Музикални хроники: Как Аксел Роуз профука милиони и се бави 11 години, за да създаде най-скъпия албум в историята

Историята на най-скъпия музикален албум на всички времена е богата на парадокси, болно его и типични за рокендрола стълкновения.

Над десетилетие мъчителен работен процес и над 13 млн. долара отиват в направата на Chinese Democracy – шестия студиен албум на класическата американска рок група Guns N’ Roses. При всички проблеми, които в един момент връхлитат групата и нейния лидер Аксел Роуз, цяло чудо е, че албумът въобще вижда бял свят. Но как така се стига до абсурдния разход по направата му?

Когато Chinese Democracy най-после е издаден през 2008 г., това е празник за феновете на Guns, тъй като е първият албум с авторски материал на групата след двете части на Use Your Illusion от 1991-ва.

В 17-годишния период между Use Your Illusion и Chinese Democracy, бандата претърпява множество сътресения, повечето от оригиналните ѝ членове напускат, невероятен брой други музиканти и продуценти биват наети и уволнени, голямо количество материал е записано и после отхвърлено.

Между 1994 и 1997 г. китаристите Гилби Кларк и Слаш, барабанистът Мат Соръм и басистът Дъф Маккагън си тръгват, а в състава остават единствено Аксел, пианистът Дизи Рийд и китаристът Пол Тобайъс.

Към тримата се присъединяват четирима други музиканти, за да стартира работата по Chinese Democracy – но скоро процесът се превръща в хаос с твърде много хора, които откъслечно работят по проекта. Цели осем години прогрес по Chinese Democracy почти няма, макар че се правят записи в 14 различни студиа и са включени имена като китариста на Queen Брайън Мей, вокалиста Себастиан Бах от Skid Row и оркестраторите Марко Белтрами и Пол Бъкмастър.

Очаква се Аксел Роуз да ръководи работния процес, защото до голяма степен това представлява негов солов проект. Проблемната и капризна рок звезда обаче не проявява нужната сериозност, докато поне част от наетите хора нямат проблем да не правят нищо, но да си взимат договорените хонорари за времето в студиото. Така бюджетът започва застрашително да набъбва.

Част от финансирането отива за шокиращи глезотии. Известният китарист Бъкетхед (който става част от групата за няколко години) си поръчва да му бъде изграден кокошарник в едно от студиата и после отказва да разреши изпражненията в него, оставени от кучето на Аксел, да бъдат почистени – защото се е пристрастил към миризмата.

Все пак най-големите разходи са тези за бездействащия персонал. Звукозаписната компания Geffen поема всякакви разноски на музиканти, инженери и продуценти, наема студиа и оборудване, а дълго време работата не напредва изобщо. „Тези хора получаваха безумни пари и просто си стояха на задниците и не правеха нищо, защото Аксел не идваше в студиото и не си вдигаше телефона“, разказва един от замесените в направата на Chinese Democracy.

Първоначалният план е албумът да бъде издаден още през 1999 г., но през 2000-а е почти изцяло презаписан. 4 години по-късно Geffen спира финансирането и оставя Аксел Роуз да се оправя с цялата каша. Част от песните пък изтичат нелегално онлайн и си проличават амбициозните и комплексни аранжименти с множество пластове в тях – Аксел определено подхожда мащабно и не се отказва.

Поставена е дата на излизане през март 2007-а, но тя се оказва твърде оптимистична. След още много неуредици и пазарлъци с Geffen, през ноември 2008 г. Chinese Democracy най-после излиза, макар и безкрайно закъснял. Тогава само три от 14-те песни в изданието са непознати за публиката – останалите отдавна са изтекли в интернет и са свирени по концерти.

Равносметката е цели 11 години работа и споменатите 13 млн. долара разходи, а крайният резултат, макар и нелош, разделя значително мненията. Някои са влюбени в албума и в смелия подход на Аскел към него, други го смятат за най-ужасното нещо, излизало с марката Guns N’ Roses. Продажбите са значителни, но не оправдават предварителните очаквания, нито пък има как да компенсират огромните разходи.

Единственият сингъл (едноименната песен Chinese Democracy) не прави голямо впечатление, а и самият Аксел Роуз не си прави труда да се появява често по медиите, за да промотира албума.

В крайна сметка, нуждата на Аксел да създаде нещо идеално изпипано и напълно според неговата визия води до объркващ за мнозина резултат. Защото Guns N’ Roses са прочути със своята сурова, необуздана и искрена енергия, а не с полирано, изчистено и многопластово звучене. Затова Chinese Democracy си остава твърде странен момент от историята на Аксел и групата му, показващ докъде стига една рок звезда, ако повярва, че може да прави каквото си поиска.

Хубавото е, че днес Guns N’ Roses се наслаждават на много по-добър период, отново бяха подсилени от Слаш и Дъф Маккагън от класическия състав и са в серия от разточителни концерти покрай мащабното им турне.

Наскоро даже за първи път бяха хедлайнери на митичния фестивал „Гластънбъри“. Но все още не са правили нов албум след Chinese Democracy – и може би е време това да се промени.

Защото група с тяхната история заслужава да затвори своята дискография с нещо далеч по-категорично от проблемния проект, добил своя исторически статут по изцяло грешните причини.