Град 40 е родното място на съветското атомно оръжие – първият смъртоносен Чернобил
Заровен дълбоко в Урал, липсващ на всички карти по време на Студената война, се крие град 40. Обграден от високи огради с бодлива тел, въоръжена охрана с инструкция да убива на всеки пост, град Озьорск е абсолютна енигма за жителите на СССР. Има причина за високото ниво на секретност, тук се раждат първите ядрени оръжия на СССР след Втората Световна война.
Десетилетия наред, повече от 100 хиляди човека не съществуват на хартия, КГБ заличава тяхното местоположение и самоличност от основните картотеки. Години след падането на този режим, Озьорск е преобразен и прилича на много на малко щатско градче от 50-те години на миналия век. Красотата му ще спечели гостите с огромно и почти безкрайно езеро, зеленина на всяка улица и множество панелни сгради. Трудно е да се заяви, че това е гостоприемна локация, дори автомобилите на Google не са имали право да влязат и да картотекират локацията. Всичката информация за ядреното хранилище на СССР остава изцяло на милостта и снимките на местните.
Животът продължава и след падането на СССР и местните жители, поне множеството от тях, знаят и мръсната тайна – това е едно от най-замърсените места на света, наричано още „гробището на Земята“. Създаването на такава затворена локация има и своите позитиви, не е изненада, че жителите се възприемат като цвета на нацията, избраниците на Руската федерация и още много други. Продължават да създават семейства и запазват силната си връзка.
Писането на историята започва някъде през 1946 г. с идеята на руснаците да изградят тихия град 40 в пълна тайна. Избират локацията близо до ядрената централа Маяк на брега на езерото Иртяш. Тук ще бъдат приютени работниците и учените, превозвани от всички точки на СССР, занимаващи се пряко с ядрената програма на страната. Тяхната основна задача е производството на първата ядрена бомба. Новите собственици подписват договор, с който се съгласяват да не напускат границите на града в рамките на първите 8 години. Поставена е забрана за изпращане на писма, правене на контакти с външния свят, включително и със собствените си семейства.
Преместените хора се обявяват за изчезнали от техните близки, сякаш са потънали в бездна. Всички са разбрали, че на тях се пада честта да изградят ядрения щит на СССР и да се превърнат в спасителите на света. Всички извън СССР са врагове и се стремят да ги унищожат, макар и тогава никой да не подозира, че рухването на този илюзорен режим ще се състои от сърцевината.
Град 40 е оазисът в революционния социалистически режим, избягал далече от глада и живота в мизерия. Властите дават всичко на онези, които са показали талант в ядрената сфера, както и луксозен начин на живот.
Мнозина получават лични апартаменти, предостатъчно храна, включително и екзотики като банани, кондензирано мляко, хайвер и други. Осигурени са училища и първокласно здравеопазване, най-различни видове забавление и цяло езеро с гора, където всеки има право да отмаря спокойно. Цената за това удоволствие ще е тоталната тайна и отказът от живот отвъд стените. Сделката продължава да съществува и до днес, защото Озьорск продължава да пази ядрените материали.
Визията на това малко парче съветски рай ще признават, че някога е бил град на „интелектуалци“, които винаги са получавали най-доброто напълно безплатно. Животът в затворения комплекс носи сигурност, както и абсолютна финансова стабилност. На всяко дете се предлагат най-добрите учители и възможност за успешно бъдеще. И мнозина са готови да игнорират високото ниво на радиация, влошено здраве и тровене на собствените си семейства.
От самото начало в ядрената централа Маяк се наблюдават опасни нива на радиация още от самото си създаване. Още от края на 40-те години започва да се наблюдава висока смъртност в региона, но тази статистиката не се води. Липсата на всякакви данни запазва всичко в тайна. Именно тук ще се случат серия от ядрени инциденти, включително и Кищимската авария от 1957 г. Прикрита е повече от добре от КГБ и затова същите мерки се прилагат и в Чернобил.
Атомна централа Маяк не спазва никакви изисквания и отпадните води се изливат в близките реки и езера, които водят до река Об и после към Арктическия океан. За 4 десетилетия се изсипват повече от 200 милиона кюри в околната среда, практически това е размерът на 4 пъти ядрената катастрофа в Чернобил. Всичко това се отрича и до днес от властите. Някои от местните жители продължават да смятат, че практиката продължава и до днес. Едно от близките езера носи чаровното име „Езерото на смъртта“ или „Плутониевото езеро“. Радиоактивната концентрация е около 120 милиона кюри – 2.5 пъти повече от тази, която се освобождава в Чернобил.
В едно от селата, позиционирано само на 20 минути път от Озьорск, е позициониран дигитален часовник, който постоянно измерва нивото на радиация във въздуха, но се оказва, че то никога не е точно. Повече от половин милион души в града ще заявят, че са били излагани на нива на радиация от 5 пъти над нормата. Техният живот е идентичен с хората, които живеят близо до радиоактивната зона на Чернобил. Чужденци и руснаци, които нямат адресна регистрация в града, нямат право да влизат. Заснемането с телефони и друга техника, са абсолютно забранени.
Жителите имат право да напускат града със специални разрешения, дори и ако искат да напуснат и никога повече да не се връщат. Малцина го правят, защото това означава, че губят привилегиите си на граждани в затворения комплекс. Оградите продължават да съществуват, като отново пазят всички от външни врагове. Никой не се притеснява от радиацията, особено след като всичко е осигурено и гарантирано. Раят съществува, но за кратко, докато радиацията не вземе и последната капка разум.
