Великите авантюристи: Теди Рузвелт – волният ездач на американската политика
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Когато чуете „Президент на Съединените Американски Щати“, вероятно първата ви асоциация е улегнал мъж над средната възраст, облечен в строг и елегантен костюм, който държи реч с уверено изражение пред множество репортери. От президентите през последния половин век се очаква да са представителни, обрани в емоциите и изказванията си, с добро образование, стриктни маниери и сценично присъствие. Не така стоят нещата в началото на XX век, когато начело на страната застава един необичаен мъж, описван като човек с торс на буре, врат на бик, твърде широка усмивка, разкриваща правилните му бели зъби и глас, леко писклив за човек с подобно телосложение.
Още по-изненадващо е, че същият този човек ослепява с лявото око докато е президент, тъй като получава кроше в слепоочието по време на боксов мач. Когато днешните президенти завършат мандата си, те създават фондации, четат лекции, водят публични кампании. Обратно в началото на миналия век, нашият герой организира двугодишна експедиция по река Амазонка, която почти коства живота му. Импозантен, експресивен и неукротим, този човек е смятан за един от най-великите президенти в историята на САЩ. Този човек е Теодор Рузвелт.
Теодор проплаква за първи път на 27 октомври, 1858 г. в Манхатън, Ню Йорк. Родната му къща на 20-та улица днес е национален музей. Тогава тя е дом на заможното семейство Рузвелт. Бащата Теодор Старши е бизнесмен и филантроп, а майката – Мери Бълох е светска дама и една от некоронованите кралици на тогавашното нюйоркско общество. Родът Рузвелт произхожда от заможните холандски търговци и банкери, които населяват Ню Йорк още от времето, когато е Ню Амстердам през XVII век. По различни роднински линии, семейството на Теодор е свързано с политическия, социален и икономически елит на Ню Йорк, а и на САЩ като цяло.
Въпреки финансовата обезпеченост, детството на Теди далеч не е леко. Той страда от изключително тежка астма, която му причинява постоянни пристъпи, придружени с паник-атаки. Животът му се изменя драстично през периода 1868-1872 г., когато семейството обикаля Европа и посещава Египет. Пътешествията имат двоен ефект. От една страна те разширяват значително житейския кръгозор на енергичния и любопитен младеж. От друга, преходите и дългите разходки му показват, че ако успее да се упражнява достатъчно и да поддържа форма, може да се пребори с астмата си. Това откритие, както и един здрав побой, който по-големи момчета му нанасят по време на един летен лагер, го убеждават да се захване с физическа подготовка.
Теди започва да тренира усилено, записва се на бокс и съчетава упражнения, бягане и боксиране, за да се справи със здравословния си проблем и да придобие още повече увереност. Същевременно вроденото му любопитство и склонност към бели, го карат да търси знание за най-различни неща, включително и за зоологията. Когато е на 9 започва да се занимава с препариране и изучаване на насекоми ми и животни. По същото време развива и манията си да пише статии за всички въпроси, които го интересуват. В бъдеще това ще прерасне в нещо като обсесия. В рамките на своя живот написва общо 35 книги и над 150 000 писма.
Рузвелт на 5-6 годинки на погребението на Линкълн
Образованието на Теди минава преди всичко у дома, където родителите му наемат частни учители. Той научва перфектен немски и френски, а също география, биология и история. Математиката и класическите езици остават негово слабо място през целия му период на обучение. През 1876 г. е приет в Харвард, където завършва с бакалавърска степен magna cum laude по хуманитарни науки. По време на престоя си в Харвард е член на няколко изтъкнати студентски братства, боксовия отбор и регатата по гребане. Успява да се издигне до редактор на правния студентски вестник и завършва 22-ри във випуска си от общо 147 студенти.
Рузвелт Старши умира през 1878 г., завещавайки на Теди значително състояние. Това и желанието му да се занимава с политика, провокира младия Рузвелт да се откаже да следва естествените науки и вместо това да запише право в Колумбийския университет. Едновременно с това той влиза в щатската администрация като депутат в щатския парламент на Ню Йорк.
Успоредно със старта на политическата му кариера, начева и семейния му живот. През 1880 г. Теди се жени за Алис Хатауей Лий. Двойката се сдобива с дъщеря – Алис Лий Рузвелт. Само два дни след раждането й обаче, майката умира от бъбречна недостатъчност. Няколко часа по-рано майката на Теди – Мери умира в следствие на тиф. Двете загуби сломяват Рузвелт и той се заравя изцяло в работата си. Грижата за дъщеря му е поета изцяло от сестра му Беми.
През 1884 г. Рузвелт решава да се откаже от политиката, разочарован от скандалите и надпреварата в редиците на Републиканската партия. Вместо това импулсивният нюйоркчанин решава да замине за Северна Дакота, където да си купи ранчо и да отглежда добитък. С това започва каубойския период от биографията на Рузвелт. Той напълно прегръща новия си имидж. Облича се в традиционните за Дивия Запад дрехи.
Нарамил пушка и яхнал кон обикаля периметъра на своето владение за да наглежда стадата. Местните каубои не са особено впечатлени от богаташчето, което се опитва да им подражава, но открития му нрав и чувството му за хумор в крайна сметка му печелят симпатиите на част от местните. Верен на себе си, Рузвелт написва три книги посветени на живота в Дивия Запад. За да завърши напълно образа, през 1886 г. Теди успява да заеме позицията на заместник шериф на окръг Билингс в Северна Дакота. Неговата приказка в прерията приключва скоропостижно през 1887 г., когато в следствие на незапомнени студове през зимата цялото му стадо измира, погребвайки инвестициите му в ранчото и скотовъдството.
След края на каубойския си период Теди се жени повторно, този път за старата си приятелка Едит Керъл, с която имат общо пет деца, родени между 1887 и 1897 г. Успоредно с брака и новото семейно начало, Теди рестартира и политическата си кариера, заемайки редица публични длъжности в администрацията на Ню Йорк. Както и през времето си като депутат, Рузвелт се прочува като неподкупен и безкомпромисен служител, който се бори със зъби и нокти срещу корупцията и шуробаджанащината, характерни за онази епоха.
Амплоато му на мачо и на враг на корупцията му печелят назначение в колегията на полицейските комисари през 1894 г. Новият пост дава възможност на Теди да насочи силите си в борбата с престъпните банди, които доминират бедняшките квартали и контролират всички нелегални дейности сред милионите бедни емигранти, идващи ежегодно в Ню Йорк.
На новия си пост се захваща с налагането на поредица от реформи в полицията, в това число годишен изпит по физическа подготовка и въвежда редовни инспекции за състоянието на огнестрелните оръжия на полицаите. В добавка, Рузвелт въвежда първата стандартизирана система от медали и отличия и налага физическия и психическия изпит на новите кадри като основен критерии за приемане в службата вместо дотогавашната политическа афилиация към управляващата партия.
През 1897 г. Рузвелт, който от поне десетилетие се занимава активно с въпросите на флота, е поканен за заместник министър (помощник държавен секретар) на Флота. В това си качество Рузвелт се заема да разшири строежа на линейни кораби, както и да уреди издигането на ново поколение адмирали, които да модернизират доктрините на оперативните сили на САЩ. Промените се оказват навременни, тъй като през 1898 г. САЩ влиза във война с Испания за господството над Карибските острови и Филипините.
Веднага щом войната започва, Рузвелт подава оставка от поста си във флота и се записва като доброволец в армията, част от специален кавалерийски полк, който в последствие носи прозвището „Волните ездачи“ (Rough Raiders). Полкът бързо привлича доброволци от различни етноси, професии и социални категории – всички пленени от славата на Теди Рузвелт. Индианци, миньори, каубои, атлети, хора от границата и дори шерифи се записват в новосформираното съединение. Използвайки своя боен опит, натрупан в редиците на националната гвардия, Рузвелт започва да обучава новобранците по време на тренировъчния им лагер в Тексас.
На 1-ви юли, 1898 г. частта, командвана от Рузвелт, издигнат в чин полковник, се сражава храбро в битката при Кетъл хил, нанасяйки поражение на испанските войски, отбраняващи укрепения хълм. За заслугите си в хода на сражението Теди е номиниран за Медал на честта, но поради голямата му публичност, армията отказва да излъчи номинацията пред президента. През 2001 г. номинацията е повторена и президентът Джордж Буш Младши връчва посмъртно най-високото военно отличие на своя предшественик. След края на войната Рузвелт се връща към цивилния си живот, макар до смъртта си да настоява да г наричат „Полковника“ – прякор, който така и не измества далеч по-популярния „Теди“ и по-късния „ТиАр“.
Използвайки натрупаната си популярност у дома, през 1899 г. Рузвелт се кандидатира за губернатор на Ню Йорк и печели убедително изборите от името на Републиканската партия. Използвайки наученото от предходните си позиции, Теди бърза да въведе поредица от реформи и регулации в най-многолюдния от тогавашните щати.
Най-важната му реформа е замяната на комисарската комисия, оглавяваща полицията с назначаването на един единствен полицейски комисар, който да носи по-голяма отговорност но и да действа по-централизирано спрямо ширещата се престъпност. Теди полага сериозни усилия за регулиране правата на работниците и ролята на щата Ню Йорк в публичните разходи и такси. Идеята му е, че туширайки социалното напрежение ще ограничи възможността за поява на силно социалистическо лоби в Ню Йорк, което би подкопало либералните икономически основи, на които тогава се крепи Републиканската партия.
Мандатът му като губернатор е кратък но успешен. През 1901 г. популярността му е толкова сериозна, че Рузвелт е издигнат като кандидат за вицепрезидент на предстоящите избори. Републиканците печелят, а двойката Уилям Маккинли (за когото това е втори пореден мандат) и Теодор Рузвелт поемат водачеството на най-бързо развиващата се нация на планетата. Съдбата, оказва се, не е свършила с изненадите си за Теди. Само няколко месеца след победата му, Уилям Маккинли е застрелян от анархиста Леон Чолгош. В тази ситуация Теди Рузвелт поема ролята на президент до края на мандата.
Политиките на Рузвелт като президент с атака успешни, че през 1904 г. той е преизбран за втори мандат и остава начело на САЩ до 1908 г. Вероятно най-важният му ход като президент е създаването на Националните паркове на САЩ. По този начин под закрилата на държавата са поставени ключови екологични зони, а корупцията, свързана с незаконната сеч, е пресечена. Като цяло. Рузвелт посвещава президентството си на борбата с корупцията и монополите на големите корпорации. Същевременно, той се грижи за общественото доверие посредством поредица от закони, които регулират качеството на храните и налагат строги санкции за нарушаване на сроковете на годност на храните.
Във външнополитически план, Рузвелт остава в историята с две постижения. На него света дължи избора на Панама за трасе на новия канал, който трябва да свързва Тихия с Атлантическия океан. През целия си мандат Рузвелт работи неуморно за изграждане на съоръжението и отблъскване на интересите на европейските Велики сили, осланяйки се на доктрината „Монро“ за доминиращата позиция на САЩ в западното полукълбо.
Едновременно с това, Рузвелт служи като посредник за подписване на мир между Русия и Япония в хода на Руско-японската война. Ролята на САЩ като медиатор затвърждава позициите на страната в Тихия океан и на този етап изгражда стабилни политически и търговски връзки между САЩ и Япония. За постиженията си в тази сфера, Рузвелт е награден с Нобелова награда за мир през 1906 г. с което става първия американец, носител на Нобелова награда.
След края на втория си мандат, Рузвелт заминава на научна експедиция в Африка, въпреки че през 1908 г. губи зрение с лявото си око, след като получава кроше в слепоочието и ретината му се отлепва. Нещо подобно би отказало мнозина от активен живот, но Рузвелт просто спира бокса и започва да тренира жиу-жицу. По време на експресията в Африка, която започва от Кения, преминава през Конго и накрая достига Судан, Рузвелт и отряда му от учени и ловци, залавят или убиват над 11 500 различни животни, сред които 512 едри бозайници. Всички тези експонати са препарирани и консервирани и изпратени за изучаване в музеите Смитсониан и Американския природонаучен институт.
През 1912 г. по време на поредната политическа кампания, този път на основаната от него Прогресивна партия, Рузвелт е прострелян от около 2 метра разстояние от Джон Шранк – местен кръчмар в Милуоки, който твърдял че духът на Уилям Маккинли му е наредил да убие Теди. Куршумът минава през металната кутия за очила на Теди и сгънатата му във вътрешния джоб реч, но тези предмети сериозно убиват инерцията и сачмата засяда в гърдите му, без да засегне белия дроб. След като проверява че не кашля кръв и дробовете му са здрави, Рузвелт отказва да отиде веднага в болница и вместо това изнася планираната деветдесет минутна реч.
При последвалия преглед с рентген е установено, че за Теди ще е по-безопасно ако оставят куршума в тялото – сувенир, който президентът ще носи със себе си до смъртта си. Рузвелт не успява да спечели изборите през 1912 г., но участието му се оказва съдбоносно, тъй като гласовете, които отмъква от Републиканците, дават възможност демократите , начело с Удроу Уилсън да грабнат президентския пост. Именно Уилсън е човекът, който вкарва САЩ в Първата Световна война и ражда идеята за Организацията на обединените нации в по-старата й форма – Обществото на народите.
Политическия провал подтиква Теди да се обърне към приключенстването. Макар и 57 годишен, той се впуска в нова тропическа авантюра, този път в Бразилия. В продължение на няколко месеца през 1913 и 1914 г., Рузвелт и компанията му от учени и авантюристи плава из речната система на Амазония. По време на инцидент с канута Рузвелт се хвърля в реката за да спаси другарите си от сблъсък с няколко скали и бързеи.
В резултат от каскадата, Теди наранява крака си, който се инфектира. Рузвелт прекарва няколко дни на ръба между живота и смъртта, измъчван от тропическа треска. Куршумът в гърдите му с нищо не помага на възпалението. Теди преборва и този враг и завършва пътешествието си, успешно картографирайки за първи път т. нар. „Река на съмнението“ с дължина от над 1000 километра. Заслугата му получава официално признание от Националното географско общество на САЩ, а реката е преименувана на река Рузвелт – име, което носи и до днес.
Последните си години Рузвелт прекарва в САЩ, ту подкрепяйки, ту критикувайки политиките на Уилсън около Първата световна война. през 1917 г. Рузвелт предлага наново да сформира „Волните ездачи“ и да поведе американските доброволци срещу Германия. Уилсън категорично забранява подобен ход от страна на своя буен предшественик. Въпреки различията им, Теди застава твърдо зад идеята за създаване на Обществото на народите през 1918 г.
В нощта на 15 януари, 1919 г. Рузвелт си ляга да спи за последен път. Последните му думи били към иконома му Джеймс – „Моля те, би ли угасил светлината?“. Някъде около 5 часа сутринта, Рузвелт умира в съня си от съсирек, който се отделя от кръвоносната му система и запушва белите му дробове. Навършил 60 си отива най-енергичният и приключенстващ американски президент. Вицепрезидентът му Томас Маршал заявява, че Смъртта е отнесла Теди докато спи, защото е знаела, че ако е буден, ще трябва първо да се сбие с него.
