Лъжите, на които ни научиха филмите
Експлозии, заглушители за пистолети, хлороформ – всички те са много вълнуващи кинематографични средства, но нито едно не действа по начина, по който ни показват във филмите.
Ето само няколко от най-очебийните заблуди, на които филмите са ни научили през годините.
Т. рекс не може да вижда неща, които не се движат.
Джурасик парк показа на безброй деца колко е страшен динозавърът Т. рекс. Но той също така ги научи какво да правят, ако действително изпаднат в такава ситуация. Както д-р Алън Грант казва на Лекс във филма: „Не мърдай. Той не може да ни види, ако не се движим.“
Сори, но не така: Т. рекс почти сигурно може да ви види, ако не се движите. Според едно проучване от 2006 г. остротата на зрението на праисторическия хищник може да е била 13 пъти по-добра от тази на човека.
В оригиналния роман на Майкъл Крайтън е предложена обосновка, но след това тя е напълно опровергана в продължението му „Изгубеният свят“. Така че, дори и да сте попаднали във вселената на Джурасик парк, да не мърдате пред звяра не би ви гарантирало оцеляване.
Възможно е да ходите с гръб към взрив, без да ви стане нищо.
В екшън комедията „Другите“ от 2010 г. героите на Уил Ферел и Марк Уолбърг са повалени на земята, когато на няколко метра от тях се взривява сграда. Докато Ферел се гърчи в агония, той нарича „глупост“ това, че екшън героите просто си вървят, докато зад тях се случва експлозия, без дори да помръднат. И е прав.
Бавното отдалечаване от взрив не изисква само смелост – трябва и способност да не се съобразяваш с физиката. Хората всъщност изхвърчат, когато избухне бомба, заради бързото разширяване на газа и промяната в налягането предизвикват взривен вятър.
Според Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, за да избегнете потенциална смърт, трябва да сте на 350 метра от взрива на тръбна бомба. Ако избухва автомобил, разстояние се удвоявa. Ако въпросното превозно средство е каравана, по-добре е между вас и него да има поне 2-3 километра, иначе е много вероятно да умрете.
И това са само приблизителни данни. Както обясняват от Департамента, „това минимално разстояние е обхватът, при който е малко вероятно да се получи животозастрашаващо нараняване от взрив или фрагментация. Възможно е обаче да възникнат незастрашаващи живота наранявания или временна загуба на слуха“.
Каските на астронавтите са осветени отвътре.
Истинските астронавтски шлемове не са осветени отвътре като тези в „Интерстелар“ и десетки други космически филми. Ако бяха, светлината щеше да създава отблясъци, подобни на тези на предното стъкло на колата ви, когато се включат вътрешните светлини. Което не е идеално за видимостта по време на реални космически мисии – но определено ни помага да различим Сандра Бълок и Джордж Клуни в „Гравитация“.
Визьорът на един истински космически шлем обикновено има отразяващо златно покритие, което предпазва астронавтите от слънчевата радиация, като същевременно им позволява да виждат през него.
Белоглавият орел звучи величествено.
Холивудските звукорежисьори често си позволяват творчески волности за постигане на драматичен ефект – а и за да се чувстват американците горди, че националното им животно не цвърчи като детска играчка. Ако познанията ви за това пиле идват предимно от филмите, вероятно смятате, че техният зов е властен, величествен, дори заплашителен. Но не е така.
Експертът по птиците Кони Стангер казва пред NPR, че орела има „малко висок писък, който всъщност не е много впечатляващ за птицата“. Или пък за екрана – затова режисьорите често използват вместо него „говора“ на червеноопашатия мишелов.
Шумозаглушителите на оръжията ги правят абсолютно безшумни.
Всички на даден етап от живота си сме били успешно заблуждавани от холивудските заглушители. Истинските всъщност няма да заглуши напълно изстрела, нито пък ще го направи особено тих.
Както обяснява Ралф Кларк, главен изпълнителен директор на софтуерната компания за засичане на изстрели ShotSpotter, в интервю за Washington Post през 2017 г: „Що се отнася до заглушителите, по-точно е да ги наричаме супресори, тъй като те потискат звука от изстрела, а не го премахват.“
Когато куршумът преминава през заглушителя, той преминава през серия от камери, които позволяват на газа да се разпръсне и да се охлади, така че да не избухва от оръжието с толкова голяма енергия.
Според Американската асоциация на потискащите устройства типичният шумозаглушител намалява шума от изстрел средно с 20 до 35 децибела, което го прави толкова ефективен, колкото носенето на наушници или тапи за уши. Достатъчно, за да предотврати увреждане на слуха, но не и да ви позволи да стреляте нощем без да събудите никого.
Можете да изсмучете отровата от ухапване от змия.
Ако видите как някой е ухапан от отровна змия, може да ви дойде на ум да направите като героинята на Елза Патаки във филма „Змии в самолета“: да изсмуче отровата. Героична, но и доста лоша идея.
Като начало, методът всъщност увеличава риска от инфекции – отчасти защото устата ви е пълна с микроби. А ако пък вие собствено в устата си имате някаква отворена, отровата може да попадне в кръвта ви и да се отровите сами себе си… Освен това змийската отрова обикновено се придвижва през тялото твърде бързо, за да има едно такова смучене някакво особено значение.
Не бива дори да поставяте турникет, тъй като това може да доведе до увреждане на нервите и тъканите. Вместо това се обадете на 112. Ако сте в самолет, надяваме се, че и Самюъл Л. Джаксън е там.
Хлороформът незабавно води до загуба на съзнание.
Поставяне на напоен с хлороформ парцал върху лицето е доста удобен начин за сценаристите бързо да отстранят герой от сцената. Може би дори твърде удобен.
Хлороформът наистина ви кара да изпаднете в безсъзнание. Реални престъпници като серийния убиец от XIX в. Х. Х. Холмс са го използвали, за да упояват жертвите си, а лекарите някога са го прилагали за упояване на пациентите. Но леко сладката безцветна течност не действа веднага.
Както казва анестезиологът Сатя Кумар пред The New Indian Express: „Жертвата никога няма просто да припадне на момента. Необходими са от 2 до 5 минути, за да изпадне в безсъзнание, при това само ако е приложена необичайно висока доза.“
Това погрешно схващане всъщност съществува още преди филмите и телевизията. В издание на журнала „The Lancet“ от 1865 г. се обсъжда разпространеното мнение, че „хлороформът може да предизвика безсъзнание“, и се пояснява, че „анестезия с хлороформ не се постига много бързо и лесно при човек, който не иска“.
