5 версии за похода на Пригожин – царят е гол

Последните 24 часа показаха, че в Русия е трудно да се открие точният владетел. А през последната година и половина започнахме да разбираме и реалното място на руската армия като световна величина. Историята от похода на Пригожин показа серия от проблеми, включително и някои интересни факти. Нека разгледаме някои от важните елементи на последните събития в Русия, които по един или друг начин започнаха да тежат на управлението. Критичният ПР под формата на най-различни тролски коментари и новини не е способен да измие събитията, но ето какво разбираме, както от спринтьора на къси дължини Ростов на Дон – Москва, така и от самия руски президент Владимир Путин.

1. Причините за войната

Още от началото на военните действия ще забележим, че никой няма логично или разумно обяснение относно самото нападение. Истината за случващото беше съобщена на руския народ от Пригожин, който няколко пъти обясни, че Русия не воюва с НАТО, а е изправена срещу чисти украинци, използващи натовско оръжие. От него разбрахме, че жертвите, които се съобщават на Русия през пропагандните канали, не са толкова, колкото се описват всяка вечер в новинарската емисия. По думите на Пригожин, който решил, че иска да свири на струната на истината, Русия никога не е имала проблем с Украйна.

Плановете за нахлуване, поне по думите на Пригожин, са били оркестрирани от Сергей Шойгу и неговото желание да предостави на Путин точно това, което някога е искал. Вагнеровци от частната армия дори разказват, че цялата идея на Шойгу е била да се вземат ресурсите на Украйна, а за целта е трябвало да се излъже самият Владимир Путин, че няма да се открият ресурси. Това може до някаква степен да се приеме за истина, след като самият Пригожин споделя, че във всяка точка на Африка, войниците му стоят до тогава, докато руските олигарси имат полза, а след това се насочват към следващата точка като паразити. Подобна информация със сигурност е притеснителна по много причини – кой точно управлява Русия, кой точно има контрол на външната политика и кой взима решения. Едно е ясно, войната на Пригожин се води срещу Сергей Шойгу и неговите подчинени.

2. Защитата на Русия и нейната армия

След като Пригожин може да се озове на около 150-200 километра от Москва, правейки един от най-големите спринтове в историята на Руската федерация и СССР, то спокойно можем да се замислим за наличните защити. Самият той споделя, че е направил своя поход с едно искане – да бъдат премахнати неговите врагове. Елементът на изненада е донесал положителни черти, но скоростта, с която се преминава през някои от големите градове, официално може да повдигне много въпроси. На първо място: колко точно армия остана, която е готова да се сражава за режима на Путин?

Не е трудно да видим и колко са почитателите, след като град след град, войниците на Пригожин бяха посрещани като герои. Ситуацията е комична и дори смешна за онези, които трябва да защитават руския народ. Очаквано ще открием, че голяма част от руската армия е на украинския фронт, но въпросът е, какви са плановете при подобни контранастъпления, ако такива се случат? Стана ясно, че когато Пригожин премина руската граница и започна своя поход, но не за мир и неутралитет, огромен брой частни руски самолети заминаха за Турция. Правителствен самолет се опита да влезе във въздушното пространство на Казахстан, втори по-късно излетя за Санкт Петербург.

3. Царят е гол

Мнозина очакваха сражението на века, след като за пореден път Москва беше в опасност. За голяма изненада, бяха извикани редовна армия, частни военни компании, започнаха да се строят барикади и междувременно Лукашенко започна преговори, след като изпрати своето семейство в Турция, а междувременно и в Беларус имаше огромно желание за следващи стъпки на протест. В цялата тази история ще открием, че зрителите на ефира успяха да видят истинския Владимир Путин, а не негов двойник, което също разкрива някои обезпокоителни черти, но за тях ще говорим в друг материал. Интересното е, че след неговото изявление, руската армия направи плахи опити да атакува противника и да се опита да го спре, печелейки време с преговори. Пригожин извика своя любимец – Дмитри Уткин и се подготви за втора и трета Сирия, която бързо щеше да промени и световната гео политика.

Очевидно е, че царят е гол, след като се наложи на Лукашенко да води преговори, докато Путин изчезна под всички радари. Кой управлява Русия, след като самият Путин се оказа, че няма дори адекватен план за защита на Руската федерация при евентуална война? Смешно е дори да видим, че Пригожин успя да превземе територия без нито един изстрел, като с това да вземе дори позиции с ядрено оръжие. Какво точно е влиянието на Путин, това ще е въпросът, който ще се разисква през следващите седмици и месеци?

4. Какво спечели Пригожин

След подреждането на картите и съгласието на Пригожин да се махне от фронта и да замине директно в Беларус, където няма да участва в бойни действия. Откриваме и още един отговор на неговата позиция – Пригожин е подчинен на своите олигарси, няма толкова достъп до Путин и признава, че всичко от фронта се филтрира по един невероятен начин, за да изглежда като потенциална победа. На тръгване стана ясно, че Пригожин вече има доста сериозен и висок рейтинг. Това е първият позитив, вторият е, че все още разполага с армията си или поне онази част, която ще остане вярна. Догодина идват президентски избори в Русия и кандидатурата му ще бъде очаквана.

Пригожин използва истината като най-доброто оръжие, различен е и доста по-смел от своите опоненти. Едва ли някой очаква Путин да се кандидатира, но ако го направи, шансовете за загуба са доста сериозни. Рисковете от загуба са ясни – още по време на похода, ФСБ успява да влезе във всеки дом на частен войник и да започне претърсване, старите КГБ методи все още работят. Критиките също не са малко, очаквано е, че Пригожин може да е подписал своята смъртна присъда, но поне на този етап успя да спечели амнистия за своите войници, да превърне Вагнер в официално подразделение на руската армия и да прогони Шойгу и Герасимов от постовете си. Това може да се гледа като позитив, но Пригожин ще бъде интересен кадър на руската армия, който ще се разглежда с особено внимание.

5. Прогнозите

Руската федерация, поне тази, която познаваме, върви все по-близо до своето падение. Това беше доказано и видяно в рамките на 24 часа. Руският ВВС полковник Виктор Алкснис признава, че е видял точно това и макар да не иска да го признае, ерата на олигарсите може би тръгва в грешната посока или към своя край. Твърди, че Русия има двама президенти – официалният Путин и неофициалният Пригожин.

Бившият военен твърди, че се срамува от факта. Пригожин има задачата да оцелее още една година и да грабне короната или да бъде елиминиран в Беларус с падане от прозореца, пиенето на чай или някакъв друг по-специален ритуал. Подобни практики не са случайни или неизвестни. Ситуацията продължава да е сериозна, но отровата е погълната, следователно сега се чака да подейства.