Тайният смисъл на Ин и Янг – какво разкриват китайските таоисти

Ин и Янг е концепция от китайската философия и рефлектира върху принципа на баланса. Идеята за неговото раждане идва след сериозно наблюдение на силите на природата. Таоистите ще развият система от традиционни китайски лекарства, като търсят вселената за общото поле, което постоянно се движи и променя, поддържайки основните константи. В книгата на промените, датираща около 700 г. пр. Хр. ще започне да се говори именно за този баланс.

Теорията посочва, че природата изразява себе си в един безкраен кръг от полярни опозиции. Такива могат да бъдат денят и нощта, влагата и сушата, топлото и студеното, както и активността с почивката. Всичко в природата може да бъде обяснено с Ин и Ян. Това е енергийно поле, движещо всички аспекти на природата. Ето защо се описва като динамиката и основата за промяна в природата.

Символът „Ин“ се смята за женски и приема всички основни качества на мрака, почивката, влагата, студа и структурите. Китайският език го описва като сенчестата страна на планина.

Символът на „Янг“ заема мъжкия пол и контролира енергии като светлина, активност, суша, топлина и функция. За китайците това е слънчевата страна на планината. Всичко в природа включва комбинация от двата символа. Сутрешната мъгла ин ще бъде разкъсана от обедната сила на слънцето – янг. Всички феномени в природата се описват като комбинация от двата символа и единият обяснява другия.

Един от първите автори на тази идея – Зоу Ян ще постави тази идея за разглеждане. Той вярва, че има 5 фази на елементите – огън, вода, метал, дърво и земя, които постоянно се променят на база на въпросните принципи. Философията на двата символа изгражда цялата традиционна китайска медицина, фън-шуй, бойните изкуства и дори таоизма.

Същите символи могат да се използват и за сравнителна степен – горският пожар е повече янг от огънят в лагера, огънят в лагера е повече янг от искрата. Нищо не е съвършено в тази философия и винаги трябва да се прави компромис. И двата символа се допълват, защото няма как да съществуват един без друг, макар и да се разглеждат като противоположности. Никога няма да знаем какво точно е топлината, ако нямаме представа от студа. Едното създава другото. Хиперактивното дете тича и беснее, което се разглежда като янг, докато внезапно не заспи, което е ин.

Двата символа се контролират. Този базов механизъм на баланс в природата се разглежда спокойно и в човешкото тяло. След като тялото се загрее от физически упражнения, порите се отварят и потта сваля температурата. Когато тялото се изстуди, мускулите се свиват, за да създадат температура.

Отвъд природата има и други елементи, които да описват цялата идеология. Нечетните числа са янг, докато четните са ин. Огънят е янг, но водата е ин. Най-важното е, че философите не могат да сложат по-висока степен на единия символ, без да поставят другия.

Въпросният им символ е известен като таоисткия символ на Тай Чи. Изобразява се като кръг, който включва две капки с различни цветове. Логично е, че единият е светъл, а другият е тъмен. Опозицията им не ги прави врагове, а просто доказва, че двете имат нужда едно от друго. Ето защо се посочва, че всяка една половина съдържа части от другата. Символизира се малкото светлина в сянката и малкото сянка в светлината. Кривата линия, която разделя двата символа, практически символизира идеята за живот. С нея се демонстрира, че нищо няма да бъде винаги светло или тъмно. Най-добрата стратегия за живота ще включва откриването на баланс между двете страни.

Китайците са едни от първите, които използват слънчев часовник и с негова помощ успяват да опознаят концепцията за време, сезон и година. Точно това дава и основата им за светлина и мрак, ден и нощ, лято и зима.

Мнозина смятат, че самият символ може да описва дневните промени на използвания кол, както и движението на сянката. Неговата дължина се променя по всяко едно време през годината. Бялата част ще определя деня, докато тъмната ще посочва нощта. Отделно от това, хората осъзнавали, че дължината на деня се променя. Точките просто показват, че няма как да се избегне този цикъл.

Таоистите винаги вярвали, че всичко е част от вселената, не правили разлика между външните сили в природата и вътрешните процеси на човешкото тяло. Те вярвали, че когато човек работи на слънце за по-дълго време (янг) по-късно може да развие треска, в следствие на дехидратация (янг). Лечението е с вода и охлаждане (ин). Времето също се определя с помощта на двата символа. Ако говорим за ветрове и дъждове, това е ин време, а обратното ще бъде янг.

Идеята на китайските философи е, че цикличността на природата може да се обяснява и с цикличността на човешкото тяло. Органите също имат такъв баланс и работят по този начин.

Бъбреците се смятали за ин, защото съдържат вода, докато янг изобразява метаболизма на цялото тяло. Ако има проблеми с тях, нивото на ин пада и точно това създава трески и проблеми – състояние на янг. Китайските лекари в онзи период са се фокусирали директно върху идеята, че трябва да носят баланс между двете вариации и да се стремят да предпазват от болести. Това можело да се постигне с диета, билки и промяна на начина на живот.