Здравеопазването в световен мащаб се намира в драматично състояние на промяна. Тъй като светът става все по-глобализиран, се забелязва появата на все повече от предотвратими болести: затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, безброй ракови заболявания, алергии и д.р. Макар да си представяме, че човекът (и конкретно неговите навици) е главният катализатор на тази промяна, истинската звезда може би всъщност са трилионите микроорганизми, които обитават червата ни.
Д-р Джеймс Кинрос, старши преподавател по колоректална хирургия и консултант-хирург в Имперския колеж в Лондон, обяснява как много от проблемите, с които се сблъсква световното здравеопазване, имат фундаментална връзка с чревния микробиом – бурен кошер от бактерии, археи, гъбички и вируси, които живеят в храносмилателния ни тракт – и неговото унищожаване от съвременния начин на живот.
„Аз съм клиничен учен, хирург и постоянно лекувам хора с проблеми в червата“, обяснява д-р Кинрос. „Омръзна ми да лекувам предотвратими хронични заболявания, които се дължат на нашите микробиоми. Или, може би е по-правилно да се каже, на разрушаването на нашите микробиоми“, добавя той. За него чревните бактерии са своеобразна тъмна материя на човешката биология: „Знаем, че ги има и че са важни, но се мъчим да разберем истинската им същност и често не успяваме да оценим всепроникващото им влияние.“
Основният проблем е, че начинът на живот през последния век се оказва пагубен за вътрешните ни екосистеми, а от там и за имунната ни система.
Прекомерната употреба на антибиотици, особено в селското стопанство, е променила драстично състава и изобилието на определени бактерии в микробиомите на някои общества. Системният прием на прекалено преработени храни с ниско съдържание на фибри също са проблем, както и нарастващата урбанизация и мобилността на големи групи хора.
„Имате наистина значителни сили, които създават катастрофални загуби в микробиома ни“, обяснява Кинрос. „Преживяваме глобална пандемия от хронични болести, която се дължи на системното унищожаване на микробните екосистеми, които живеят в нас“, добавя той.
„На практика ние преживяваме вътрешна климатична криза.“
Комбуча или чаена гъба е вид гъба, симбиотична колония от бактерии и дрожди. Културата се развива в чаена инфузия и чрез естествения процес на ферментация превръща захарта в органични киселини и въглероден диоксид. (из Wikipedia)
В общественото съзнание е доста добре известно, че здравите черва са изключително важен фактор за здравото тяло. Повечето хора осъзнават, че разнообразното хранене, пълно със зелени листа и фибри, както и по някои пробиотик от време на време, е неразделна част от поддържането на добра форма.
Това със сигурност е вярно, но по една комбуча или кимчи, когато ни скимне, няма да реши проблема. Ако крехката екосистема на чревните ни бактерии е нарушена в ранна възраст, може би поради неправилно хранене или прекомерно излагане на антибиотици, тогава микробиомът ни може да бъде „белязан“ и да не може толкова лесно да се върне към първоначалното си състояние, казва Кинрос.
Пример за това е как чревните бактерии допринасят за разпалването на продължителна криза в областта на психичното здраве. Диетата и начинът на живот в зряла възраст, както и културата на 21 век, несъмнено оказват голямо влияние, но значителна част от проблема се корени в ранното ни развитие и микроорганизмите, които формират имунната ни система.
„Чревният микробиом поддържа и оптимизира здравето ни от раждането до смъртта. Той контролира развитието и функциите на много от нашите органи, които обикновено не свързваме веднага с микробите – като мозъка“, добавя той.
„Бактериите в червата ни са много, много важни за създаването на основната структура на нервите в ранния живот. Така например бактериите са важни за покриването на някои от нервите ни с миелин, който представлява своеобразен слой от мазнини, който позволява на нервните влакна да се задействат ефективно. Ако тези бактерии липсват в критични моменти от развитието на човек, той е по-склонен да изпитва остра тревожност впоследствие“, разказва Кинрос.
По същия начин фундаменталното разстройство на чревния микробиом може да има колосално въздействие и в по-късен етап от живота.
„Ако увредите чревната си фауна преди пубертета, това ще се отрази неминуемо върху свързания с пола ви риск от хронични болестни състояния. Ако я увредите, когато вече сте минали зенита на тонуса си, в по-късен етап от живота, това може да ви вкара в дом за възрастни хора много, много по-бързо, отколкото в противен случай“, отбелязва той.
За да се справим с тази чревна криза, Кинрос смята, че е необходима генерална промяна: остарялата идея, че бактериите винаги са „лоши“, трябва да се промени. Учените, лекарите и здравните власти трябва да осъзнаят значението на чревния микробиом и неговата базова роля в глобалните здравни проблеми, пред които сме изправени.
„Мисля, че трябва да се замислим за това как можем да имаме по-ефективна здравна политика за защита на микробиома. Tрябва да го въведем в стандартната здравна практика.“, отбелязва Кинрос.
Всъщност д-р Кинрос смята, че защитата на чревните микроби е толкова важна за здравето и щастието на човека, че може би трябва да се помисли дори за правната му защита. Това може да звучи пресилено, но той изтъква, че ако чревните бактерии на майките бъдат защитени, ползите за хората и планетата ще са огромни.
„Мисля, че майчиният микробиом трябва да бъде сред правата на човека“, заявява Кинрос.
„Децата, родени от жени, чиито микробиоми не са оптимално програмирани да поддържат развитието на бебе, са в неравностойно положение и последиците могат да бъдат значителни или дори доживотни за техните деца“, разкрива той.
„Значението на чревното здраве на майката е, че то може да се модифицира, както по добър, така и по лош начин. Бременните, които са в неравностойно социално положение, е по-вероятно да имат по-лош хранителен режим и да са по-силно изложени на фактори от околната среда, които вредят на тях самите, съответно на техния микробиом и съответно на развиващите се бебета. Като го направим „човешко право“, това преформулира здравната политика в посока на грижа за най-уязвимите хора в нашето общество, а потенциално и по цялата земя“, добави Кинрос.