Човешката пустош на американския затвор – как един журналист влезе доброволно, за да разкаже за гаврите
Бен Багдикан е един особено добър журналист и човек с много нестандартно мислене. Интересът му към затворите го принуждава да влезе под прикритие като затворник с чуждо име, но преди това успява да се договори с главния прокурор на Пенсилвания. Изборът му е затворът Хънтингтън, който е един от най-охраняваните в цяла Пенсилвания. Историята му ще се превърне в хит и ще накара обществото не просто да помисли, но и да изисква от страната да промени условията, особено след като невинен човек може да разкаже всичко, което се случва от другата страна. Ето какво разказва той на американските читатели през 70-те години на миналия век:
Днес, средно около 8000 американски мъже, жени и деца ще се озоват за първи път зад решетките в името на справедливостта. Ако можем да осредним преживяването и добавим най-различните програми за психологическо унищожаване, то трябва да знаем, че повечето не са осъдени от съдии, които използват конституцията като инструмент за правораздаване, а от най-обикновено бюрократи, работещи върху една програма от правила. Повечето ще бъдат изложени на рискове от хомосексуално изнасилване и логично ще се превърнат в по-голяма заплаха за обществото, когато се върнат на свобода.
В своето изследване, Багдикан ще стигне до заключението и дори ще бъде подкрепен от Милтън Лугър, че е по-добре младежите да извършат престъпление и да се разминат с наказанието, отколкото да бъдат вкарани в затвора и да бъдат опорочени за цял живот. Същият човек е част от Министерството на Младежта в Ню Йорк. Бен забелязва, че всички затворници живеят на милостта на различни журита, които избират дали един затворник да бъде освободен по-рано или по-късно, особено след като статистиката не показва някакъв рационален принцип на действие.
Хомосексуалността в затвора е само едно от психологическите наказания в затвора. Изнасилванията като феномен са успели да обхванат всички женски затвори и около 20-50% от мъжките, но за такива престъпления се признава и в детските затвори, но там няма много информация. 97% от всички освободени затворници ще доведе до една нова и още по-интересна тенденция – между 40 и 70% от тях ще извършат ново престъпление.
Затворите в САЩ са много по-занемарени от зоологическите градини в САЩ, защото животните имат малко повече пространство и малко по-човешко отношение, спрямо самите затворници. 80% от всички надзиратели получават около 8000 долара, докато самите служители на зоологическа градина получават заплащане от 8400 до 9100 долара. Няма човек, който да не се съгласи, че затворите са наистина жестоки. Никой не може да разбере и как едно цивилизовано общество може да приеме и да се съгласи с тези факти.
Разликата между полицейския затвор и затворът за излежаване на присъдата е, че при първия се събират провинилите се, които очакват своята присъда. Бен разкрива, че за ден около 200 хиляди затворника могат да бъдат настанени и около 4037 от тях са малолетни. Условията винаги са различни, защото тук се говори от прилични условия и се стига до мръсотия и опасни условия за човешко същество. Най-честите посетители са бедните, цветнокожите и младите. Бен признава, че най-често става въпрос за жертви на обществото, които не са израснали в правилната среда, имали са много слабо семейство, живели са в беден квартал и не са могли да се развият. Не случайно се ражда и усещането за затворник, който е бил измамен от самата система.
През 1967 г. статистиката на САЩ показва, че престъпността се е повишила с 3 до 10 пъти. Около 91% от преследваните от закона са успели да се разминат, защото не са били заловени. Веднъж след издаването на ефективна присъда, затворникът е в ръцете на съдбата, за да може да намери правилното място или поне малко по-приличното, за да излежи присъдата си. Бен разказва историята на Робърт Апаблаза, който продавал марихуана и е затворен с присъда от 50 години, но в някои други щати, където същата практика продължава да съществува, хората дори не са вкарани в затвора. Един затворник много добре знае, че за същото престъпление ще има друг затворник, който е извършил същото престъпление, но въпреки това лежи за много по-малко време.
Повечето от затворите са построени в началото на XX век. В затвора Делауер се плащат по 13.17 долара на затворник за неговата храна, в Арканзас цената е 1.55 долара на ден, а Пенсилвания дава около три зеленчука за всяко едно хранене. Месото е мит в Южна Каролина и идва само веднъж на седмица, а през другото време се сервира зелен боб.
Ако един мъж не е силен в затвора, то най-вероятно ще бъде изнасилен, което принуждава мнозина да правят оръжия от подръчни материали. Понякога и надзирателите ще издевателстват над затворниците. Техните мъчения са най-различни и понякога ще унищожават дори личната му поща. В други затвори има по-човешки условия и затворникът може да обжалва присъдата си, да вземе образователна степен, да изкара курсове и да бъде по-добра част от обществото, когато излезе на свобода. Поне половината от хората вече са в опасна връзка с алкохола и наркотиците.
Средното IQ на затворника е около 104. 25% от затворниците влизат за влизане с взлом, 22% са за изнудване, 12% за кражба, 8% за измама, 6% за нападение, 5% за продажба на наркотици, 5% за кражба на МПС, 4% за убийство и 2% за сексуални престъпления. През 1965 г. са докладвани 2 780 000 по-сериозни престъпления и са извършени около 727 хиляди ареста, от тях само 63 хиляди души са арестувани.
С други думи, едва 2% от престъпниците влизат в затвор. Някои от завеждащите затворническата програма често казват, че са принудени да подреждат цветни тебешири на тъмно. Бен е категоричен, че това е система, в която безмозъчни хора си играят със съдбата на престъпници. Резултат води до милиони затворници и милиарди, похарчени за тях, докато гражданите трябва да стоят в безопасност, каквато практически нямат.
ФБР също признава, че от 1960 г. до 1965 г. има скок на престъпността с 35%. За следващият период се наблюдават по-дълги присъди с около 37%.
Ефектът на помилването също спира да работи нормално. Идеята, че един затворник може да се реабилитира и да бъде освободен много по-рано ще доведе до следващите главоболия. Повечето затворници могат да поискат помилване, когато излежат около 1/3 от своята присъда. Съдиите знаят това и често повишават присъдата, за да избегнат по-ранното освобождаване. Затворниците не се освобождават толкова лесно. Американецът е човекът, който лежи най-дълго в затвора, изпреварвайки всички останали от Западния свят. От борда за помилване се изисква да изследват човека и неговото поведение и след това да дадат думата си, че той няма да извърши престъпление, когато е пуснат на свобода. Бен е категоричен, че това е задача, която практически прави мисията им невъзможна.
Бен разказва историята на американски ветеран, който извършва убийство и лежи 10 години зад решетките. След като има добро досие и няма никакви провинения, същият е преместен в затворническо общежитие с много по-добри условия. Започва да работи на строеж, става един от главните водопроводчици, а след това и наблюдател на цялата водна инсталация на строящите се сгради. Всяка сутрин кара колата на своя шеф до работното място, а след това получава и заплата от 140 долара. Интересното е, че за една година успява да спести около 1800 долара. След като кандидатства за пълно помилване, затворническата система дори го препоръчва, но комисията го отхвърля.
Никой не му казва защо, но обясняват, че не е готов. От друга страна по същото време ще се окаже че друг човек е помилван директно от щатски затвор, макар и да не е имал никаква представа какво по-добре е направил от ветерана. Затворът остава една човешка пустош, в която повечето хора дори не разбират кой контролира живота им и как точно си играе. Там оцеляват най-силните, макар и мнозина да посягат на собствения си живот след няколко години в тормоз и унижения.
