Великите любовни истории: Лучано Павароти и Николета Мантовани – една любов, която разби всички трудности, но накрая бе победена от смъртта
Ако сте в телевизионна игра и имате три секунди, за да кажете едно име на известен оперен певец, обзалагам се, че първото, което ще ви дойде наум, ще бъде това на днешния ни герой. Toй е толкова голям, физически и метафорически, че може да запълни цяла една вселена с гласа си – този чувствен, пропит със средизмноморска мекота и усещане за копнеж, носталгия и страст глас, който, веднъж чут и влязъл в сърцето, не го напуска никога повече.
Един от най-великите тенори на нашето време, който пръв успя да свали “високото” оперно изкуство до нивото на масовата култура и да го направи популярно и достъпно, си отиде от този свят през 2007-а. Освен огромното музикално наследство той остави след себе си четири дъщери и една потънала в скръб млада втора съпруга.
Това е лебедовата любовна песен на Лучано Павароти, която изпя на последната обичана от него жена, Николета Мантовани.
Закърменият с музика
Бащата на родения в покрайнините на Модена Лучано е хлебар с великолепен теноров глас, който обаче отпуска само под душа и пред приятели, понеже заради ужасната си притеснителност не успява да развие в професионална кариера. Мама Аделе е работничка в местната тютюнева фабрика и понеже тютюнът е увредил кърмата й, тя намира дойка за бебето Лучано, когато то се появява на бял свят през 1935 г. Жената го кърми заедно с още едно бебе. Малко хора знаят, че млечната сестра на Павароти е не друг, а знаменитото сопрано и втора съпруга на Николай Гяуров, Мирела Френи. Често в интервюта любимата примадона на италианската публика споменава този факт и допълва не без известна доза ироничен хумор, че Лучано е излочвал млякото от кърмачката и за нея почти не оставало. И си личи – Павароти е високо почти 190 см и през по-голямата част от живота си не пада под 150 килограма. Освен впечатляващата осанка в негова запазена марка се превръща и сценичният му образ – на концерти той се появява с добре оформена брада, огромен по размери фрак и задължителна бяла кърпа в едната ръка.
С Адуа Верони и трите им дъщери
Всеки път, когато “малкият приятел” го пожелае…
Когато Маестрото е на смъртния си одър, бившата му съпруга, Адуа Верони, която изоставя заради 34 години по-младата от нея Николета, идва да си вземе сбогом с него. Но вместо да се разделят с болка и горчивина, тенорът успява да направи последната им среща на този свят прекрасна и незабравима. Той взима ръката й и й казва колко е красива, а после, къде на шега, къде на истина, я моли да му направи от любимите му спагети болонезе – така, както само тя умее.
Според биографите на Павароти Адуа далече не е една от двете жени, които някога е обичал през живота си. И няма как да е иначе, понеже на първите четири места в класацията му за най-любими неща на света се нареждат музиката, жените, храната и футбола – точно в тази последователност. Лучано е гурманд, епитом на бохемския начин на живот и радостта от него. Затова и се придържа към максимата на Мечо Пух, че колкото повече, толкова повече. Любовта към хубавата храна я бие по точки само любовта към секса, за който Маестрото никога не е криел, че обича да прави по всяко време, когато му се отдаде такава възможност – преди или след представление, без значение, и най-вече благодарение на виаграта. “Сексът е прекрасно нещо,” казва той, “и човек никога не трябва да отказва на “малкия приятел”, когато и да му се прииска…”
С първата си съпруга Лучано се запознава през 1953 г. на гимназиално парти. Адуа е впечатлена от младежа най-вече поради факта, е той е единственият, който е без задължителната за тогавашната мода вратовръзка. О да, и защото изглежда по-сериозен и по-зрял от съучениците си. Ще минат обаче осем години, преди двамата да се врекат във вечна вярност и любов пред бога и пред хората. Само че колко да е вечна тази вярност при положение, че съпругът си пада по женските ласки повече от пастата и виното!…
Сред многото изневери на Павароти през годините, когато е женен за Адуа, една от връзките се откроява особено много – тази с удивително красивата и много талантлива оперна певица Маделин Рене, с която се запознава през 1979 г. в престижната академия “Джулиард” в Ню Йорк, където преподава известно време. Маделин става негова секретарка в замяна на уроци по оперно пеене. Маделин не може да устои на момчешкия му чар и палавото му чувство за хумор. “Придружавах го по време на турнетета му,” спомня си днес 68-годишната Рене. “Пътуваше с по 28 куфара, които, разбира се, никога не опаковаше сам – това беше моя отговорност. Беше супер взискателен и тежко̀ ми, ако не успееше да намери носните си кърпи там, където им е мястото. Връзката ни беше, меко казано, сложна, понеже аз бях приятел, секретарка, ученичка, а за мен той беше моят ментор, моят учител, моят любов…”
В един момент обаче Павароти приключва извънбрачната връзка, но не защото е смазан от гузна съвест, задето изневерява на съпругата, родила му три деца. Просто Лучано си е Лучано и, нали разбрахте, че за него важи правилото “Колкото повече, толкова повече”? Раздялата обаче се оказва особено болезнена за Маделин и каквато е обидена и наранена, тя не проговаря на Маестрото с години.
Душата няма възраст
Хората са казали, че когато има нещо да става, то става. Така и с любовта, пламнала между 58-годишния тенор и невзрачната на пръв поглед 23-годишна студентка от Болоня Николета Мантовани. За да изкара някой лев през лятната ваканция, момичето кандидатства за работа на международно състезание по конна езда, сред организаторите на които е Павароти – самият той запален любител на спорта. През онзи паметен ден през 1993-а година тя попада в полезрението на самия шеф, който моментално е привлечен от нея. През следващите няколко седмици той постоянно се появява там, където е и тя – уж по чиста слуайност. Николета недоумява кое й е чак толкова специалното, че да привлече вниманието на такъв велик човек. Когато Павароти й предлага да го придружи на световното му турне, тя е толкова стъписана, че отказва. Той обаче е опитен ловец и не се отказва да преследва пляката, която си е набелязъл.
“И тогава той ме попита дали поне ще го изпратя на летището. На това вече нямаше как да откажа. Когато пристигнах на летището, вече бях преосмислила първия си отговор. Казах му, че ще дойда с него на турнето, но най-много за две седмици.” Двете седмици обаче се превърщат в дългосрочно пътуване, по време на което Николета се влюбва безпаметно, бездиханно и завинаги в своя ухажор. “Нямаше как да устоя на чара, на гласа му и най-вече на усещането за неизмеримо щастие, което сякаш се изливаше от цялото му същество. Няма човек, който да го е познавал, и който и до ден днешен да не помни усмивката му. Той беше толкова позитивен човек, че заразяваше всички около себе си с тази своя безпределна любов към живота.”
Фактът, че Павароти е два пъти по-стар от нея не я притеснява изобщо. “Душата няма възраст. А и Лучано винаги е казвал, че той е по-младият от нас двамата. И беше прав. Не можеш да си велик творец, без да си запазил детето в себе си.”
Един предизвестен скандал
Един ден на път за летището Павароти отбива колата в аварийната лента и без каквито и да е предисловия придърпва младата асистентка към себе си и я целува. От този момент нататък двамата стават любовници, а скандалът – неизбежен. Друга една целувка помежду им, запечатана на папарашка снимка в Барбадос, е последната капка, от която прелива чашата на търпението на съпругата Адуа. Не че от месеци не надушва какво се случва между мъжа й и асистентката, но понеже си го знае какъв е, решава, че и този път само се забавлява и скоро ще му мине. Снимката обаче я съсипва. Унижението е голямо. Разводът – единственият изход.
Всико дотук звучи като едно класическа история за любовта и изневярата, която завършва с щастлив край за едни и с кофти такъв – за други.
Съпруга версия 2.1
Само шест месеца след първата им среща нещастието се стоварва върху главите на влюбената двойка.
Николета е диагностицирана с множествена склероза. Проявленията на болестта са стряскащи: понякога за седмици наред младата жена губи зрението на едното си око, както и чувствителност в краката. “Когато си на 24 и ти се случи нещо такова, си смазан от отчаяние и ти се струва, че светът свършва. Увещавах Лучано да се разделим. Но той не искаше и да чуе за раздяла. Казваше: “Преди те обичах. Сега вече те обожавам.” Той не вярваше, че болестта ми е лош късмет, а напротив – че е благословия, понеже ми помага да осъзная кои са наистина важните неща в живота. Като залезът например…”
През януари 2003 г. Николета ражда близнаци. Бебетата обаче са едва на 31 седмици и на прага на смъртта. Момченцето не оцелява, но сестра му, Аличе, успява да се пребори за живота си. Родителите преминават през буря от смесени чувства – през тъгата от загубата на сина си до възторга от раждането на дъщеря си. Сега, след като вече са семейство на практика, решават да официлизират връзката си. На сватбата през декември 2004 г. в Модена присъстват над 600 гости, сред които и много знаменитости от музикалния бранш.
По всичко изглежда, че младата съпруга и новородената дъщеря са златният шанс за за 69-годишния тенор да изживее втора младост.
Въпреки сватбените снимки, на които новото семейство прелива от щастие, скептиците не могат да не се запитат дали наистина двамата ще заживеят “happily ever after”…
Когато смъртта идва и разваля плановете на едни, но прави други богати
През юли 2006 г. на Павароти е поставена тежката диагноза рак на панкреаса. Само няколко дни след като новината се разпространява в медиите, във вестник La Stampa излиза статия, в която се цитират диригента Леоне Маджера и жена му, Лидия, според които Николета е направила живота на Павароти ад, което може и да е довело до отключване на заболяването. Той обаче не искал светът да разбере за това след смъртта му. Казвал дори, че ако победи болестта, щял или да се застреля или да се раздели с нея.
Доколко това е вярно и дали наистина са имали семейни проблеми, само оцелелите след края на тоя брак могат да кажат. А това, уви, е само Николета Мантовани. Лучано Павароти издъхва в дома си в Модена на 6 септември 2007 г.
Животът е ефимерен, но богатството, което си натрупал през него, остава… за тези, които те надживяват да му се радват или да си издерат очите при разпределението му.
След смъртта на Павароти се завихря нещо като мини война за наследството му, което се изчислява на стойност от 300 милиона евро в движимо и недвижимо имущество в Италия, САЩ и Монте Карло. Според италианските закони 25% oт имуществото отиват при вдовицата, а 50% се разпределят поравно между четирите му дъщери. За останалите 25% обаче Николета и щерките от първия му брак се хващат за косите. Как в крайна сметка завършва диспутът между опечелените роднини така и не става ясно, но предвид факта, че няма други трупове, предполага се, че жените и техните адвокати все пак са стигнали до някакво мирно споразумение.
През 2020 г. Николета се омъжва за финансиста Алберто Тинарели, с когото, както твърди, се сближили по време на първия локдаун. Този път гостите на сватбеното тържество са далеч по-малко и не толкова известни колкото на сватбата с Лучано, обаче безспорно най-важният сред тях е вече порасната дъщеря Аличе.
Николета твърди, че не е преставала да чувства любовта на Лучано и е убедена, че винаги ще бъде тук – под една или друга форма. А в случая любовта е приела формата на Алберто. Стискаме й палци този съпруг да се задържи по-дълго сред живите…
