., въпреки че през последните години изглежда е измъчван от лошо здраве и психически терзания.